Средните заплати в Боинг, които цитираш, са оповестените от Боинг отдела по "Обществени Отношения", сиреч по пропаганда. Същият този отдел, който всяка година оповестява разчета за "увеличение на заплатите". Сега, стачката на инжинерите в Боинг беше първата стачка на вишисти в САЩ. Значи, привлече много силен интерес. И от другите САЩ вишисти (вкл. мен), и от корпорационните юнаци, и от правителството. Инжинерите са по начин на мислене и по школовка хора, които обикновено виждат обществото като една система, в която всяка част трябва да функционира не само за свое благо, но и за благото на системата - без която частта става ненужна. Значи, инжинерите са по правило консервативни и икономически НЕподатливи на безпределната алчност, присъща на други САЩ вишисти - които виждат себе си не като част от обществото, а като обществена върхушка. Консерватизмът и икономическата умереност биват подсилени, поради други фактори, които са прекалено сложни за целта на този коментар, при инжинерите в самолетната промишленост. Следователно, ако такива инжинери биват доведени до стачкуване - това е СТРАХОТЕН управленчески провал! НЕОПИСУЕМ! САЩ правителството турна сурдинка на новините от стачката, но иначе прояви нужния дълбок интерес в нея. И тепърва ще идват последствията от правителствен натиск срещу управленческата арогантност, довела до стачката. Но мисълта ми е, че водещи инжинери в Боинг, някои началници, в интервюта цитираха заплати доста ПОД средната разтръбявана от "Отдел Обществени Отношения". Това за заплати пред пенсия, значи максимални за кариерата на интервюираните! И говорим разминавания на минус не с единични проценти, а с десетки! Аз бих резнал цитираната от Боинг "средна заплата" на половина. Която заплата, за условията на САЩ, е доста малка. Имайки пред вид личните качества, и труда, и капитало-вложението, че човек да достигне специфичната работа. И изискванията на работата. И ограниченията, в различни смисъли, които работата налага... Примерно, бумажник в "консултантска" фирма, хвалещ се със способност да пише отчети на "Powerpoint" и с модното си облекло, получава... 100 000 като НАЧАЛНА заплата! Ще кажеш, връзкарска работа; юнак от групата на Шаро. Да, но този юнак не живее във вакум! Нечия заплата трябва да бъде рязана, че бумажникът да получава неговата си. Пак към Боинг, като блестящия пример на корпорационна алчност (и, между другото, като солидни потребители на "консултантски услуги"). По правителствен мандат Боинг трябва да платят акций на своя личен състав, всяка година, ако компанията се развива според начертан план. Фондът с тези акций бил основан преди 4 години. От тогава до днес Боинг не са разплатили даже пукнат цент от тях! Защо? Защото развитието все нещо куцало, нещо си... В същото време, корпорационните юнаци вадят премия след премия всяка от тези 4 години. Говорим увеличение в премийте от около 25% и повече (последното увеличение за г. Фил Кондит беше... 251%, за една година!!!). Защо? Защото Боинг ПРЕ-изпълнявал плана за развитие. Интересни стандарти, тези! Нещо двойни мязат. Подобни гаври съсипаха американската самолетна промишленост. Заради което днес остана един-единствен производител на голями пътнически самолети в цял САЩ. А едно време бяха доста повече. Говорим за цяла срината промишленост! От същата описана алчност. Която доведе до първата в историята на САЩ стачка от вишисти. Предполагам, че и другаде има икономически проблеми. То ако няма проблеми, няма да има развитие. Въпросът е как тези проблеми да бъдат разрешени така, че хем да има паричени стимул, хем да няма безгранична алчност, че да не се внася ново разцепление в обществото. Защото цялата работа със стачката на инжинерите в Боинг се свежда, от правителствена перспектива, именно до НОВОТО обществено разцепление, което стачката отрази, и задълбочи. А САЩ са достатъчно нацепени, че още разцепления да си търсят. В оглед на горните развития, "ит" е обожествявана като великата професия. Не е обременена от нужди за тежък капитал, или обществени връзкарства, сиреч от условията за възникване на безграничната алчност. Лесно преносима е. Значи по-трудно е мачкана от факторите, способни да развиват безграничната алчност. (Примерно, Боинг практически имат щатското правителство на Вашингтон щат в малкия си джоб. Така контролират пазара за инжинерни кадри. Които са вързани за щата - освен ако не са готови да се изселят. Но изчислителен програмист може да живее отсреща Боинг - и да работи за фирма извън щата.) Обаче в края на краищата се оказва, че величеството на "ит" професията е изработено от пропагандата на вече-познатите юнаци, които искат евтин труд без "обществен багаж". Което, бих казал, дава друга отсянка на разказа ми за моя бивш колега. И която отсянка беше прозирана от първоначалните читатели на разказа. Има една американска приказка. Във войската сержантът извикал ново-постъпилите войници да им покаже какво значи "интересно". Показал им една проста клечка. "Размера и формата и гладкостта на ей тази клечка - в тях няма нищо интересно, нали? Обаче те стават фактори от стратегически интерес ако ви кажа, че ще ви я завра в дирниците." Говорейки за зараждащата се възможност за употреба на евтин труд без обществен багаж... Да си жив и здрав! И да стоиш далече от интересните неща! А стига, че ми отиде обедната почивка.