На брега на блатото! Започвам да описвам една история – абсолютно истинска, за себе си, нещо което винаги съм можел да го разкажа, но за което все не са ми достигали сили. Сега избирам тази история- за която знам че няма да се откажа, докато не я опиша както трябва. Темата, лично за мен е не толкова драматична, колкото поучаваща. Но по онова време нещата все още не бяха се случили…. Адвокатът… /Обратния/ Никога не съм бил обратен, и не бих желал да бъда измежду тези хора, но веднъж без да осъзнавам това щях да се превърна в част от тях. Аз бях 19 годишен силен и здрав, добре сложен. Бях завършил 11 клас преди 2 месеца. Съученички и състудентки ме харесваха, но по множество причини аз все още не бях влизал в полов контакт с момиче, или иначе казано бях девствен. Бях приет за студент 1 курс и занятията бяха започнали. Графика за лекции и упражнения беше излязъл, трябваше да си набавяме учебници, тетрадки, да ходим на занятия. А аз все още не бях се настанил никъде. Живеех на тавана на една моя леля, бях подал молба за общежитие, но все още не бях приет. Таванчето беше два на три, високо метър и петдесет, без тоалетна, така че се налагаше да си намеря подходяща квартира. И какво да се прави – започнах търсенето. По онова време – беше социализъм, обявите за квартири не бяха кой знае колко много. Хванах един вестник – мисля че беше " Вечерни Новини" и започнах да прозвънявам. Трябва да е било някоя от първите обяви, на които съм се обадил. Отговори ми мъж с вежлив глас. След като му обясних че търся квартира и съм студент 1 курс, той ми отговори че вече почти си е намерил квартиранти, но все пак единия не бил съвсем сигурен дали ще остане и предложи да се видим и да поговорим. Разбира се че се съгласих. Тогава нямах кой знае какъв избор. Уговорихме се за часа и адреса и аз с надежда се отправих към новата си квартира. Хазяина беше на около 60, плешив с лунички. Иначе интелигентен, адвокат, даже шеф на някаква си адвокатска група. Аз по онова време говорех с полуселски диалект, един недодялан младеж, дето сам не знае какво точно иска. Но тогава аз знаех че искам квартирата, а това беше добра квартира. Наема беше поносим – 50 лева, в идеалния център, на първия етаж, парно, топла вода, телефон даже и вана. След като поприказвахме с човека , той зададе няколко въпроса, които тогава не ми се сториха кой знае защо "смущаващи". Той ме пита имам ли гадже и спал ли съм с момиче. Понеже тонът на разговора ни беше сравнително дружелюбен и приятелски – аз не се притесних да му отговоря, че в момента нямам гадже и че не съм спал с момиче. Преди това имах приятелка с която така и не можахме да преспим. Отношенията ни бяха бурни и емоционални, но не успяха да бъдат канализирани в една посока. Накрая тя замина за Варна , аз за София и всеки пое по своя път. Затова и аз без особени притеснения споделях краткия си опит, знаейки че бъдещето е пред мен. Хазяинът беше адвокат, разведен, на няколко пъти се беше събирал с жена си и после се бяха развеждали. Деца нямаха, жената беше правила няколко аборта от него и накрая беше станала стерилна. След малко приказки в общи линии се харесахме, аз приех условията да съм квартирант, а човекът- да ми е хазяин. Дотук всичко е добре. Но да караме наред. Аз се пренесох в новата квартира, заживях … Господин адвокатът обичаше вечер да си пийва. Той си изпиваше по половин бутилка водка или ракия. / 750 гр.- бутилката / Като си пийнеше – езикът му се сковаваше малко, почваше да приказва по бавно, заваляше малко думите – но не се напиваше. Разправяше ми интересни адвокатски истории от своята практика. Сутрин без проблеми отиваше на работа и си изпълняваше служебните задължения. Аз нямах телевизор и той ме канеше да гледам телевизия при него. Така се поопознахме и за краткия период – за които ви говоря си прекарвахме вечерите заедно пред телевизора. Съквартирантът ми беше от Видин, по онова време той учеше икономика, имаше гадже ученичка от Видин и с него почти не се виждахме. Така постепенно се опознахме с адвоката, той вече ми беше говорил за драматичните си отношения с жена си, и бяхме споделяли доста лични въпроси от всякакъв характер. В началото адвокатът бе доста мълчалив, почти срамежлив. Но след като си пийнеше – той се поотпускаше и започваше да говори колко е самотен и че няма кои да го разбере. После започна да се опитва да ме хваща за ръката и да ме милва. Той се опитваше да се вживявя в ролята на неосъществен баща. Една вечер започна да се хваща за чурката. После се поинтересува дали сме правели чекии като малки. По онова време това не беше необичаен въпрос за мен. Аз отговорих с ДА. После адвокатът ме попита дали ми става нещо на чурката – т.е дали ми щръква? На мен естествено нищо не ми беше станало. После смотанякът ме попита дали може да ме пипне по чурката- да разберял колко ми е голяма и твърда – за да я сравни с неговата. Аз се съгласих – колкото да не ми се разсърди. Само че това на мен не ми беше никак интересно. По скоро ми беше странно. Приличаше ми на разговор между 13 годишно момчета – дето си мерят пишките – на кого е по дълга и кои по надалеч пикае. Както и да е – в края на вечерта на мен ми се стори подозрително да водя такива разговори с един почти непознат човек. Той пък за сметка на това помисли че почти ме е спечелил за неговата кауза. Започна да ме прикотква още по открито, а аз бях започнал да страня от него и вечер за всеки случай заключвах вратата на стаята – където спяхме. Той започна по малко да става нетърпелив, а аз започнах да правя лицеви опори, коремни преси и даже си правех план как ще му размажа физиономията на този тип ако се опита да ме докосне по така. Аз все още се съмнявах дали той е обратен. По скоро се страхувах да не съм сбъркал в оценката си, отколкото че той ще ми направи нещо. Чувствах се достатъчно силен – за да го накажа – ако той се опита да злоупотреби с моето доверие. И все пак не бях сигурен дали той е обратен. Днес вече съм 99 % сигурен в това. Веднъж – един единствен път – 1 месец след като се бях преместил в студентското общежитие, си позволих да се върна повторно на гости на моя хазяин. Беше вечер, бяхме ходили на кръчма, и аз силен и смел след 2-3 ракии поведох моите приятели към бившата квартира при моя печен хазяин. В началото той малко се постресна. Аз все още се съмнявах дали той е обратен или не е. Но по това време – около 10:30 – 11:00 – човекът вече си беше пийнал и гледаше телевизия. Спрямо мен явно вече нямаше никакви амбиции да ме сваля, но един от моите приятели – понеже беше добро и кротко момче – веднага се превърна в обект на неговата нежност. Адвокатът се залепи за него и го прегръща и милва докато не се изнесохме всички с време. След това повече не съм го виждал. Но оттогава си мисля че той наистина беше обратен. Оттогава си мисля и че всеки втори адвокат е обратен. После толкова много адвокати управляваха България, имаше няколко гей-скандала. Не знам кои са истина и кои не. Все пак – радвам се че не се хванах в адвокатския капан. Споделям това – за да пазите вашите деца – синове и дъщери от такива типове – особено в трудни моменти. Не ги изоставяйте. Ако оня тип ми беше посегнал по някакъв по явен начин – сигурно щях да го трупясам завинаги. Все пак аз бях в добра физическа форма и в добро финансово положение. Споменът ми за случките от онези дни все пак ми е малко смущаващ. Не съм сигурен обаче ако в тези трудни години човек е без пари и без квартира - и попадне на подобен тип – какво ще стане. Затова умната и на добър час.