Имам нужда да споделя с вас нещо. Имам приятел от половин година - страхотен, умен, красив, обичам го и той мен. Дотук добре! Обаче... Той иска да живеем заедно. Досега живеехме самостоятелно - както аз, така и той. Е, бяхме непрекъснато заедно, но все пак, знаете, приятно е усещането, че ако нещо се случи, не си зависим от никого. За мен това чувство - СВОБОДА, ИЛИ КАКТО ИСКАТЕ ТАМ ГО НАРЕЧЕТЕ - е много важно. От друга страна обаче, много обичам приятеля си и наистина ми се ще да живея с него, но ме е страх, че ако се почувствам като в клетка, ще изкрейзя и всичко ще отиде по дяволите, а и трябва да отида в неговия апартамент, нали разбирате... Но пък ме е страх също да не го загубя, ако откажа да живея с него и той не успее да ме разбере правилно... Кажете ми мнението си - променят ли се нещата в една двойка, когато хората живеят заедно и споделят всичко - от прането и мръсните чинии до сутрешното кафе и порното късно вечер :-))) , дали е възможно любовта да си остане същата при съвместно съжителство и как, вие успявате ли, какво ще ме посъветвате. Отчаяна съм, не знам какво да правя...