След войната в Косово се засили интересът на Холивуд към балканските сюжети. Вече бяха направени "Миротворецът" и "Добре дошли в Сараево". Сега е ред на България. Първата сцена е как въоръжени до зъби милиционери нахлуват в мирното българско селце Новгород, обитавано от етнически турци. Предвождани са от ст.лейтенантите Балчик Тодоров, Христо Туджман и Надежда Стоянов. Под дулата на автоматите започва смяната на имената:"Ти вече си Иван, ти Петър, ти Слободан..."Възрастен турчин раздира ризата си и изкрещява на ст.лейт. Тодоров :"Стреляй,гад!"/Сцената е заимствана от черно-бял руски филм./ Ст.Лейтенантът послушно изпълнява молбата. Започва се масова стрелба на месо. Кадърът се сменя. Показва се купчината трупове, от която изпълзява десетгодишният Мюмюн, единственият оцелял. Той тичешком поема към границата. Успява да я премине, скрит във вътрешната гума на камион и месеци наред се лута из Анадола. Сред безброй премеждия и незабравими срещи с коренното население, той се запознава с Учителя Тефик, последният боец от легендарните Въртящи се дервиши. В продължение на десет години изучава изкуството, което се състои в това да се въртиш на толкова високи обороти, че противниците ти да изпопадат от световъртеж. В средата на деветдесетте той се завръща в България, ясно е защо. Селцето Новгород е също толкова тихо и забутано, както си го е спомнял през цялото време. Местен шериф е бившото ченге Тодоров, който сега съвсем се е развихрил като координатор. Лява и дясна ръка са му Туджман и Стоянов. И тримата вече са женени, имат по две деца. Първата им среща е в дрогерията, когато Тодоров казва на всеослушание казва, че всички са негови роби. Туджман пък задиря нагло продавачката Айше. Мюмюн се намесва и разхвърля и тримата на всички посоки. Картите вече са свалени. Естествено с Айше се влюбват от пръв поглед. Следват няколко кадъра как се целуват в колата си, докато гледат лятно кино и как се гледат влюбено в селския "Макдоналдс".Междувременно се запознават с Били - български негър от турски произход. Той кара такси, дъвче дъвка, слуша уокмен и гледа философски на живота. Бил е преименуван, но му е все тая. Динозаврите са живели милиони години без да знаят как се казват, накрая дошли хората и им спретнали възродителен процес, обяснява той възгледите си. Междувременно бившите ченгета отвличат Айше. Чрез многобройните си съмнителни познати Били закупува четири калашника, една лека картечница и базука и двамата щурмуват палата на Тодоров, бивша резиденция на Тодор Живков. В последвалата битка избиват 123-мата гавази на Тодоров. Накрая двамата с Мюмюн се изправят лице в лице, с тази разлика, че Тодоров държи зареден пистолет. Всичко свърши, казва ченгето и понечва да натисне спусъка. Проехтява изстрел, но наместо Мюмюн пада Тодоров. Иззад гърба му се показва Айше с димящ пистолет. Всичко завършва щастливо - двамата преминават в Турция, скрити в резервоара на ТИР и в момента държат бозаджийница в Бурса.