|
Тема |
Ще ми се да се надявам да си мисля... [re: FonManiac] |
|
Автор |
Св. Скромни () |
|
Публикувано | 08.03.00 20:17 |
|
|
Човекът бе служил в няколко команди (военни зони), и по очевадни причини не уточняваше въпросното място. Знам, че една от командите е била в Европа. Та, значи, ще ми се да се надявам да си мисля, че съпоставката на хълмист терен с относителна близост до море, по граница между САЩ- и СССР-съюзници, може, примерно, да е Родопите към окупирана Южна България... И посерковците, в мнозинството САЩ-съюзници, ще да са гърчоляшите... Приятно мислене, да? Но подобен терен и гранични съпоставки има и в Кореа... Макар че там няма начин танкове да спрат на десетина метра от граница, предполагам... Та не се знае знае ли се къде е мястото. И можем да си предполагаме приятните предположения. Както разбрах по-късно, от западни източници, по времето на въпросното осиране е имало маневри на СССР и съюзници край Южния Фланг (демек на НАТО южния фланг)... Та доста неща изглежда да се връзват... Но все пак не са сигурни.
Идеята зад нашия разговор, частично преразказан в моя разказ, беше, че няколко идиота с доносници са неизмеримо по-разрушителни за една нация от каквито и да било военни заплахи... И че мярката за смелост в едно общество не е толкова стоенето пред военна заплаха колкото настояването за граждански права в лицето на идиотите с доносниците. Насрани от страх войници лесно могат да бъдат заменени. Но осрано общество трудно се подменя...
Да ти кажа, много ободрително е, в обществено отношение, да чуваш такива възгледи от военни хора! И да осъзнаваш, че военните са, по своя си начин, поддръжници на морални стойности, които - за САЩ, поне - в крайна сметка поддържат демократичните принципи.
|
| |
|
|
|