Тук, вече, нямам становище. Невързможно е аз да решавам съдбата на когото и да било! Ами, ако месец-два след такава евтаназия се намери лек за проблема на човека? Как ще се чувства този, който е взел решението? Може би всеки трябва да заяви това предварително, преди да му се случи такова нещо (не дай си Боже). Гадно звучи, ама... То, пък, как ли ще стане на практика тая работа? Холандците какво казват по този въпрос?

Преди време поставих подобен въпрос за донорството. И там проблемът е подобен.