Да ти кажа, инжинерството ми храни семейството ми. Поддържа ни в едно удобно, сравнително спокойно ниво на живот. Впрочем, моето не е точно инжинерство в класическия смисъл, защото аз върша аналитична работа. Ако съм честен, най-много ползвам математически моделирания, цифрови манипулаций, и статистически методи. Мога ли да получавам повече пари ако правех нещо друго? Определено да! Но щях ли да имам спокоен семеен живот? Определено не! Каките и батковците в Отдел Личен Състав си знаят работата когато кроят заплати, облаги, и прочие. Спокойствието е скъпо! Но за мен си заслужава цената. Каква професия е щяла най да ми приляга? Мисля, че това е щяло да бъде медицина. Но за моите възможности, като беден имигрант, работещ 20 часа седмично и учещ (в университет, който обслужваше "професионални студенти", сиреч от толкова заможни семейства, че не трябваше да работят за да се издържат, а само следваха) - медицината беше отвъд илюзийте. Както съм казвал преди, дано нашите деца да могат да си избират професия не според икономическата принуда на момента, а според желанието и икономическите фактори в по-широк обхват. Иначе като семеен човек, овързан от живот и задължения какви ли не, писането остана моето последно хоби. Едно време бях член на платноходен клуб. Отрязан заради разноските, по-разумно насочени към семейството. Бях член на танцов клуб по бални танци. Също отрязан заради разноските. Със съпругата бяхме членове на танцов клуб за американски селски танци. Също отрязан, от както имаме деца. Писането си остана като най-безобидно; взима минимум семейно време, минимум семейни ресурси, и мога да го правя по нощите, когато всички в къщи спят. Да, режа от съня си, но поне това имам право да правя, нали! Да си жив(а) и здрав(а), и благодаря за добрите думи!!!