ЗАВРЪЗКИ, ВРЪЗКИ, РАЗВРЪЗКИ Георги Ушев 14 ЮЛИ 2000 Стачката на инжинерите в Боинг - Сиатъл рано тази година накара тяхните колеги из САЩ да добавят нов перспективен ъгъл към американската аерокосмическа промишленост. Логичен ъгъл. Но до тогава отбягван. Заради болезнените изводи. Примерно, ако се вярва на сведомниците, разчетите по годишните увеличения на инжинерните заплати в Боинг винаги поддържат заплатните увеличения над инфлацията, пък и целят да привличат "висш инжинерен талант". Ако е вярно това, как така инжинерите в Боинг "внезапно" се оказаха така зле платени? Недоплатени с 8%, според признанията на Боинг, и с 15 до 25%, според личните сравнения на самите инжинери? Ако Боинг така искрено целят да поправят признатото от тях недоплащане от 8%, защо разчетът за заплатни увеличения предвиждаше увеличение от 8% ОБЩО ЗА ТРИ ГОДИНИ? Когато Боинг се усетиха в "разминаване" на числата, и добавиха още 5% заплатно увеличение, защо Боинг инжинерите се вдигнаха на 40-дневна стачка, че да подсигурят гарантирани 3% годишно заплатно увеличение? Математиката не излиза! А инжинерният мозък може да приеме аномалия във всяко друго нещо, но не и в математика! -- Защото какво оповестява разчетът за заплатно увеличение, и какво е истинското разплащане от този разчет - това са две много отдалечени неща! -- заявявам аз на Арло, моя приятел, над нашия пореден обяд. -- Оповестяването е развявано като рекламно знаме, но да си чул после публикуване на действителните разплащания? -- питам аз. -- Възприятието е -- отговаря той -- че щом една голяма корпорация обяви повдигане на заплатите с хикс процента, хикс процента ще бъдат разплатени. Средно. Сега, какво получава отделният инжинер - това вече е личен въпрос. -- А ако излезе една хубава, печеливша, звонка разлика между определен харчлък по заплатни увеличения, и действителен разход, не е ли редно хората, допринесли такова финансово-здравословно развитие, такова СПЕСТЯВАНЕ, да получат процент от спестяването, като премия? -- предполагам аз с пресилена невинност. -- Просто хипотетичен случай! Изобщо отвъд границите на въображението! Никога неслучващ се случай! Ако се случи. Примерно. -- Че случаят се случва - вярно. -- признава Арло. -- Че се случва редовно - също вярно. Но пък това може да послужи за аргумент, че управителите, ползващи разчетите, раздуват исканията си, с надежда да получат разчети НАД необходимите, и от там да "успеят" да "спестят" пари на корпорацията. В крайна сметка, всичко би трябвало да влезе в природно равновесие, до като стигне до разплащане по инжинерните заплати. -- Това е логика от курс по икономика, не от корпорационната действителност. -- усмихвам се аз благо към Арло. -- Защото ти се виждаш толкова компетентен и циментиран в служебната ти длъжност, че се чустваш… -- Далече над калта на тези дребнавости! -- довършва изречението ми Арло. -- Защо да си губя времето с хленченията на слабоумни! Който допринася стойност към работата си - получава доход. Аз, примерно, до сега толкова години - винаги съм получавал заплатно увеличение НАД средното за моя отдел. -- Средното заплатно увеличение за отдела - да ти кажа ли как бива изчислено то? Разгласеното велико заплатно увеличение за годината бива разпределено в под-разчети. Нека започнем с 10%, за по-лесен пример. Това са 10% от общия текущ заплатен разчет, за всички инжинери заедно. От тях 2% отиват за увеличения, давани на всички. Още 2% отиват за увеличения, давани "по заслуга". Още 2% отиват за увеличения за "извънредни заслуги". Да кажем, 1% отива към повишения. Още 1% отива за специално "привличане на талант", и остават 2% за "дискретни цели". Сега, тези "дискретни цели" ги брой "спестяване". Точно спестяването, "възнаградено" с премий. Останалите проценти биват подложени на "директорски фактор", значи, разчетът вече е 8%, но директорът иска да запази 2% за извънредни нужди. Непридвидим е светът, да. Заплатният разчет трябва да бъде подплатен! Ще отпусне за негови хора 1% - 1.5% към края на годината, да докаже нуждата от "директорския фактор", пък и ще останат още "спестявания", за закръгляне на премийте. И стигнахме до 6%. От разгласените рекламни 10%. Забелязвам как Арло сумти и се опитва да формулира някакво интелигентно контра-становище. Но не знае какво точно да прицели; още не е доловил моята мисловна насока. -- Сега, разплащащият началник - той също трябва да докаже загриженост към финансите на корпорацията! Значи той също реже примерно 1% за "извънредни нужди". Това за финансова основа, върху която да гради финансовата красота на преданост към корпорацията. Знаеш какво става с онези 2% за "извънредни заслуги". Ти лично колко разплащания по такива "извънредни заслуги" си получил? Нали си винаги в горния дял на отдела, всред "извънредните" таланти! Я излезе 0.5% разплащане от тях, я не. Аз лично съм видял Д800, за целия ми стаж, плюс няколко чаши, кожена чанта, и микро-фенерче. Защото и аз все получавам заплатни увеличения над средните. Или вашият отдел е остров на щедрост, а? Ако Арло е бил намислил някакво възражение, изненадата по лицето му показва поврат в търсене на ново. Но аз поддържам темпото. -- Ами другите 2% за увеличения "по заслуга"? Разплащани на инжинерите над средна способност. Такива НЕ МОЖЕ да има много, защото където и да си в САЩ, ТАМОШНИЯТ среден инжинер ПРЕВЪЗХОЖДА ДРУГИТЕ средни инжинери из САЩ. Като начален подход към заплатните таблици във всяка корпорация, че "превъзхождането" да бъде мерено към фиктивен стандарт. Досети се защо. Следователно, повечето от инжинерите гарантирано няма да видят тези 2%; и те биват резнати по мярка. И когато пушекът по разчета за заплатно увеличение се разчисти, я останат 4% средно увеличение, я не. От 10% разгласено. Което точно обяснява защо Боинг инжинерите в Сиатъл бяха 40 дни на стачка, че да получат 3% гарантирано годишно увеличение, вместо да си мълчат с надежди по разгласените 8%. В твоя случай, ти ако получиш не 4%, а 5%, даже 6% - пак си затънал с половината от разгласения разчет. Върху тези 1% или 2% отвъд средното ли градиш твоето превъзходство над твоите колеги? Жалко! -- Сериозно ли мислиш, че аз не разбирам ъглите на тази игра? -- саркастично отбелязва Арло. - Тук е Америка! Ако съм недоволен от заплащането, винаги имам свободата да се изнеса на по-добре платена работа. Това е истината - кой си трае, и кой напуска към по-добра работа. Няма смисъл от хленчене или критики. -- Много силна философия. Но работодателите в нашата професия са 2 корпораций, в цял САЩ. Да, нашата корпорация трудно може без нас; ще вземе няколко години за ново-назначени хора да бъдат развити в пълноценни наши заместници. Значи, без нас корпорацията ще покуца две - три години. А ние колко години можем да куцаме без корпорацията? Ще отидем при другата? -- Тук е Америка! -- настоява Арло. -- Тази година средното заплатно увеличение за нашия отдел е 4.5%. Аз съм казал на моя началник, че всичко под 4% е обида. Значи, нямат нужда от мен. Ти много умееш да подхванеш нещата и да ги издокараш до някакво жалко измерение, както направи с моята професионална експертиза. Но ще видим. Ако получа под 4% - ще си търся нова работа. Пазарната икономика в действие. Винаги работи. Убеден съм, че работи. -- Арло, твоята експертиза е доведена до жалки измерения не от мен - защото аз приказвам голи приказки само, а от онези, които ти плащат. Не слушай думите, а брой парите! И не се връзвай в такива силни уповавания на пазарната икономика, защото тя работи статистически спрямо две-триста милиона човека, не спрямо отделния човек. И съм убеден, че средното заплатно увеличение за вашия отдел, оповестено 8%, снижено до "реалистичното" 4.5%, ще е 2% или 3%. Ако увеличението стигне 3% - браво! Независимо как ви лъжат! Много високо си вдигнал крак, с тези 4%. Вярно ли си се завързал с такова изказване? -- Вярно. -- подтвърждава Арло. -- След като обявят средното увеличение на 8%, от което 4.5% реалистични, редно е поне сами да си вярват до 4%, нали? Те и себе си ли лъжат? Две седмици по-късно моят телефон звъни. Арло. -- Обажда се стара ненужна пръдня -- представя се Арло. -- С 2.6%. Взе ми няколко дни да повярвам на двата точка шест процента. Сега подреждам телефонните номера на приятели по разни авиационни фирми, и обмислям как да си режа резюмето, за да не плаша хората с прекомерни квалификаций. -- Не се разяждай за нищо! -- опитвам се да го успокоя. -- Пак си получил заплатно увеличение над средното за твоя отдел. Хей, нещастниците в Сиатъл загубиха 40 дни в стачка, за да спечелят 3%. А ти получаваш 2.6% готови. Пък и твоята заплата е почти два пъти по-висока от средната на стачкуващите. Истинската средна заплата; не лъжите от сведомниците. Я се радвай на живота! -- Не може така! Не може така някой да се заебава с мен! Още по-малко може аз сам да се заебая с моите собствени думи! Надявам се до Декември да съм на нова работа. -- Може, може! Поне ще добиеш редакторски опит в рязане на твоето резюме. Предлагам да режеш по блокове от 5 години. След рязане на петия блок току те приели на работа извън двете аерокосмически корпораций в САЩ… Арло все още не споделя моя песимизъм. Може би защото все още не е губил няколко години в опит на истина да намери друга работа - и още не знае как американското общество гледа на хора като него, като мен, като нас… Уж хора сме, на два крака ходим и всичко, но всеки извън аерокосмическата промишленост фиксира на въображаема правителствена значка, скрита по нас някъде в някой заден джоб. Чудесни хора, аерокосмическите кадри! Работливи. Способни. Честни. ПРЕКАЛЕНО честни. Просто неспособни да схванат, хм, ТЪНКОСТИТЕ от РЕАЛИЗМА в ЧАСТНАТА промишленост. Защо да бъдат допускани там, да се мъчат! Изразът за "таралеж в гащите" рипва в тематиката… Както и наглите захилени приканвания на аерокосмическата промишленост към недоволните инжинери: "Моля напуснете ни за друга промишленост!" Дали Арло се е само-вързал в код на лично поведение, на икономически идеи, който вече е неприложим за общата САЩ икономика, и особено за аерокосмическата промишленост? Декември ще покаже. Междувременно, младите инжинери от Боинг - Сиатъл, които се бяха вдигнали на стачка, са започнали да режат корпорационните навръзвания, мотани върху тях, и да ги подритват в краката на Боинг. До сега 20% от тези инжинери са напуснали към друга работа. И Боинг драпат да търсят нови кадри. Но къде ли ще ги намерят?! Гаврите с аерокосмическите инжинери започнаха Април 1989; вече 11 години. Това са колко студентски випуска, решително пренебрегнали аерокосмическите дисциплини? Хак им е, и на Боинг, и на Локхийд! Хак му е и на американското правителство, че позволи аерокосмическата промишленост така да бъде срината заради корпорационната алчност! В космическите дивизий на Боинг стотици реквизиций за инжинери висят незапълнени - защото няма с кой. Но корпорационната инерция на арогантност и алчност още блъска с плитките мошеничества по заплатните увеличения… Май тепърва аерокосмическите развития в САЩ ще цъфтят, та ще връзват… Браво на младите инжинери, скъсали връзка с Боинг - Сиатъл! Е, такава "обществена подвижност" все още не е възможна за Арло и за мен и за другите по-възрастни кадри. Но кой знае? Може покрай младите и за нас да светне развръзка измежду корпорационните завръзки… Надежда има!