Бях приятел с бай Стойко Цанев, Бог да го прости, четник на Дочо Узунов. Значи бегал от България, гол и бос, душа да спасява. (Това едно време, малко след Първата Световна - за по-младите дето не знаят ни Дочо Узунов, ни другите времена.) Та бай Стойко започнал от спане в талаш в турски хамбар; за храна правел черчевета на турчина. И после следва дълга история, но ето го вече бай ни Стойка строи мостове по планинските урви край Анадола. Работници има, няколко българчета и повечето турчета. Даже магаричка си купил - за превоз. Човекът се издига в света. Но бай ни Стойка забелязва, че магаричката нещо няма настроение да работи. И сутрин все с вирната опашка стои. И пита бай Стойко неговия пръв работник какво става. И оня хъката - мъката, работниците нощем таковали магарето. Събрал бай Стойко работниците една сутрин, и води магаричката. Той приказва на български, едно българско турче превежда на турски. "Бе вашта мама!" запсувал ги бай Стойко, "какви хора сте вие, че така ебавате магаричката!" И бай Стойко заявил, че заради "такованата" магаричка той изоставя с доставките на строителен материал за моста. Значи, работниците да предложат как да изплатят загубата. Те си резнали от надниците. За сега добре. Хуманно, като начало. Обаче големият въпрос идва, значи. Силното положение, тип хуманизъм. Българчета и турчета как се спогаждат над магаричката? Всички на опашка. Без оглед на произход и етнос и религия и прочие. Кой как се случи. Човещина значи. Бре! Ама бай ни Стойка ги заръбил с хептем човещина. Ударил го силният хуманизъм. "Момчета", рекъл, "долу в града има цирк. Някакви унгарки. Обслужват по кафенетата. Защото се показахте хора към мен, аз пък ще отида до града да цаня някоя унгарка да дойде да обслужва вас. Че магаричката да работи спокойно." Та бай Стойко взел двама работника, гласувани от другите като "познавачи на женско", че да знае какви предпочитания имали работниците му. И намерили в цирка една унгарка. Цанили я, уж да е готвачка. "Ама тя вярно даже можеше да готви", възклицаваше бай Стойко десетилетки по-късно, вече американски милионер и собственик на строителни фирми, барабар с адвокат на заплата. И всичко станало чудесно. И работниците хуманно доволни, и унгарката хуманно натрупва пендарите, и магаричката хуманно припка по чукарите, и бай Стойко хуманно реноме кове и мостове строи и контракти преизпълнява. Силно нещо това, хуманизмът! Аз обичам.