РИБАРСКИ ИСТОРИЙ Георги Ушев 31 АВГ 94 Знае се, че рибарство значи рибар да лови риба. Или производител на рибарски пособия да лови рибари. Объркваща работа. Още повече, че рибарските историй и от рибарите и от производителите са така еднакви: поредици от суперлативи, тук-там разредени с някоя по-земна дума. "Да, нашето производство е от най-висшия спектър на рибарските стоки" гордо заявява чиновник от Скотт, рибарски производител от щата Колорадо. "Ние задоволяваме нуждите на сериозните рибари, тези с изтънчен усет за качество и стойност." И изглежда с дебели портофейли; типичната Скотт въдична пръчка е Д170, а най-скъпата - Д330. "Обаче нашите продукти могат да бъдат поръчани с красиви и изящни монограми" добавя чиновникът, без да доизясни как точно рибата подбира монограмирани въдици. "Ние сме несъмнено в най-висшето ниво на рибарския пазар" авторитетно отбелязва чиновник от Орвис, рибарски производител от щата Вермонт. Не, той не е чувал за производители в по-низшите рибарски пазарни нива. "Скъпи сме, но самите наши купувачи не биха допуснали да поевтинеем; така предлагаме най-солидно качество за дискриминиращия рибар." Вярно, типичната Орвис въдична пръчка от Д270 и най-скъпата от Д970 предполагат солидна дискриминация към златото. "Разбира се, че ние сме най-висшите от висшите!" ме убеждава с недопускаща възражение абсолютност чиновник от Томас & Томас, рибарски производител от щата Минесота. Пък и с най-евтината въдична пръчка Д470 (!!!) кой ли смее да му възрази. Пази Боже и муха да кацне на такава въдица! "Но вижте," чиновникът е любезен и тактичен, "нашите произведения са по-скоро художествени творби." За рибарство? "Разбира се! От нас са купували, между другите, Джак Леммон, Уилиам Конрад, Ерик Клаптон." Всичките отбрани рибари. "Президентът Регън купи наши въдици за подарък на австралийския министър председател Малкълм Фрейзър в 1981 и на Принца и Принцесата от Уейлс в 1982." Подразбира се, че пред Томас & Томас въдици и висшата политика рибите сами скокват в секмето. "Моля, елате да Ви покажа нашите продукти" кани ме началникът по износ от американския клон, в щата Калифорния, на японския рибарски производител Дайуа. Без гък за "висше" това и "висше" онова - намирисва на рибарска история. Обаче японецът твърдо закрачва в реалността с демонстраций на жироскопични компенсатори и магнетични анти-отврати за макари, въдични пръчки с диференциално пружиниране, хвърлейни тежести със самопроменлива аеродинамика, примамки с динамично нагаждане, и - за всеки случай - дръпва кратко слово за поведението на полимерните структури в рибарските влакна... Пък и цените са по-ниски от тези на останалите производители - ако те са виждали подобни неща. "Дайуа е най-големия рибарски производител в света." приключва началникът. Бива ли всичко това без някоя рибарска история!? Питам по въпроса мой колега, заклет рибар. "Тоталното висше качество само се рекламира, мой човек. Ти да си ме чул да се хваля за трите невероятни и абсолютни пъстърви, които хванах миналата Неделя - чакай, нека да ти разкажа на кратко..."