Хората на всякъде са практически еднакви. Има говеда. Повечето. Има и добри хора. Неколцина. Разликата между САЩ и България не е в хората, а в това колко лесно можеш да ги окачествиш - от далече и преди да си добил нова житейска датна точка, която - спрямо разпределението на човешката добродетел - е по-вероятно да е отрицателна... В България всички бяха (още са?) еднакви расово, етнически, религиозно, образователно (до гимназията), и прочие. В САЩ са НЕеднакви. И заради това в България като че ли е по-лесно да надушиш от далече и от безопасно разстояние кой е гад и кой е човек. В САЩ нещата са много по-сложни... Иначе в България съм живял до 14 годишна възраст. В Танзания до 18. И после в САЩ. Имам и почти година в (тогавашна) Западна Германия. Това ме прави 1234% културен мелез... Демек никакъв... Вече забелязвам, от две-три години, САЩ бабите и дядовци, англо-американците, много взеха да ми се усмихват и да се държат дружелюбно с мен... Смятат ме за "наш човек", барабар с моето "по шопски" "джулязно" говорене на български в семейството ми... То това вече е, такова, придържане към исторически и културни ценности... Такова придържане е върло-американска черта. Така сме го учили, да. Демек, аз с моето джулязно име Георги (само българските американци ме наричат Джордж!) и с моя български в моя личен живот съм вече 200% американски патриотин... Да, а бяха други времена... Имаше един баща, на чиято дъщеря бях написал любовно писмо... Момичето ми беше съвипускничка. Та баща й ходил до декана на университета, да се оплаква от тормоз над дъщеря му и да заплашва какво изключване ще ми уреди... Защото този баща беше... Досети се, от неговото уважение към американските свободи и равенства и права! Беше главният юрист на университета. Аз не знаех. Но бързо го научих... Та сега неговото поколения ми се усмихва... Американец ме произнася... А аз си мисля врачанските мисли за "партийно опрощаване". Че тя дали партията че ми прости - не знам, но Язека нема да й простим! Впрочем аз съм им простил... Защото, нали съм ръбест по тези въпроси, демек злопаметен, пък и помня като слон, знам че великият юрист ми е направил ГОЛЯМА услуга... Дъщеря му се разведе няколко месеца след първия си брак... Примерно, за специфичния случай. А има още много, но нито му е времето, нито му е мястото. Та дали хората били различни... Хич! Горните неща се четат като разказ от младежките години на бащата на съпругата ми. Раснал в България. Само декорът на сцената различен. Иначе човешките качества - и последици - еднакви.