Мразя чалгата. Лази ми по нервите с безсмислените си текстове и блудкавата музика. Аз, пък, обичам Мусоргски. “Въпрос на вкус” казало кучето и си облизало задника. Съгласен съм с кучето. Демокрация! Прави каквото искаш, без да пречиш на никого. Да, ама - не! Пречи ми комшията - повтаря едни и същи бълвочи, и то със сила, която ми влияе зле на здравето. Пречи ми щофьора на таксито, автобуса. Пречи ми бармана. Пречи ми мутрата, показваща колко силна уредба има в колата си. Пречи ми радиостанцията, която съм принуден да слушам на работното си място. Аз не преча на никого - слушам каквото ми харесва с нормална сила, за да не бъда досаден на тези, на коита не би им се харесало. С комшията ще се справя. “Като не ти харесва си сложи тампони в ушите или се изнеси”. Така ли?????????????????????????????????? Като не щеш мира - на ти секира. Нито ще търся домоуправител, нито полиция, нито юристи. Полилея ще му залюлея! Подготвям му денонощна културно-музикално-образователна програма. Хит-парчета ще бъдат: “Нощ над голия връх” (Мусоргски), “Валкюра” (Вагнер), “Токата и фуга” (Бах) ... Ще има удоволствието да ги слуша със сила 120 децибела. Ще ги слуша докато му омекне кратуната или - да се изнася! Ама, какво да правя с другите? Всички казват: Това си е моя собственост и ще слушам каквото си искам. Като не ти изнася - ей там е вратата.Не съм наясно какво би могло да се направи, когато ми вредят на психиката по този начин. Това, че колата, бара, ресторанта са частна собственост, значи ли че могат да правят каквото си искат? Нали са се регистрирали като фирми, вършещи услуги в обществото? Нали това общество си има закони и канони! Вероятно има някаква наредба за силата на звука на обществени места. Да допуснем, че успея да докажа, че еди-кой си я е нарушил. Е и к’во? Ще го глобят. Аууууууууууууууууу! Голяма работа. Пък, мен ще ме набият. Обаче, сигурен съм, че няма наредба за качеството на музиката. Абе, я да си купя тампони!