Количеството данни е безсмислен ресурс ако не може да бъде подложено на смислен анализ. Освен това колкото повече се дълбае в подробностите на нещо, толкова по-трудно се осъзнава неговото съотношения към околния свят. Колкото повече някой знае за мен, толкова по-задълбан ще е в дребнавости, и толкова по-неспособен ще е да ме види като цяло. Язък му за знанията! Моето мнение. А ако се натегне да ме знае хем в подробности, хем като цяло, нека си хаби ресурсите! Защото с неговия начин на мислене, той ще се опитва да знае така и за мен, и за други около мен... И сам ще се издъни. И отново язък му за усилията. Пак мое мнение. Кой бе казал "Най-мразя когато нямат какво да крият от мен! Тогава губя контрол над тях!" Пък може и аз да съм го казвал... Нали съм скромен, та избягвам да се цитирам редовно... Забравям какво съм казвал... В справка на разни юнаци тези дни, дебатиращи генетичната технология. Та в интервюта те четат на глас откъси от свои книги и изказвания... Демек цитират себе си за себе си... И изглежда за всяко интервю ходят с количка бумаги, все тяхни си книги и трудове и речи и всякакви изяви, синтезирани и отпечатани за четене точно по време на... интервюта... Та от толкова много знания и познания и данни - тези хора не могат да погледнат извън себе си... В косвен относ към великото подслушване и набирани на данни и сведения и доноси...