Едно време често ме бъзикаха разни юнаци. Всичко уредено. Не искали да изпуснем момента. Даже патенти бяха показвани. Ама не-патентовани. Защото щом патентоваш нещото, други могат да го гледат и копират. И тарикатски да подминат великото изобретение... Та патенти има и всичко, ама само за доверени хора, като мен - не за хайдуци, като Патентнтат Служба. Просто броиш няколко хилядарки - и ето ти милионите! Предлагаха ми "уредени" работи с внос на корабна боя за дъна. След като посъветвах юнаците да се допитат до Агенцията за Защите на Околната Среда всичките играчи се изпариха. (Нали в тези бои има отрови, за лепнещите се организми.) Имаше "уредени" работи с консултантски фирми по мода в музиката. После с внос на компактни дискове. После с износ. После с обувки - и в двете направления. И изобщо "изпуснах да реализирам" МНОГО възможности да стана гарантиран милионер. Та зле съм, да ти кажа. Много сме я закършили. Е вчера, примерно, си подрязвам лозниците - и все броя милионите на юнаците, чиито сделки не хванах за опашките... То и те, юнаците, сигурно си броят милионите. Защото слабо ги има по работни места. Кажи-речи, съпругите им ги издържат. Те мъжете се събират да обсъждат великите нови идеи за милионерство, и кой да навиват да ги финансира. Тежка работа е това, да знайш! По бира на идея, говорим каса на вечер! По-силните идеи искат по-силно отбелязване, с уиски, туй-онуй. Тежка работа, тежки задължения, мъжките. А съпругите им само бачкат. Като добичета. Една американка веднъж се осмели да ни пита, какво било положението с между-половите отношения в България. Жената пита внимателно, заобиколно, защото знае ние от къде сме, пък сме приятели. Та защо питала? Ми чудеше се, от работните навици на някакви българки, нови имигрантки, които тя била срещнала, дали тези жени някога са виждали мъже. Въпросните българки издържали семействата си (барабар със съпрузи), грижели се за децата си, пазарували, семейните сметки затягали и разплащали, че даже в поправки на кранове и сметомелачи и домашна поддръжка се пробвали... Аз бъзикам нашата приятелка за половото равенство - да гледа от българките и да си води бележки. А аз се опитвам да гледам юнаците, със силните идеи, и аз също да си водя бележки. Та за туй се пробвах, оня ден. Но нямам политурата, значи. Не ме бива. Май това ще си дойде автоматично, след като легна в къщи и пратя съпругата да бачка. Месец - два на "мъжки" задължения, пък и врътване по картата - ще ми дойдат идеите. (Да, някой юнаци, на издръжка на съпругите си, даже пътуват... Със самолет, и по хотели... Примерно, в посока Флорида, за седмица - две. Да проучват силни положения в ресторантското дело, разбираш ли! А съпругите им даже нови гащи не смеят да си купят, защото избират между храна или гащи...) Та опитвам се аз да ги уча, тези хватки и похвати, но за сега ме няма. С израза на един юнак вчера от църквата, още съм "заврян в кучи гъз". (Българска църква, да те светна; ако не си се досетил. Иначе тъп американец да говори такива думи в църковен имот, в присъствие на деца, и да за-, под-, раз-, пре-, недо-, над- и всякакви- ебава това и онова - още не съм видял.) Та уча се, значи, сър Оптимист. До кривата круша съм, ама що да не се опитам, а? Е съпругата с мода се бъзика. Плащат й да представя това-онова някъде си по конкурси - може и на мен да ми излезе мъжкият късмет! Аз вече съм си разработил МНОГО СИЛНА програма за обучение на мацетата-модели, ако ми падне случая. Но до като ми падне случая - бачкам и хич ги не виждам гарантираните милиони. Не си разбирам от задълженията, значи. Хич.