Извинявам се за допуснати неточности. Всичко съм писал по памет. Част от информацията ми е останала в главата от време "оно". А и паметта ми нещо се разсейва напоследък. Стигало и било толкова служба. Да съм я оставил бил на мира, казва. Когато цитирах спомените си от книгата, ставаше дума за леки подводници, придружаващи други военни плавателни съдове. Писателят е австралиец, но "занаята" са го учили от Англия. Били са в служба на "короната". За американските "тежки" подводници заредени с междуконтинентални ракети, знаех че се крият на дълбоко (бях оставил десет процента за тях). Обикновено излизат от пристанището и само капитанът знае къде отиват. Забиват се под ледовете на северният полюс и пазят радио мълчание по месец и повече, без да си подават носа от повърхността. Заради тях "опънаха" мрежа от подземни кабели, кръстосвайки нашир и надлъж една от Дакотите, не помня северната или южната, за да направят най-мощната антена за свързване с тези подводници. Говоря за хиляди квадратни мили площ. Антената предава сигнала по земята, вместо по въздуха. Подводницата, където и да е, го "чува". Не подлежи на заглушение. Поне тогава не подлежеше. И ако не се лъжа, използваха много "дълги" вълни. Информацията която предложих, съм я събирал в паметта си за обща култура, без претенции да е абсолютно вярна.Това което съм "запомнил" от книгата, все още вярвам да е автентично. Авторът е служил като офицер на австралийска подводница и не вярвам да е писал небивалици. Също не ми става криво, нито срамно, когато си мисля че знам нещо, което после се оказва не дотам вярно. Радвам се да видя други да се включат и евентуално, информация по-близка до истината да изплува и всички които се интересуват, да се възползват, научавайки нещо ново, включително и аз. Св.Скромни, благодаря за времето което си отделил да търсиш и публикуваш.