Чувам те, ама не е само това! Като ударих петдесетака реших, че е време да обърна по- сериозно внимание и на генетичния код. Напуснах работа, че напуснах и държавата дори. Усилията ми да намеря нещо подходящо там не се увенчаха с успех. Реших, че фона на който растат момичетата не ми пасва. Пък нали и аз съм си с моите изкривявания още от преди, та нищо не стана. Иначе жени готови да раждат - бол. Наспорил ги Господ. Та, ако това за кода ми беше най-важното, проблем нямаше да има. Но, човек иска да има не само жена а и друг човек до себе си. Прехвърлих се на "наша" територия, че жени с моите изкривявания, колкото искаш. Мойто изкривяване обаче не си беше останало същото, ами се беше изчанчило съвсем, та хептен трудно щеше да ми бъде да си намеря нещо да ми пасне. Човек би си помислил че съвсем за нищо не ставам вече, но не щеш ли, намерих си жена и за изчанченото ми изкривяване. Хем жена, хем и човек. Аз си я намерих, държа да подчертая. Дали можеше да стане и за генетичния код, не се знаеше от раз. Явно че на времето си е ставала. Имаше си момиче, което е отглеждала сама през цялото време. Ето, още малко ще стане зъболекарка, като майка си. Та, започна се надпревара с времето. Разликата ни беше седем години. "Right on the margin" помислих си. Може все още да може, но може и да не може. Не можа! За съжаление!!! А жена ми иначе, два пъти по-човек от мене. Е, кажи ми, оставя ли се питомното, че да гоня дивото. И аз не съм в първа младост. Викам си, майната му на генетичния код. А и то една лотария, не знаеш какво ще се пръкне! Ами ако се пръкнат говеда, както беше споменал в един коментар? Не един път сме били свидетели в Щатите, говедата порастнат, теглят една двуцевка на родителите и юруш на маслините, да им харчат парите. Беше казал ти един път, емиграцията на никой не прощава, ама знаеш ли предварително? Пък и да знаеш, пак си беше за предпочитане на онова време, че може за някой и сега да е така. Мислил съм си и преди за природата и за генетичните кодове. Дори по толерантност сравнявах АМЕРИКА с ПРИРОДАТА. Нищо не ти дава на готово, но не ти и пречи. Правиш си каквото знаеш, на каквото си способен. Ако много сбъркаш - умираш. Ако сбъркаш по-малко - няма генетичен код! Но иначе, ще те остави да си доизживееш живота. ПРИРОДАТА не бърза! Що е време занапред, все е нейно! Прави си всякакви експерименти и нищо! Нищо, ама знаеш ли целта? Особено ако крайната цел е да речем след милиард години. А защо пък и да трябва да има цел? Защо всичко да не е един хаос в който само ние да търсим някаква цел и смисъл? Отплеснах се! А замъка на Хърст го знам. Знам за какво говориш. Знам и за старият Хърст, че и за последният. Бях свидетел и на отвличането на дъщеря му. Ами помниш ли как умря Рокфелер? В Ню-Йорк! Забравих подробностите, но беше със секретарката му върху него или той върху нея. А жена му беше само на няколко мили далеч от там. И не е изпитвал угризения както бих изпитвал аз например. Не че не съм способен да го направя. Та, ако бях само мъж, прав си, нямаше да е късно да се хвана на генетичното хоро, но съм и човек и съвестта не ми разрешава. Нали разбра, че не се оплаквах, само обявих фактите.