|
Тези две "писма" винаги са ме връщали в началото. Това, като река да си правя равносметки разни. Дано Елин Пелин да достави същото удоволствие и на вас, каквото доставя и на мен винаги, когато го чета. Приятно четене.
ПИСМОТО НА ПИЖО
Слушай, мари Пено,
любезна ми жено!
Кога от селото за полко тръгнахме,
с приятели малко за сбогом пийнахме,
та не могох сичко по ред да ти кажем
и затова рекох с писмо да те тражим.
Я съм живо-здраво, тука дойдох старец,
сега да ме видиш - като новобранец,
от горе до доле у нова премена,
като че е максус за мене кроена.
Шапката си носим мъничко накриво,
като петел герест ходим горделиво.
И мустаци сучем - да му мисли оня,
дека че ми падне "на нож" да го гоня!
Па да видиш, Пено, куртката му пуста,
нова и дебела, стегната у кръста,
чизмите ми жълти, шинелата сива -
със нея съм сущо кокона красива.
Па да мож да литнеш като пиле леко
или да ме видиш така отдалеко
с каков ищах ручам чорбата войнишка,
че да се прекръстиш и кажеш с въздишка -
боже милостиви, луда съм станала,
това не е мъж ми ами пуста хала!
Още едно нещо ще да се похваля -
какво-що играе, нали знаеш жено,
в твойте ръце бързи тънкото вретено,
те така играе пушката у мойте
(тука спри и речи: "Деца не се бойте!") -
та да знаеш Пено, здрав съм и добре съм,
и таков каков съм, че да ти харесам.
Ама ти какво си? Що правят децата?
Изора ли Тото нивата в "Реката",
очука ли Дуда опраните гръсти,
прасетата как са, станаха ли тлъсти?
Оттка ли платното що беше на стана?
Дали се обади мъжко на Юрдана?
Отвори ли вече даскала школото?
Случи ли се нещо ново у селото?
Напълни ли вече кацата със зеле?
Добре ли ушиха ментето на Геле?
Па недей забравя да кажеш на Петко,
нивата на "Края" да насее редко,
оти тя е торна, да се не заглуши
или да не легне, като се задуши.
Да живейте дружно с Пендовата Тота,
ние със мъжо и сме у една рота.
Сега много здраве, па да ме не жалиш,
с менека ти можеш само да се хвалиш.
Засега не можем да ти пишем много,
къде сме, кои сме - тайна пазим строго.
Па ти нали знаеш, че жена си пуста,
не мож да си траеш, че отвориш уста -
на Куна, на Тота, на кумеца Гето -
от село на село, та чак у десето...
Ти като ми пишеш, пиши ми у полко,
они че ме найдат. Свършувам и толко!
ОТ ПЕНА ДО ПИЖО
Любезни стопане,
Разсилният днеска ме срещна на друмо
и ми даде твойто писмо благодумо,
оно ми се виде малко закъснело,
писано с мастило, ама изветрело,
но пак, мили Пижо, редовете кратки
ги облях със сълзи, радостни и сладки.
Колкото ги четох, дваж по толко пъти
сърце ми дълбоки въздишки изкърти.
Четоха го всички, па го скрих у пазва.
Вечер че го турям под меко възглаве,
та да ми шушука твойто "много здраве".
За нас да не мислиш... Твойта жена Пена
у такова време за мъж е родена.
Заран стана рано, умия се ръшна,
работата свърша и полска, и къщна,
изкарам телците, опера, умия,
сипа на свинете блажната помия
и пита замеся, и млекото свара,
и дам на децата гореща попара.
С Пендовата Тота впрегаме колата,
докараме малко дърва от гората -
със нея сме сущо две сестри рождени,
ту я съм у нея, ту она у мене.
Изорах, посеях, сега съм спокойна.
Помогнахме още на сирашка Дойна.
Оранта свърши се вече у селото,
децата са здрави, одат у школото.
Големата каца напълних до шия
със чушки и зеле - за чудо туршия.
Дребните пиперки на една тояга
низ до низ наредих и турих над прага,
под самата стряха, да не бие шуто,
да сещат за тебе, ти обичаш люто!
Ние тук добре сме, а ти що си тамо,
гледай да не туриш на селото срамо!
И враго да гониш, дор до дупка миша
(прочети два пъти това тук що пиша).
Сега много здраве
от мен, от децата и от двете крави.
Прочети писмото пред сички войници,
зер може би некой си немат женици,
па дръжте се здраво, зере твойта Пена
инак че те срещне у ръце с остена!
И пак много здраве от мен и от Тота
на тебе, на Пендо и целата рота.
|
Солидна доза удоволствие
