Повикал султана своя везир и го попитал: - От днес вдигам данъците, ела след една седмица да ми докладваш какви са настронията сред народа. След една седмица идва везира и докладва: - Има брожения сред народа. Хулят властта и бирниците. - Нищо, ще пошумят и ще им мине. Скоро обаче, аскерът тръгва на кампания и хазната пак се изпразва. Султанът пак вика везира. - Пак ще трябва да вдигнем данъците. - Няма да се отрази добре на настронията сред раята. - Това е положението. Ела след една седмица. След една седмица пак: - Големи неприятности. Навсякъде плюят по нас и големи трудности имаме със събирането. - Нищо, продължавайте да събирате. Кампанията, обаче тръгнала зле за аскера и срочно трябвали още пари за армията. Султанът пак вика везира. - Няма как, още ще вдигнем данъците. Това е решението ми. - Сакън, Владетелю, вече лошо ще стане. - Ще видим. Ела другата седмица. Идва след една седмица везирът облекчен: - Чудо, Владетелю! Народът не се бунтува - по цял ден в кръчмите. Никой лоша дума не е казал. - Лошо! Сваляме данъците.