Уважаеми българи ! Мамицата ебахте на готината държава. На моменти ( пред чужденци) с гордост казвам , че не съм българин. А е жалко ! Много ми е неприятно, но и аз съм принуден да тръгна по пътя на емиграцията. Доста страни видях, но наистина като българската природа няма друга. Не искам да отварям поредната дискусия а просто споделям. Значи по Тошово време си спомняте как беше : ти си вишист, работиш за 220 лева на месец, имаш си интересно хоби, живеете някак с жената и децата, търсите връзки за жилище и т.н. А сега ? Чак не ми се описва ! Ооох, тъжно ми е, но какво да се прави ( бащата глист нали беше казал - родина сине, родина).