МАЛКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГОЛЯМИ ДЪЛГОВЕ Георги Ушев 01 ОКТ 92 Един от младшите ни инжинери вчера гордо разясняваше подробностите от покупката на новата си кола. "Старата" му кола, 3-годишно Форд Темпо, вече не подобавала на начина му на живот, и просто се налагало да я замени с нещо по-смело, по-буйно, като например Форд Мустанг. Основната точка на гордостта на инжинера беше тарикатската парична сделка между него, магазина за коли, и три банки. Сделката, основана върху крайно интересна и заплетена финансова акробатика, водеше до банален завършек. Инжинерът, в желанието да живее по неотговарящ на възможностите си начин, бе увеличил дълговете си с 20 000 долара. Някои от слушателите на инжинера повдигнаха вежди от това хлапашко задлъжняване. Органите на Промишлена Сигурност не гледат с добро око на хора в аеро-космическата промишленост, които са се обвързали с прекомерни парични задължения. (Смята се, че човек, налегнат от непосилни дългове, лесно би бил изкушен да тръгне по "кривия път".) "Но всичко е наред!", избъбри като в самооправдание изчервилото се момче. "Общите ми дългове са само 50 000 долара!" Инжинерът е ерген, живее в квартира под наем, и практически няма никакви сериозни парични задължения. За всичките негови притежания, като кола, пикап, водна моторетка, платноходен катамаран с ремарке, и покъщнина - с обща стойност към 60 000 долара - той дължи 50 000. И това е човек, който едва започва икономическия си живот и пред когото тепърва предстоят истинските задлъжнявания за купуването на жилище и подсигуряването на добро образование за децата му! За много страни такова задлъжняване би се считало за катастрофално. Странното е, че за САЩ положението на инжинера наистина беше в ред, относително казано. При оценяването на паричните задължения влизат в игра безброй обективни и (най-вече) субективни фактори като настоящ доход, потенциал за бъдещ доход, сигурност на дохода и историята му, отражението на задълженията върху сегашното и бъдещо икономическо положение на длъжника, и т.н. и т.н. Такъв сложен финансов анализ почти неизбежно би деградирал до манипулация в цифри, с икономически термини, и с празни приказки. Най-лесно, и изглежда най-обективно, е да се оценяват дълговете като съотношение към стойността на наличната собственост. (Някои икономисти биха спорили с готовност по този въпрос, но има ли въпрос, по който един икономист не би спорил?!) Стойността на наличната собственост е сумата пари, която би останала след като човек разпродаде всичкото си имущество и след като изплати всичките си дългове. Съюзът "и" е подчертан нарочно: забележете как той може да превърне някой, ползуващ скъпи материални блага и парадиращ за статуса на богаташ, в пълен бедняк с отрицателна стойност на налична собственост! Подобен "богаташ" може наистина да живее богато за известно време, но евентуално някой (обикновено следващото поколение) трябва да плати разликата между дълговете и наличните ресурси. Съотношението на дългове спрямо стойност на налична собственост показва някои неочаквани неща за САЩ. Това съотношение за младия инжинер с "неотменната нужда" от нов Форд Мустанг е 50 000 долара дълг към 10 000 долара налична собственост, или 5:1. Което за САЩ, колкото и да изглежда странно, въобще не е зле! Според данни от различни американски кредитни източници, това съотношение варира от 5:1 до 12:1. И това е за хората, които имат налична собственост, и не се отнася за тези, чиято налична собственост е нула или отрицателно число! А такива съществуват, и то не малко, ако се преровят съдебните записи по обявените банкрути. Звучи невероятно? Мой приятел е електронен инжинер в Ай Би Ем. Съпругата му е делова консултантка в компания за международна електронна търговия. Общият им доход годишно е 90 000 долара бруто, или 54 000 след основните данъци, което въобще не е малко и ги причислява към богатите. На външен вид те наистина са богати: живеят в къща за 270 000 долара и карат нови луксозни коли от около 25 000 долара всяка. За тези вещи те дължат 250 000 за къщата и 30 000 за колите. Спестявания и други банкови сметки практически нямат, тъй като огромната част от дохода им потъва в погасяване на дълговете. (Месечните плащания са: 2 300 долара заем за къщата, 500 имотен данък, и 100 застраховка за къщата; 700 за заемите за колите, и 300 за застраховките им. Остават само 600 долара за живот!) Ако пренебрегнем покъщнината им (пак купена с дългове към кредитни карти), дългът на семейството е 280 000 долара, а наличната му собственост е 40 000, или 7:1. Както казах, приятелят ми и жена му минават за богати. Пази Боже съотношението да беше 10:1 или нагоре. Някой би заявил, че всичките тези съотношения са без пряко значение ако човек живее добре. Може би. А какво би станало ако приятелят ми или съпругата му останат без работа (съвсем нерядко явление в сегашната депресия), или ако семейството претърпи и най-малкото икономическо сътресение? Те ще банкрутират, което на икономически език е признание, че начинът им на живот не съответствува на възможностите им; с други думи, консумацията надхвърля производството. Кой ще покрие остатъчните неизплатени дългове? Загубите може да са "книжни", но изконсумираните ресурси (суровините за къщата, колите, и другите вещи, плюс вложената в тях работна сила) са твърде реални. Понеже банкрутът води до преустановяване на икономическа дейност, трябва да добавим и загубите от неосъществените данъци, които намаляват данъчната база на обществения и управляващия апарат. Последният, разбира се, има - и ползува - силата да компенсира за намаляването на данъчната база чрез увеличаване на данъците върху остатъка на тази база, което още повече смазва икономиката. И всичко се завърта в един злокобен кръг. В крайна сметка икономиката на САЩ, т.е. американското общество, поема загубата от този изкуствен начин на живот, построен върху кредитно тресавище. Тук някой може да отбележи, сочейки за пример САЩ, че дали икономиката се крепи върху твърди възможности или върху раздут кредит и илюзий е без значение за една динамична и богата страна. "Ако се възприема като съществуващо - значи съществува." Това съвсем не е вярно. Американското благоденствие, което е подсигурявало на всяко ново поколение все по- и по-богат живот, е съществувало само докато икономиката е била основана не върху тарикатски теорий, а върху наличното производство и ресурси. Това е било до началото на седемдесетте години, когато започва "кредитната революция". Остатъците от американското икономическо величие са все още около нас понеже са минали само двадесетина години от неговия край. Може би за по-бедните държави дори тези остатъци да представляват несънуван рай, но е много грешно той да се счита за положително последствие на сравнително-скорошните кредитни развития в САЩ. Гледани от американска перспектива, след кредитната революция жилищата стават все по-тясни, колите по-малки, покупателната стойност на заплатите по-ниска, животът по-тежък, и по някаква "необяснима" причина всичко е неизмеримо по-скъпо и все по-скъпо. Песимизмът е прекален? Нека пренесем американските дългови съотношения в България. Това е възможно, понеже съотношението на дълг спрямо налична собственост не зависи от абсолютното ниво на живот и автоматично компенсира за пропорционалните разлики в заплати и цени. Ако средното българско семейство има (напълно изплатена) кола със стойност 50 000 лева и притежава 150 000 лева от жилището си (грубо 1/3 от стойността му, което изглежда типично), и пренебрегнем останалите принадлежности, наличната му собственост е около 200 000 лева. (Това са приблизителни числа, но са достатъчно показателни за случая.) Сега представете си, че всяко такова средно семейство дължи някому от 1 000 000 до 2 400 000 лева! Ако от деветте милиона българи 1/5 са непълнолетни и още 1/5 са в горната възрастова група, и 2/3 от останалите българи са семейни, това прави около 2 000 000 български семейства. Колко е 2 000 000 семейства по 1 000 000 лева (да сме консервативни) семеен дълг? Резултатът е 2 000 000 000 000 лева (2 Тера лева, за по-кратко), и тази съкрушителна сума не включва личните дългове на несемейните и дълговете на фирми, предприятия, учреждения, общини, кметства, окръзи, правителствени органи, и т.н. Какви би станало с такава хипотетична България, подложена на американското ниво на задлъжняване? Даже ако предположим, че тази България при налагането на тези главозамайващи дългове е цветуща и пребогата страна, колко време би продължил последвалият икономически "възход"? Отговорът на горните въпроси, както се изказа един мой колега, "се нуждае от глупаци на достатъчно делечно разстояние, достатъчно богати за да купуват оръжие, и достатъчно готови да мрат". Което явно е извън обсега на тази статия. Ако си припомним, статията започна значително по-скромно с малки размисли за голямите дългове.