За да се оправи България, безработните трябва да станат най-малко 700 000. Това не го е казал губителят на семейните бюджети и финансовият змей Муравей. Това не го е казал и жестокосърдечният монетарист и враг на работническата класа Иван Костов. Това не го е казал и някой от шефовете на Международния валутен фонд, чиято международна задача е, разбира се, да умори от глад нашия народ, за да могат свободно да се вихрят коварните западни капиталисти. Това не го е казал и някой работодател, който само си гледа печалбата. Тъкмо обратното, в този смисъл се изказа отявленият синдикалист, приятелят на семейните бюджети, добросърдечният защитник на бедните, приятелят на работническата класа и народният трибун Константин Тренчев. И се оказа, че е абсолютно точен в цифрите. Безработните в България наистина станаха към 700 хиляди. Разминаването е само в годините. Защото Тренчев направи това изявление преди десет години. Въобще разминаването с годините се превърна в основен икономически проблем на страната ни. Защото това, което става сега, трябваше да стане преди десет години. Още тогава трябваше да се закрият губещите предприятия. Още тогава трябваше да се приватизира и да се търсят инвестиции. Още тогава трябваше да заявим желанието си да влезем в НАТО и Европа. Още тогава трябваше да се въведат здравните и пенсионните осигуровки. Още тогава трябваше да се въведе строга данъчна система. Още тогава трябваше да се свърши това, което политиците тайно наричат помежду си „мръсна работа", за да се наредим и ние сред отличниците. Мръсна, защото всяка партия, която се заеме с нея, щеше да се сблъска с огромното обществено недоволство и да загуби властта. А другите щяха да влязат в нея на метено. Само че другите бяха много нетърпеливи и жадни за власт. Тренчев бе нетърпелив да сваля Луканов. Депесарите и социалистите не се стърпяха и свалиха Филип Димитров. Добре, дойдоха на власт, но не само не свършиха мръсната работа, а и никаква работа не свършиха. Уплашиха се. Защото поеха управлението с невъзможните си или направо глупави алтернативи. Защо да се обвързваме с МВФ, той ще ни умори от глад. Защо да закриваме чудесните си предприятия, по-добре е да ги залеем с пари от бюджета и с кредити от частни банки и те чудеса ще направят. По-добре да се пазим от чуждите инвеститори, защото ще ни заробят. По-сигурно е да си стоим неутрални и да не влизаме в НАТО. То е хубаво да тръгнем към Европа, ама какво ще каже Русия, нали имаме пазари там… И Беров бе запомнен главно с безхаберието си. Виденовата история пък беше още по-жалка. Единственото, което се осмели да направи, е да състави списък на предприятията в изолация. Хем нищо не свърши, хем пак пак падна от власт. Филип Димитров поне започна приватизацията и връщането на земята. Така че истинските, неразбрани и неприемани дори след десет години лутане реформи трябваше да ги свърши Костов и подкрепящото го мнозинство в парламента. И той свърши мръсната работа. Пое и поема огромното обществено недоволство, заедно с подкрепящите го партии. А всички останали бързат да се пишат опозиция и се готвят да влязат в управлението на бели коне. И да се настанят във властта на метено. Защото реформите вече дават резултати, вече за пръв път от много години насам се наблюдава истински растеж на брутния вътрешен продукт, а не измислен като при Виденов. Този растеж ще се почуства от хората едва след две-три години, разбира се. Точно когато днешните опозиционери смятат, че ще дойдат на власт. Ех, че хубаво се нареждат за тях нещата. Има само един-два малки проблема. Няма вече бели коне. Почерняха от калта, с която самите те опръскаха всичко наоколо си. А освен това за десет години глупавите алтернативи и демагогски обещания се изчерпаха. Могат да се измислят само още по-глупави и още по-демагогски. Като например да се увеличат заплатите, като започнат да се печатат пари и се отприщи инфлацията. Или пък като се излезе от борда. Или пък като се построи АЕЦ „Белене". А публиката за тях се изчерпа май. Съвсем пък ще се объркат сметките на опозиционерите, ако днешните властници наистина намерят работа за двеста хиляди души. Може би пък това не е толкова невероятно. Костов доказа, поне досега, че не дрънка празни приказки.