ЙО, ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ! Георги Ушев 21 ЮЛИ 2000 Защо в Америка трудно можете да намерите добър механик, или бояджия, или водопроводчик? Защото интелектът, нужен за да сте добър в трудовото поле, е пре-достатъчен за да Ви измъкне от там. Поне така върви американското народно разбиране, изглежда от няколко поколения. С очарователния резултат, че всеки, измъкнал се от – или заобиколил – членство в работническата класа, счита себе си за "изключителен", за индивидуалист, реещ се в обществена страта високо над разните там работнически класи и тяхните стадни рефлекси… Като примерно профсъюзите. Да предположим, че подобни себе-лъжещи псевдо-мъдрини са признак на недостатъчно образование, или наивност, или просто липса на разум. Може би. Когато съм бил призоваван за жури служба в съдилищата, съм бил свидетел как от десет работника, всичките с образование до гимназиално, поне 7 се представят с началнически титли. Не, няма работници всред тях; началници са всички, което ще рече, по работната титла и производната трудова класификация, че тези хора изобщо, ИЗОБЩО няма начин да принадлежат към профсъюз! Те са изключителни личности, без нужда от стадните посредничества на профсъюз при договаряне на работните условия и възнаграждение. Далече от работническата класа. Но образователните и културни предусловия в горното предположение се издънват с един поглед върху американските вишисти. Имах познат от университета, който постъпи на работа в Мерил-Линч – от влизане с титла "началник". При по-задълбочено ровене в "началничеството" се оказа, че той като "началник" е на дъното, под слоеве от други началници, чиято възходяща позиция беше маркирана чрез ловките добавки на определения като "старши", "изпълнителен", "основен", "дивизионен", и какви ли не пермутаций между тях, пред титлата "началник". Нещо като НАСА, където не съм срещал човек под ниво "управител", но там наслояванията са обозначени след управителската титла, с технологично-вързани поредици като "под-под-система", "под-система", "система", и подобни. Изключителни индивиди всички! В Космическата Дивизия на Рокуел (вече продадена на Боинг) пък се ширеше "интелектуалната" контра-титулованост. Там всички бяхме "членове на техническия състав". Тълпите началници и управители от външния свят пишеха пред нашите имена "техник", защото какъв друг изпаднал работник може да е снижен до "членство" в "технически състав"! Разбира се, ние се гордеехме от такива "грешки", защото бяхме убедени, че нашето контра-титуловане беше върховното професионално признание – толкова сме изключителни, че просто НЯМАМЕ НУЖДА от титли. За разлика от низшите маси вън, подпиращи се на титли като на професионални патерици… (Да, психологията зад тази контра-титулованост реже! От мой личен опит знам колко вбесяващо действа на един изключителен индивид, накичил се с няколко титли, да прочете името ми, допълнено ЕДИНСТВЕНО със "светийство по скромност"!) Всичката тази "изключителност" звучи комично, може би. Но има въз-сериозни последствия! Защото титлите (или нарочната липса на такива) не са единствено поредица думи на хартия, или някакви отвлечени символи на служебна позиция. Титлите пряко се връзват с разните щатски трудови кодекси. Сега, някой ще възрази, че трудовите кодекси в САЩ са гола хартия в сравнение с европейските. Вярно! Трудовите права, подсигурени от тези кодекси, са така минимални, че самото споменаване на "икономически човешки права" пред бюрократ в това поле привлича мръсен поглед. Но тези същите трудови кодекси имат съдбоносен ефект върху работещите американци. И точно тук комедията по титлите (или контра-титлите) зазвучава плачевно! Те определят как работодателят класифицира дадена категория труд, и от там – какви икономически права имат хората в тази трудова категория. Най-беглият поглед през тези класификаций и съответните трудови права поставя изключителните индивиди, вкупом с всичките им титли, в широката графа "освободен" (exempt). Освободен от защита на трудовия кодекс! Какво значи да си освободен от защитата на трудовия кодекс? Примерно, работодателят има право да те вика на работа по всяко време на деня. Има право да те привика на работа от средата на отпуска, от другия край на света. Има право да те кара да работиш извънредно, без заплащане. Има право да те уволни без да ти обяснява подробности зад действието. Има право да те прехвърля от една трудова категория в друга без предупреждение. Има право да сменя работните условия, заплащане, и облаги когато и както иска, с много тясни изключения и ограничения. Да, обаче нали изключителните индивиди, именно същите, освободени от защитата на трудовия кодекс, са освободени точно защото имат образование и способности и обществена стойност, които им позволяват те САМИ да преговарят и определят работните си условия, в пряки отношения с работодателя? На теория е така. Дали Вие някога сте сядали да ПРЕГОВАРЯТЕ работните условия с Вашия работодател? Да ПОДПИШАТЕ че сте СЪГЛАСНИ с ПРЕДЛАГАНИТЕ условия – да. Но да ПРЕГОВАРЯТЕ?! Все пак колко работодатели малтретират работниците си с произволни промяни в трудовите условия? Конкуренцията налага едно равняване на трудовите условия, в дадени общоприети граници, нали? И това на теория е така. Защото подобни промяни рядко биват наложени от раз. Все пак американците, колкото и да се кичат с индивидуална изключителност, са способни на колективна реакция срещу работодатели, налагащи РЯЗКИ промяни. Вдигани са стачки, водени са съдебни дела. Защото рязки промяни в трудовите условия често водят до осезаеми законо-нарушения. Ето защо най-разрушителните промяни са ПОСТЕПЕННИТЕ, които никога не са достатъчно драстични, или чак толкова влошаващи, спрямо приетите трудови норми, че да предизвикат смислена, организирана, ефективна реакция. Ето един пример. Да накарате работниците в магазин да работят извънредно без заплащане е рязка промяна, срещу която те могат да се борят. Но ако лепнете на всеки работник титлата "съдружник" (associate)? (Съдружник на управлението, на кой друг!) "Съдружникът" бива освободен от защита на трудовия кодекс, но пък в новата класификация какъв път го чака към кариера! Началниците и тяхните "съдружници" се очаква да полагат извънредни грижи за успеха на магазина. Особено съдружниците! Примерно, трябва всеки ден да остават по един час извънредно, без заплащане. Но пък ето, тази извънредна работа дава възможност на амбициозните съдружници ДА СЕ ДОКАЖАТ към началническата кариера. После следва още едно увеличение на работното време, без допълнително заплащане. Евентуално ще бъдат резнати здравните застраховки, ако има такива. Болничните ще бъдат сляти с отпуската и всичко ще бъде преименувано "лично отсъствие", чието ползване вече ще подлежи на ограничения, преди това неприложими върху болнично отсъствие. Ползването на "лично отсъствие", колкото и да е оправдано (заради болест, примерно), оставя вратичка, чрез самата класификация на отсъствието, за уволнение. Или за друг натиск, примерно към "компенсация" на отсъствието чрез извънредна работа. И постепенните промяни в трудовите условия ще продължат до там, че днес даже скъпи магазини като Нордстрьом имат текучество от над 20% всред работниците си, което подбива качеството на обслужването, но пък е така ДОХОДНО за Нордстрьом, работодателя! Защото непрестанно-сменящи се работници рядко набират непрекъснатия стаж, който им трябва за да получат рекламираните облаги от книжата по назначение. Хем облагите ги има, за пред закона, хем работниците ги нямат, за пред доходната линия, а пък и нали всичките са все титуловани, изключителни индивиди, та няма на кой да се оплачат… Иначе работниците имат всичките права да седнат с управлението, истинското, на Нордстрьом или на другите магазини, и да преговарят за по-добри работни условия. Даже и така да е, описаната стълбица от титуловане към снижаване на трудовите условия важи само за работническите маси, нали? А Вие и аз сме изключителни индивиди, не някакви работници! Но старият неприятен въпрос, кой как преговаря за трудови условия, важи непроменен. Някой виждал ли е лекар да преговаря за трудови условия? Ако подобни преговори са възможни, то те биват провеждани под чадъра на Американската Медицинска Асоциация. Която е подсигурила хроничен недостиг на лекари в САЩ, по много законен мафиотски начин. Значи, и с лекарите няма преговори, макар и заради диаметрично-обърнати позиций. Те искат заплата. Болниците или се съгласяват, или да. Примерно болница в Риверсайд, Калифорния, няколко години куцаше без достатъчно лекари, защото предлагала "мизерната" начална заплата от Д145 хиляди на година. А другите специалности на вишисти – кой къде преговаря? Учителите преговарят, чрез тяхния проф-съюз. Самолетните нжинери на Боинг вече ще преговарят – защото и те най-сетне изградиха истински профсъюз. Но пак – кой от високо-образованите, изключителни индивиди, освободени от защитата на трудови кодекси, преговаря САМ? И да не се залъгваме с няколкото ефективни профсъюза на вишисти! Значи, кой от масата американски изключителни високо-образовани индивиди ИЗОБЩО преговаря за трудови условия?! Вие, примерно, кога преговаряхте за последен път? Колкото и да Ви е чудно, илюзийте по американската лична изключителност още съществуват. Примерно, инжинерите в Космическата Дивизия на Боинг сериозно се баламосват, че ако само 40% от тях са членове на тамошния инжинерен профсъюз, и тези членове плащат по Д10 членски внос на месец, при идващите контрактни преговори с Боинг профсъюзът въобще ще стигне до преговаряне. Вече 55 години не е имало истинско преговаряне, с отстъпки и компромиси не само от профсъюза, но също от работодателя (днес Боинг; от 1945 до 1996 Дъглас)! Как ще очакваме Боинг да преговарят сериозно с профсъюза, след като последният няма стачков фонд! 55 години без стачка, без употреба на стачковия фонд – и той да е почти на нула!? Мое предложение членският внос да бъде вдигнат на Д100/месец беше посрещнато с тотално възмущение. Как може такива изключителни индивиди, космически специалисти, да се цапат със сериозно отношение към профсъюзни дела, че и да се документират в това унижение чрез увеличен членски внос! Да, самолетните инжинери в Боинг-Сиатъл бяха на стачка, цели 40 дни. Но те са, такова, обикновени самолетни инжинери. Със 70% членство в профсъюза. Това ако не е доказателство за въргаляне в работническата обикновеност – то какво е!? Вие и аз, ние, ние тук сме изключителните личности! И моите колеги – те също са изключителни. Дали принадлежат към инжинерния профсъюз или не – тяхните трудови условия биват договаряни между профсъюза и Боинг. Дали Боинг схващат каква ОТКРОЕНА изключителност е нужна на 60% от инжинерите в това положение да НЕ подкрепят профсъюза! Даже със символичните Д10 месечно. Защото дори преговорите между профсъюза и Боинг да са смешни и предопределени, все пак те са единствения случай, в който инжинери, като избрани представители на профсъюза, са ДОПУСНАТИ да седнат на една маса с корпорационните юнаци и им е ПОЗВОЛЕНО да кажат думата "преговор"! Без да бъдат отсмяти от масата. Започнахме с американското народно разбиране, че интелектът, нужен на човек за да стане добър занаятчия или работник, е пре-достатъчен за да го измъкне от работническата класа. Можехме по-кратко да се запитаме: а защо нещата са докарани до там, че е НУЖНО способните хора да напускат работническата класа? Защо вечното наблягане на индивидуалната изключителност над работническата класа? Мой бивш колега, служил във военната флота, обичаше да казва, че плава ли корабът – всеки се уповава на способността на цялостния екипаж, но започне ли корабът да потъва – всеки се уповава на неговата лична способност да плува… Аз пък гледам и се чудя защо колкото повече американци са кичени на работата с титли, положението с трудовите условия в САЩ, като цяло, се влошава! Влошават се даже трудовите условия за Вас и нас, нас, изключителните американци. Сигурно Вие, читателят, знаете? За това се обърнах към Вас.