ПОДРИВЕН Георги Ушев 28 АПР 94 . . . "Руснаците и тяхните тамошни съюзници точно тогава провеждаха маневри покрай граничната линия. Обикновени маневри, каквито и ние бяхме провели няколко месеца по-рано. Но някой гений отгоре решил, че докато ония маневрират от тяхната страна на границата, точно тогава ние пък трябвало да поразвеем флага и да покажем морално превъзходство от нашата страна. Нашите съюзници-домакини лапнали мухата, и ето ти две - триста човека, наши и съюзници, невъоръжени, с музика и знамена, на военно-политико-морално-и прочие мероприятие до граничната линия. И докато ония опушваха храсталаците по хълмовете с танковете си, ние веем знамена, бумкаме с музиката, слушаме велики речи, и контрастираме с моралното превъзходство. По едно време музиката секна. Бученето на дизели, до тогава заглушавано от нашите данданий, изведнъж изпъкна и някак се доближи. Една танкова колона се бе отделила от строя и докато фокусираме погледите си към нея се преформира в дълбока фаланга - обърната към нас. Фалангата избълва кълбета черен дим, масата от танкове сякаш скочи към нас, и долетя гърлестото ръмжене на дизелите в ускорени обороти. Аз бях висшия офицер всред нашите циркаджий, и трябваше нещо да направя. Без оръжие сме, не можем и муха да утрепем. За в случая нищо не ни оставаше освен ако ще ставаме на кайма под танковите вериги, то поне да бъдем смляни от изправено положение. А танковете се носят към нас като стена от стомана и пушек, ревяща и тътнеща със сто километра в час. Вече бяха на около петстотин метра от нас, и като че ли още засилиха моторите. Доближих се до граничната линия с някаква странна, безчувствена лекота, все едно че не ходех по земята, и се изправих с лице към танковете. Сложих ръце в джобовете - уж съм мъж и не ми пука. Разните геройски филми на Джон Уейн с още по-геройските му плямпаници - пълна лъжа! Цялата ми душа се изпари, тялото ми стана празно като балон. А ония майковци връхлитат и тресат земята! Учудих се, че като идиот без по-належащи грижи отбелязвах от танк до танк как не виждах танковите оръдия, а само черните точки на дулата им - не знаехме, че руските танкове също имали автоматична поддръжка на прицела... Когато танковете дойдоха на сто метра осъзнах, с късчето мозък все още в главата ми, че оръдията сочат в мен. Всичко стана толкова тихо и спокойно, една сивота под сламено-жълто небе с червени петна... Тогава чух отдалече, все едно от друг свят, скърцането на спирачки, и фалангата от танкове се плъзна до застой на десетина метра от граничната линия - на петнадесет метра от мен... Люкът на един от танковете се отвори, и една ръка ми махна с разперена длан. Танковете се оттеглиха бавно със заден ход; после се обърнаха и се загубиха в мазната чернилка на ауспухите си. Усетих се оживял, и добих способността да псувам. Тяхната мама! Но нещо ме ядеше, странна работа. Ония явно си разбираха от работата, даже имаха маниери, а бяха махнали само в моята посока - защо само в моята посока!? Обърнах се на дясно - до мен стоеше адютантът ми, бял като чаршаф. Обърнах се на ляво - никой. Обърнах се назад - назад, в ляво, на две крачки от мен стоеше едно момченце интелектуалче, което го смятахме за смотаняк и бъзльо. Обаче момчето стоеше! И наоколо никой друг! Никой! Ама никой, разбираш ли! Бяхме само ние тримата! Всичко останало, страхливите копилета, се бе разпертушинило кой къде види. Ако можех щях да ги разстрелям! Не! Да завлека политическите бюрократи с касапски куки до базата, и там да ги издавя в морето. С музика и речи, мръсните педерасти! Какво да се прави, тези работи са сложни... Цялото масово посиране в гащите трябваше да бъде официално докладвано във форма, изразяваща "правилно положително отношение". Което значеше, че "...нашите и съюзниковите бойци решително приеха вражеското предизвикателство и мигновено се окопаха в бойни позиций; врагът, усетил сериозността на положението, отстъпи веднага..." Та обратно към началото на разговора ни. Един ден при мен идват няколко костюма с тъмни очила. Търсят показания - за интелектуалчето. Имали доверени сведения, значи доноси, че, с наши думи, прекалено много мисли и критикува, и че изобщо е подривен елемент. "Кой бабун ви пуска тези курешки!?" питам аз подивял. Ония бледнеят със запушени уста. Пустата му разпоредба, не мога да им кажа как от две - триста души момчето излезе по-мъж и по-американец и по-здрав човек от всичките - пък дори да е интелектуалче и иначе да му мели устата. Та дали съм бил забелязал нещо подозрително в поведението или възгледите на момчето. "Да", казвам, и гледам как ония забиват химикалки в тетрадките, "идеализъм и смелост да мре за него". "О-о", шепнат ония със задоволство, "значи наистина подривен!" "Плюс патриот", добавям аз. Ония нещо се смутиха. "Между другото, вие момчета също сте извинени от набора като него, но сигурно и вие - като него - ще доброволствувате за американска униформа. Желаете ли регистрационните бялки?" Костюмите се изчервиха до виолетово, с радиоактивни очила. "Сър, нека да говорим по същество. Фактите, само фактите, моля." "Да, фактите", казвам аз, и ония пак закопават в тетрадките. "Фактите, джентълмени, са че преди известно време при отстояването на наши наблюдателни позиций под напора на противника, момчето с героизъм и лична инициатива поведе цяла една трета от нашата тактическа бойна сила. То пое дълга на сто човека." Ония спряха да пишат. "Наистина!? Звучи неправилно, според неговия профил в нашите папки." "Първо - толкова е истина колкото ми е разрешено да ви казвам. И второ - във всички случаи звучи много по-правилно от доносите на червеи със жълт патриотизъм в гащите, или от фабрикацийте на бюрократи, криещи се под бюра. Говорейки за което, ето ви момчета бялките за доброволствуване във войската." Костюмите се евакуираха с такава скорост, че бялките се разхвърчаха от раздвижения въздух и се посипаха по пода. Интелектуалче. Нямало си работа, та намерило да се меша с мъжете..." . . .