Защо така бе, драги ми Пешо? Заприличал си на размахващ лимби Георги Димитров пред Лайпцигския съд. А не бива. Просто не бива. Предменструалния ти тон направо стряска. Какъв е този злобарски подход, що чини тука тази нервозност и незадоволство в словата ти задъхани, а? Сърцето ми се къпе в радост, че не съм срещу теб защото сигурно щях да се обливам в пръски, а това го мразя. Имам лош спомен от учителката си по музика. Макар че стоях на последния чин, тя винаги ме уцелваше. А ти продължаваш да се задъхваш от злоба все едно, че си се изкачвал пеша по стълбите на Empire State building, като ганайка, с делва върху подозирам празната ти глава. Това пък означава какво? Че сигурно си се разпознал в онези "пети елементи" които аз маркирах издавайки само определени типове мъже. Говорих за онези мъже, които не познават гениалната фраза "Накарай една жена да се смее и тя ще ти стане любовница". Ти обаче сигурно се взимаш за "келеш с ниско самочувствие". Може би гаджето тази седмица не ти пуска, или пък си разстроен от данъците които трябва да платиш, или си се събудил с музика на Бьорг, а? Както казва един приятел "тънкохуест задник с гноясали топки" такъв... Сега добре ли ти СТАВА? Що си мислиш, че само ти знаеш думи като "пишка, лайно, гъз". Преди тебе обаче има Хауърд Стърн, Джони Пелтека и прочие. Не си открил тайната на непорочното зачятие. Словоблудстванията в твоето писание издават само безсилие, скъпи. Или искаш да ми кажеш, че навремето си бил записан на кръжока по литература. Всъщност приличаш ми повече на мъж върху горещ ламаринен покрив. Дано да си си взел цвичките обаче... Та има драги ми Пешко, едни момченца и момиченца заради които просто излиза лошо име на половета. За тях става въпрос. Та значи когато мъжете се изакат на романтичният пейзаж е а-а-а-адски хубаво, а когато напише човек, че все пак нещо във въздуха мирише, тогава е лошо. Не я разбирам твоята логика аз... По нея човек е комплексар. Аз обаче не съм защото съм била с мъже които ти може само да гледаш по картинки и да си ги режеш със старата ножица на баба ти, за да ги бодеш с кабарчета над нощното си шкафче. Там някъде, до лосиона ти за пъпки. Понякога обаче дори и аз правя грешки и попадам на мъже-келеши, които са много добре камуфлирани, ошлайфали са простотията си до блясък. Само че дефектът е ефект до време. та за тях исках да поговорим. Ако ти си се разпознал в мойте редове, не ми се ще да те познавам. А иначе обичам мъжете. И те ме обичат. Не ми се ще обаче да ти пращам снимка, защото подозирам че ако я видиш ще хукнеш към първото студио на Кодак за да си я вадиш на постер който да си сложиш над леглото и да мастурбираш до ослепяване. Ще ти пощадя половата енергия за някоя която сигурно я заслужава. И смей да не ми отговориш...