ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА ЕДИН ХАМАЛ Георги Ушев 08 ДЕК 93 Причината за събирането беше посещението на някаква велика българска личност, на обиколка из САЩ с целта да възбуди в американците - български и други - интерес към политическите развития в след-Ялтенска България. Бях поканен и аз, изглежда по грешка, тъй като по редица причини, били те служебни или лични, винаги съм се държал настрана от политически функций - особено когато са провеждани от неамерикански граждани. От оттеглена позиция, седнал на едно канапе в ъгъла на стаята, все пак с интерес наблюдавах разгръщащата се политическа беседа. Опитвах се да слушам изложението на българския посетител, но погледът ми неотклонно бе привличан от неговите обувки. Когато бях хамал в една консервена фабрика за две лета през младежките ми години бях виждал подобни обувки, но къде беше сходството между грубите хамалски ботуши и елегантните обувки на българската личност?! След няколко минути внимателно наблюдение намерих изненадващия отговор. Краката на госта бяха добре осветени от полегатите лъчи на залязващото слънце, и очите не ме лъжеха. Да, разбира се, сходството се криеше в едно петно сол от пот, избило през кожата при вътрешната свивка на лявата му обувка! Инжинерната ми мисъл, усетила възможността да се отдели от политическите изказвания, с неудържим устрем се втурна да анализира соленото петно по обувката на госта. Когато бях хамал, сол от потта ми избиваше след около две седмици на тежка работа в нови хамалски ботуши, с кожа дебела около 1.5 мм. Същият процес за финни мъжки обувки с кожа дебела само около 0.5 мм, но пък при по-леко запотяване, би взел около седмица. Десетдневният, до тогава, престой на българския гост в САЩ практически съвпадна със седмицата, определена от моето пресмятане като нужна за потта на госта да избие през кожата на обувките му. Много странно! През обиколката си в САЩ той бе отсядал в домовете на поредица "български-американски милионери", и домакинството на последните явно бе използувано като реклама и доказателство за величие - величието, необходимо на човек да е така близко приет във "висшето американско общество". Вниманието ми изцяло се отдели от политическите философий и започна да човърка в интересната връзка между осолените обувки и висшето американско общество. Да предположим, че гостът беше беден и имаше само един чифт обувки, носени без смяна за десет дни. Такъв човек не може да не се смути от мръсния вид на обувките си, контрастиращ с богаташкото обкръжение на домакините-милионери. Ако той, с глава забита в политическите развития, не се е усетил, то богатите му домакини не може да не са забелязали въпросните обувки. В крайна сметка, българският гост би изложил не само себе си, но и тях - още повече, че излагането ще бъде пред хора, канени специално да се срещнат с госта и, най-понятно, да го оглеждат критично. Изглежда българският гост бе забелязал погледа ми, взрян в краката му, и рязко ги сви под стола си. Може би мисълта ми вече бе заразена с предразсъдъци от осолените обувки, и не изпуснах да забележа, че жестът на госта беше като учебен пример за реакция на човек, опитващ се да прикрие миришещите си крака. А краката на госта май наистина миришеха, ако се съдеше по дяволитото премигване, насочено към мен от една американка, седяща до него. Велик български политически деец, близко приет от висшето американско общество на милионери, които не забелязват осолени от пот обувки, и изглежда нямат и перални машини!? Що се отнася до американката, която ми премигна дяволито, добродушното изражение на лицето й ме озадачи. Тя беше единствения роден американец всред нас. Това по самосебе си привличаше внимание. Външният й вид и поведението й ме бяха накарали, още при влизането ни в стаята, да подметна - макар и шеговито - че парите на американските данъкоплатци може да се харчат и за по-разумни цели. Българските американци невинно бяха отминали забележката ми, понеже всичко в започващата среща бе основано върху частна инициатива и частни пари. Но жената ме бе изгледала остро, с магнетофонния поглед на човек "от системата". "Все пак по-добре елегантна дама от плът и кръв от колкото безжизнен микрофон с удължения до любимите протежета на южния фланг", бях добавил аз в изблик на глупашка откровеност. Леденото втренчване на жената бе изчаткало върху моята най-умела всеамериканска пластмасова усмивка, коята бях успял да измайсторя под обстоятелствата на момента, и мълчаливо се бяхме отдалечили един от друг. Предположенията ми, че жената беше "от системата", бързо се бяха подтвърдили от празното изражение на лицето й когато българският гост кажеше нещо в разрез с официалните американски възприятия или идеи относно България. Не мислех, че американката бе останала с добри чувства към мен, пък и бях спрял да я наблюдавам по време на моя мисловен анализ върху осолените обувки. Изглежда бях се унесъл доста дълго в размислите ми, и не бях чул как българският гост насочва някакъв въпрос към мен. Сепнах се, и най-непринудено откликнах: -- Съжалявам, но не чух въпроса Ви! Знаете ли, мислех си за времето, когато бях хамал. Презрителна усмивка се разля по лицето на великия български политически деец. Можех да видя само гърбовете на българските американци, насядали пред госта, но яростта и продължителността на презрителната усмивка издаваха тяхната мълчалива подкрепа, която гостът получаваше в отношението си към мен. Всичките тези възвишени личности - все принадлежащи към висшето американско общество и прилично забравили бивше и сегашно дребно сделкаджийство, доносничество, и асортирана мерзавщина - да се унижават с присъствието на долен простак като мен - простак, който още помни, че е бил хамал! Какво падение. Използувах момента за да напусна този пре-осветителен събор на политически и обществени величини, извиних се за невъзможността ми да стоя до края на събранието, и тихо си тръгнах. Никой не ме чу, или по-точно никой не ми обърна внимание - освен американката. Тя рипна да ме изпрати. Символиката на тази многозначителна инициатива от някой, който не присъствуваше в качеството на домакин, отскочи незабелязана от плътната застинала редица на обърнати към мен гърбове. -- Господин Ушев, благодаря за отделеното от Вас време! -- рече американката топло. -- Забавно е човек да среща българи, нали? -- засмя се тя, притваряйки вратата зад себе си. -- Аз също съм българин. -- сухо отбелязах аз. -- Да, да... -- промъмри тя, и с усмивка ме изгледа от обувките нагоре. -- Не че бих спорила с Вас. Знаете ли, искрено съжалявам, че Вие държите толкова различни мнения по някои въпроси. Жалко. А можехме да сме така еднакви!