Предлагам ви едно мнение от днешния брой на варненския всекидневник "Черно Море" До господата (те си знаят кои) Так фирир (исландски) синьори класса диридженте (италиански), что успеваю (руски), сървайв (английски), ин булгариен (немски), мерси боку (френски) в превод: Много благодаря, господа управляващи, че успявам да оцелея в България, много благодаря! Въпреки вашите усилия да изчезна. Щото съм инатлива българска семка. И няма да ви се дам лесно. Какво ли не сторихте през тези злощастни десет години, за да ме изчоплите и изплюете в шепата си: съсипахте икономиката, селското стопанство, безплатното образование, безплатното здравеопазване, отнехте на пенсионерите достойна старост, а другите от работа лишихте, развъдихте банки фантоми, от техници и бармани създадохте банкери. Пирамидите задружно построихте, простаците облякохте във власт, постлахте червена пътека пред голямата престъпност, а културата превърнахте в проститутка, готова да угоди на клиента във всичко. Сринахте България за комисиони... Добре че и вие сте смъртни. Това поне е утеха. Макар че (по груби изчисления) най-малко три ваши поколения наследници са осигурени и в джобчетата им ще "дрънкат семки и бонбонки" - както се пее в една детска песничка. Геноцид - това е моето определение за отношението ви към народа. Политическата каста на България, която не си дава сметка, че като изстиска до сухо семките и останат само шлюпки, няма да има откъде да папа. (И щете, не щете, ще започнете един друг да се печете.) Преди години Яцек Курон (един от лидерите на "Солидарност") убеждаваше, че за да стане вкусна супата, трябва добре да заври, та да изплува мръсната пяна. И като се запени (т.е. изхвърли мръсотията), гозбата е готова. Много, много дълго се запенва пустата българска супа... А до ядене така и не стигаме. ИВАЛЕНА ДУЧЕВА