|
НИЩО НОВО!
Георги Ушев
18 СЕП 2000
Анти-българското отношение в САЩ, което тези дни виждаме така ясно в покритието на Олимпийските Игри, логично води към размишления за американския политически пулс. Спрямо България.
Има различни подходи за определяне на "политическия пулс". Някои провеждат анкети. Други търчат да провеждат интервюта. Още по-други се ровят по доклади от разни политически "институти"… Изобщо подхождат към въпроса от трудоемък ъгъл. Аз подхождам към въпроса по-скромничко. Примерно, ЕДИНСТВЕНАТА точка, обща за всичките САЩ политически дейци (включително тези, "съветващи" политическата линия в американската телевизия), е че са завършили висше образование. Вместо да се бъхтам да гадая какво мислят мозъците на власт днес, много по-лесно е да отчета университетската образователна пътека, подготвила тези мозъци. Това не включва бездънни умувания по НАЧИНИ НА МИСЛЕНЕ, а документални наблюдения по ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ДАННИ, предоставени за основа на начините на мислене. Примерно, както и да мисли човек по даден въпрос, и каквато и политическа линия да бута, той мисли и бута в рамките на неговите познания. Познанията, положени от университета. Основани върху образователните данни.
Наблюдения върху образователните данни, които евентуално ще бъдат ползвани от политическите кадри, се правят много, много лесно! В университетските книжарници. Там можем да намерим университетския каталог, изреждащ учебните изисквания за диплома по политически науки. В изискванията са изброени курсовете по география, история, икономика, и прочие, измежду които студентите могат да избират, с цел да покрият изискванията за диплома. Отбелязваме курсовете, отнасящи се към целта на наблюдението, и после обхождаме рафтовете с учебниците. По тях има табелки: учебници за курс по това, учебници по курс по онова. Разлистване по индексите на тези учебници показва практически изцяло образователните данни, върху които бъдещите политически бутачи ще основават начини на мислене, кариери, и политики. Някой път един и същи курс едновременно бива преподаван от няколко професора. Често всеки от тях избира различни учебници. Отлично! Разликите в учебниците - и приликите! - са чудесна статистическа мостра от университетската политическа среда. Ако човек влезе в университетската книжарница с ясна наблюдателна цел, цялото усилие би взело около час. Този един час е достатъчен за изграждане на една много солидна представа за рамките в познанията, измежду които завършилите от университета един ден ще развиват своята политическа дейност.
Мен отдавна ме тормози пълното пренебрежение към България в университетските среди. Да, на книга тези среди са "свободно-мислещи". По дребни теми, от които не зависят професорските заплати. Но по основни, стратегически за САЩ теми, "свободната мисъл" се свежда до спорове между специфичните подходи към постигане на дадена политическа цел - но никога към самата цел. Самата цел не подлежи на оспорване. И най-лесният начин да се провери дали пренебрежението към България е лична приумица на професори, или част от стратегическа образователна линия, е именно описаното документално наблюдение в университетската книжарница.
До колкото съм имал възможността да правя такива наблюдения, пренебрежението към България е образователна линия. Учебниците в следните университети: Калифорнийски Щатски Университет (КЩУ) - Фулертон, КЩУ - Домингез Хълмове, Университет на Калифорния (УК) - Ървайн, УК - Лос Анжелес, УК - Бъркли, УК - Дейвис, УК - Санта Круз, Университет на Южна Калифорния, Станфорд, и Университет на Вашингтон - Сиатъл, единодушно НЕ споменават България в курсове по Европейска Цивилизация! Или ако я споменават, то винаги в периферна бележка за сблъсък на "европейската цивилизация" с външен (очевадно по-ниско-културен и непринадлежащ към Европа) враг. Най-приличното споменаване на България съм чел в учебник по религиозно изучаване, за горни курсанти в КЩУ - Фулертон, който включваше преговорите между Цар Борис и главите на Византийската Православна и Римска Католическа църкви преди покръстването на България. Но този учебник така се открояваше от статистическото монолитно презрение към България, че не бих скачал от него към значими статистически заключения. Да не забравяме, че политическата линия в университетското образование в различните щати на САЩ е "скачено" чрез редица образователни и парични механизми, измежду тях и нуждата на образованието от един университет да е конкуренто-способно с образованието от друг. Никой не може да ме убеди, че десетте изброени калифорнийски университети, особено УК - Бъркли, Станфорд, и УК - Лос Анжелес, полагат някаква тяхна, калифорнийска, образователна линия, в изолация от конкурентите в Масачузетс и другаде по САЩ!
Вярно, че описаните мои наблюдения завършват с 1999, с оглед на Университет на Южна Калифорния, а други, примерно тези от Сиатъл и Станфорд, са по-отдавнашни. Но аз не виждам начин как анти-българската инерция, до преди няколко години така едногласно изразена в 10 университета, може да бъде неутрализирана (да не мислим за обърната!) за десетилетия в бъдещето! Като моите наблюдения никога не са започвали от търсене на благоприятно отношение към България, че каквото пиша сега да призхожда от раздразнено разочарование. Аз съм се надявал на БЕЗРАЗЛИЧНО отношение към България, като огромна положителна стъпка от обичайните пренебрежение и омраза.
И какво е моето заключение по американския политически пулс към България? Нищо ново!
|
Нищо ново!
