Ако това, което питаш изобщо е истина: Защо вместо себе си, не събереш боклуците му и не ги изхвърлиш от 6-тия етаж. Сменяш ключа, не му даваш да вижда децата (с обяснението, че им разбива живота морално, психически). Да си върви при другата жена. Ше видиш като трябва да се търпят, а не само да са гаджета, как бързо ще клекне. Подаряваш екипировката за обожаваното от него хоби, даже не я продаваш. По-гадно е. С други думи - взимаш му всичко, което е считал за сигурно и априори негово. Сменяш си прическата, подновяваш си гардероба. И т.н. Изобщо, да играеш жертвата е обречено. Избери да диктуваш правилата. PS: Искам да отбележа, че ако някой си прави глупави шегички: понякога това, на което се подиграваме, ни се случва точно на нас...или на някой, когото обичаме и ни боли за него/нея.