РАЦИОНАЛНОСТИ Георги Ушев 23 АВГ 2000 Хората са рационални същества. В смисъл, че винаги се опитват да завинтят случки от ежедневието в някаква логична преса, и от нея да изцедят ясни, разбираеми, рационални заключения. Особено когато се касае за абсурдно-неприятни случки. Не може неприятна случка да се случи току-така! И ако логичната преса запецне – както тя често прави, тогава човешката рационализация стоварва вината върху пострадалия от неприятната случка. Трябва да има някаква неосезаема, при все това рационална причина защо неприятността го е сполетяла! Защото живеем в човешки, рационален свят, нали? Мой колега вчера бил блъснат на магистралата. От татуировач на стриптизьорки. Колегата до там знае кой точно го е блъснал. Защото господинът татуировач нямал постоянен адрес. Тъкмо се бил преместил в Лос Анжелес, от друг щат. Нямал работен адрес. Защото обслужвал клиентките по тяхните работни места. Нямал застраховка за колата си. Защото още не я бил регистрирал на негово име. Защото точно предишната вечер бил купил колата от някой си. Впрочем, не се знае дали господинът татуировач е бил показал истинска шофьорска карта – или менте. (От същите ментета, които един телевизионен журналист купи в югоизточен Лос Анжелес; пакет от шофьорска карта, обществен номер карта, и американско раждателно свидетелство, за Д60 пакета. Да, това всичко на скрита камера. Изработката на ментетата взе точно 15 минути! Водим ли света в "услугите", или какво!) Иначе колегата не извикал полиция. Не искал да задръства магистралата, да пречи на толкова много хора, чрез чакане на полиция, заради катастрофа без човешки повреди. Разменил нужните данни с господин татуировача, и с пълно доверие в американските закони дошъл на работа. На работата колегата завъртял колелата на американските закони, и… Каква изненада! Той се вижда… Прецакан! Той има своя автомобилна застраховка, която ще му плати за поправка на неговата си кола – но до 50% от нейната книжна стойност. Която е точно Д600. А поправката струва към Д1300. Колегата има избор: да хвърли колата и да приеме Д600 от застраховката, или да приеме Д300 и да поправя колата си с каквито пари намери, от виновника или от себе си. Да, колата е била обично поддържана, лъскана, и тунтуркана "антика", но застрахователният контракт си е контракт. Връзва колегата на колело. Виж, татуировачът хич не е вързан от контракт! И както се очертава все по-ясно, от него няма да падне даже цент. Непредвиденият проблем пред колегата сега е дали изобщо неговата застраховка ще му повярва, че е ИМАЛО катастрофа! Защото, щях да забравя, татуировачът изобщо не бил докладвал за катастрофата! (Сигурно и той не иска да притеснява полицията, да я отвлича от помощ към други по-нуждаещи се хора.) Да, мирише на фиктивна катастрофа, причинена от фиктивен виновник, без извикване на полицай – хм! Аз на шега питам колегата дали тихомълком приема обезщетението за катастрофата не в пари, а в услуги от клиентките стриптизьорки. Не знам защо той изобщо не се смее! Преди време мой приятел одраскал колата на сладуранско девойче, в служебния паркинг. И приятелят, и девойчето работят в една компания, и двамата подлежат на разните протоколи за гражданска честност и морал и етика и всякакви лични добродетели, предизисквани за секретни разрешителни. И двамата били виновни за сблъсъка: моят приятел блъснал, но пък девойчето излязла без право точно пред колата му. Ако извикали полиция, тя щяла да осведоми застраховките, които пък щяли да поведат дело, да се разбере кой шофьор точно колко е виновен… И най-важното, застраховките щяли да пре-оценят и приятеля, и девойчето като "рискови" шофьори – и да им надуят застрахователните цени. Значи, не извикали полиция, и на място се разбрали всеки да плати на другия за поправка. Девойчето с охота се съгласило – сигурно защото колата на моя приятел не понесла даже драскотина. (Но пък девойчето било такава красавица, казваше приятелят… Как да не бъдеш щедър към нея!) Поправка на одрасканата броня на девойчето щяла да струва Д150, за пребоядисване, или Д500, за цялостна подмяна, по преценка в съседен на паркинга сервиз. След като срокът за докладване на сблъсъка изтекъл, девойчето повдигнало цената на поправка на Д1000. Имала повреди в двигателя. Диагнозата подплатена с оценка от сервиз, чиито управител просто се случил да бъде неин любовник. Не, моят приятел нямало на кой да се оплаче; ако иска помощ от закона – да го е бил следвал! Девойчето също не можело да се плаче на закона. В отношение на сблъсъка. Но тя можела да се плаче на други закони! Вдигнала цената на поправката на Д2000, допълнително с удостоверение от психолог за нанесени от сблъсъка психологични рани – всичко чрез мъже приятели, каквито тя изглежда имала с вагони! И заплашила моя приятел с дело. Истинско! За… полов тормоз! След което поискала обезщетение от Д5000, с дневно увеличение в сумата, заради дневните сесий с психолога, да лекува психологичните рани… Финно-изчислени изнудвания. Платими от личен джоб, без да притискат така, че човек да хукне по адвокат, с по Д200/час, за да се брани – и да се вдигне неудобна врява. Както си спомням нещата, моят приятел й плати Д325, средно аритметично на първоначалната оценка, преди да наизскачат приятелите на девойчето. (Той си падаше по цепене на центове!) И после той я заплашил, че ако тя го съди, и му завлече секретното разрешително, той пък ще я накваси за нейните очевадно-интимни връзки с всичките джентълмени, подписали се под купищата съмнителни удостоверения за повреди, автомобилни и човешки, та и нейното секретно разрешително щяло да хвръкне. Станала грозна сцена, пак в паркинга… По време на сцената минали някакви завистливи колежки на девойчето. Не изпуснали да изкоментират "курвата не се ли е спазарила с този преди да спи с него", с достатъчно високо шепнене, та целият етаж на паркинга да чуе… И така завършил сблъсъкът. За късмет на моя приятел. Майката на мой познат пресичала улицата. Оживена улица, дълъг квартал, пешеходните пътеки далече. И жената пресекла не на правилното място. Обаче било безопасно за пресичане. Защото пресекла не само тя, но и група забързани мексиканци. Твърде забързани! Щом жената запресичала улицата, хоп-па! Полицай на мотор. Мексиканците от него бягали. Много логично, че той тях ще гледа. Били очевидно нелегални, и имали причина да се страхуват от полицията. Жената знае това, защото е от Южна Америка, говори испански за роден език, и чула разговора в мексиканската група. Та значи полицаят пуска сирената на мотора. Дузината мексиканци панически спринтират към другия тротоар. И полицаят спира… жената. Засича я в средата на улицата. Глоба за неправилно пресичане. Точно, именно, на нея. Защо полицаят даже не погледнал мексиканците? Защото да издадеш билетче със съдебна призовка и глоба на законен гражданин е безмерно по-лесно от бюрокрацията, съпровождаща засичане на нелегални имигранти. Плюс къде по-доходно за полицейския отдел. Полицаят попитал майката на познатия дали тя е чувала за нелегален имигрант да плати цент в глоба. А тя като му се развикала! На испански, и после на английски. "Така крещят ония в гетото!" услужливо я светнал полицаят. "Защото за тях подстрижката, къпането, редовната храна, и вежливи нарко-снабдители са отличителни качества на затвора. Вие живеете по-добре във Вашия собствен дом, предполагам. Освен ако не настоявате да Ви дам второ билетче за гласно нападение срещу офицер на мира." И към нарушението "неправилно пресичане" добавил "безотговорно поведение". Познатият се заканваше да съди полицая и полицията – обаче адвокатът му казал, че за да предразположи съда към сериозно отношение, първо трябвало да подобри външния вид на майка си. С черна или кафява боя за обувки. Иначе в съда майка му оспорвала обвиненията. Облекчили я от "безотговорното поведение". И от близо Д200, литнали в глоба и наказуем налог върху глобата за "неправилното пресичане". Познатият после с месеци обясняваше как никога нямало да гласува за републиканци! Вече знаех, че никога няма да гласува и за демократи. Не намерих сгода да го питам майка му за кой няма да гласува. Мой колега веднъж колоездел по колоездачното шосе покрай канала на Лос Анжелес Река. Както доближава един подлез в шосето, из подлеза изхвърча някакъв, надънил педалите, с висока скорост, от която залита в насрещното платно, загубва контрол на колелото си, и се забива право в колегата. Колегата, културист, масивен като биче, пада и си одрасква коляното. Връхлетялият бързак се разпльосква по асфалта… Идва полиция. Ясно и точно, кой е виновен за сблъсъка. Това за свидетелите и за полицията. Не за адвоката, нает от бързака! Който повежда дело срещу колегата. Защо не се бил отместил, след като е можел да види какво става с нещастното момче, което така трагично било загубило контрол при излизане от сянката на подлеза в слънцето вън? Какво е това нападателно, престъпно поведение? За моя колега, нали? Какви са тези нескопосани подлези, така престъпно поставени като капани за нещастни колоездачи с увредено зрение? Това пък за кметството на Лос Анжелес. Моят колега се видя в чудо! Обвинен в нападателно и престъпно поведение! Добре, че имал стопанска застраховка за къщата си, и намерил клауза в контракта, чрез който застраховката се задължава да го защитава в подобни дела! Започва делото, с колегата убеден, че съдията ще го прекрати като несериозно. "Увреденото зрение" се оказало очила за късогледство. С близо 70% от американците с късогледство, къде поправено, къде не, такова "увреждане" не носи вода. Да, обаче бързакът вече бил удостоверен и с… мозъчни увреждания! А момчето било програмист; каква кариера го чакала! Такъв трагичен завършек на толкова обещаващ, талантлив живот! Обезщетенията започват от Д2 МИЛИОНА! Срещу моя колега! Отделно после делото срещу Лос Анжелес град! И я съдията да му стиска да изхвърли такова сериозно дело?! Сам си подритва кариерата! Делото започва. Да, има полицейски доклад. Има свидетели. Има всичко. С изключение на прозорец в главите на журито. На които кой знае какво им цъка в мозъчните кухини! Момчето докарано в съда в инвалидна количка, с глава вързана за облегалката, накичено с разни медицински красоти… В контраст на колегата, мъж канара, пращящ от здраве. Крещящо-престъпен контраст, така да се каже. Една лелка в журито да се разхълца и заподсмърча по нещастното момче – гледай психология тип 12 домина в редица! Стопанската застраховка на колегата се сащисала! Издрапала извън-съдебно договаряне. Бързакът получил Д300 хиляди, половината за него, половината за неговия адвокат. За разлика от застраховката на колегата, Лос Анжелес град наредили по-отракани адвокати; те договорили обезщетение от Д100 хиляди. Колегата се отърва, значи. След няколко месеца решил да провери, чрез приятели, обиколно, за развитията с бързака. Ами той бил обратно на работа. Програмист. Много добре работело, момчето! Похвалил го шефът му. Мозъчни увреждания? Получаваш такива, ако му слушаш безконечните религиозни проповеди. Пак цитат от същия шеф. Ако вярно нещо се е случвало на момчето – поправило му е мозъка. Трети цитат от шефа. Колегата се заканваше да отиде и изцяло да пренареди анатомията на "мозъчно-увредения"… Да го доближи до господната обич. Разярен беше; щеше да го направи. И с кеф, и с лекота. Но го разубедихме. Че те законите работят – работят. Че работят за всички – за всички. Но кой е казал, че законите работят еднакво за всички? Или въобще рационално.