КАКВА Е ЗАПЛАТАТА НА СРЕДНИЯ АМЕРИКАНЕЦ Георги Ушев 04 АВГ 92 Горният въпрос е може би най-често задавания въпрос в България когато се обсъжда живота в САЩ. Самото му задаване, разбира се, крие две огромни сиви полета, чието разясняване по самосебе си обезважава въпроса. Едното сиво поле е думата "заплата". За България думата има няколко униформени и горе-долу точни определения; за САЩ "заплатата" е крайно-неопределено понятие. Прави се разлика между заплата, надница, хонорар, комисионна, дял, и какви ли не други видове заплащане. Може би думата "заплата" би трябвало да се замени с израза "трудово възнаграждение". А трудовото възнаграждение е с безгранично значение в САЩ: пари, вещи, акций, привилегий, обществено положение, облаги... Изкушението да се приравни трудовото възнаграждение в звонка пара е разбираемо, но е практически невъзможно за една пазарна икономика! Възможност за бъдещо развитие, сигурност на работния щат, допир и установяване на връзки с важни хора, отговорност, служебно обкръжение, творческа свобода, потенциал за откриване на собствена фирма - това са все части от работното възнаграждение, но кой е способен да определи паричната им стойност!? Някой път паричното заплащане е нищожен дял от трудовото възнаграждение, а някой път изцяло го изчерпва. САЩ нямат Кодекс на Труда, и броят на видовете трудово възнаграждение е равен на сбора от работни категорий във всеки един работодател, т.е. необхватен. Второто сиво поле е изразът "среден американец". Статистиците могат да спорят, но няма "среден американец" в строгия смисъл на определението. "Американец" е събирателно понятие, опитващо се да обобщи образите на безброй расови, етнически, религиозни, класови, и други групи, които съставят САЩ. Сама по себе си всяка такава група, почти неизбежно, е малцинство. Подразбира се, че в тези условия определението "среден" за един "американец" придобива съмнителна правдоподобност. Даже ако по някакъв магически начин достигнем до заключение, че "средният американец", по отношение на "заплатата" си, или в икономическо отношение, е човек с дадено образование, професия, и трудов стаж, обсъждането на неговото трудово възнаграждение не се опростява, а обратното. В САЩ няма национална образователна система както в България. За да се разбере един американец колко е образован се иска отговор на три въпроса: какво е нивото на образованието му, къде го е получил, и какъв е той лично. Нивата на образование в САЩ са толкова много, че е безсмислено да се изброят. Още повече, че сами по себе си нивата не значат нищо докато не се разбере образователния източник. Гимназиална диплома от Калифорния съдържа повече потенциал за знания от някои университетски дипломи, да кажем в щата Мисисипи. Докторат от университетите в щата Монтана трудно може да достигне диплома от обикновен университет в щата Масачузетс. Някои американски гимназий преподават материал, който в България едва ли се учи със същото качество - ако изобщо се учи - дори в българските университети. Дипломираните от някои американски университети по четене, писане, и смятане едва ли биха се "класирали" за второ или трето българско отделение. Личните качества на учащия се определят той колко е извлякъл от потенциалните знания, рекламирани от образователното ниво и доставени от образователния източник. Да не забравяме, че учащият се в САЩ има значителна свобода да избира какво и колко да учи в рамките на някакви образователни изисквания, които често са доста гъвкави, меко казано. Напълно възможно е от сто човека, завършили едновременно от едно учебно заведение и учили по едно и също направление, всичките да имат едно ниво диплома, но всяка диплома да е с различно съдържание, да представлява различно количество и качество на знания, и да има неимоверно-различна културна и икономическа стойност! Това важи практически за всички американски образователни дипломи! Професията в САЩ е по-скоро израз на работната длъжност и икономическото положение от колкото на дипломата. Даже повече: ако изключим "традиционните" професий като лекар, учител, пожарникар, и подобни, професията в САЩ изразява как човек вижда себе си, и в правно отношение не съществува. Математик, работещ за банка може да е "работещ степен А" и да се нарича икономист; същият математик другаде може да е "технически специалист Б" и да се нарича инжинер, или "член на състава В" и да се нарича биолог. Също може да подстригва тревни площи някъде и да е градинар, но ако стриже травата като собственик и работник на негова лична фирма по поддръжка на зеленина, той е вече "бизнесмен" (на български деловод) по озеленяването... Подобна игра с професийте има не само с университетските, а и с останалите дипломни нива. За да се оцени нечий работен стаж в САЩ се подхожда така както и към оценяването на образованието. Нивото на стажа, само по себе си, говори малко. Непременно трябва да се знае къде е този стаж и от каква гледна точка се разглежда. Пет години стаж като управител на пицерия може да са довели до по-малко технологическо и управителско обогатяване от същото време стаж като секретар в банка. Но пък петте години в пицерията може да са придали повече разбиране към общочовешките отношения от колкото пет години като вице-президент (т.е. най-главен) по технология в някоя голяма компания. Личните качества са също изключително важни. Някои тракторни механици в САЩ разбират повече от земеделска технология от цялото селскостопанско крило в БАН. Някои американски дипломати, след цяла кариера, завършват с по-малко езикови и между-културни знания от тези на някоя баба, опънала сергия в някое от българските погранични села. А в много случаи трудовият стаж е неизмеримо понятие. Какъв е трудовият стаж на един селски стопанин в САЩ - като управител, като икономист, като плановик, като стопански работник, като доставчик, като счетоводител, като търговец, или като финансист? Явно става, че търсенето на "средния американец" и в икономическо отношение е безнадеждна работа. Ако до сега въпросът "Каква е заплатата на средния американец?" не е зазвучал наивно, да не кажем смешно, то ще зазвучи така след поредните примери, основани върху данни от американската преса и върху личните наблюдения на автора. При четенето на "професийте" и на паричните цифри трябва да се има пред вид горното обсъждане и факта, че това е само, единствено, паричната част от трудовото възнаграждение. Например, правителствен чиновник в Люизияна, със заплата 24 000 долара годишно, лесно може да живее по-спокойно и охолно от собственик на дърводелска работилница с доход 100 000 долара годишно в Калифорния! По редица юридически причини, данните се публикуват без имена. Където може е добавена е възрастта на личностите - в случай, че някой читател със склонност към статистика (и недоверие към мен) се опита да извлече "хронологическото професионално развитие" от следните данни. продавач: 9 000 долара годишно (19 годишна възраст), в Аляска 115 000 (52), Калифорния 10 000 (55), Орегон учител: 18 000 (24), Аризона 36 000 (36), Калифорния 42 000 (52), Ню Йорк професор: 35 000 (34), Калифорния 150 000 (63), Калифорния 38 000 (42), Южна Каролина управител: 60 000 (около 30), Флорида 12 000 (около 30), Калифорния 200 000 (около 50), Вашингтон скотовъд: 50 000 (около 50), Калифорния 12 000 (39), Уайоминг 300 000 (около 60), Кентъки инжинер: 20 000 (25), Индиана 48 000 (50), Тексас 24 000 (около 50), Западна Вирджиния 120 000 (65), Калифорния свещеник: 6 000 (около 30), Калифорния 52 000 (около 50), Илинойс 18 000 (около 45), Юта земеделец: 80 000 (около 50), Канзас 250 000 (48), Калифорния 12 000 (около 50), Калифорния 20 000 (около 30), Орегон полицай: 36 000 (около 30), Флорида 32 000 (около 65), Южна Дакота 60 000 (около 40), Калифорния млекопроизводител: 200 000 (около 30), Минесота 100 000 (около 40), Калифорния 20 000 (около 70), Орегон крупие: 24 000 (56), Невада 50 000 (32), Невада 36 000 (около 40), Ню Джърси счетоводител: 12 000 (около 30), Калифорния 150 000 (около 30), Калифорния 60 000 (около 50), Пенсилвания чиновник: 12 000 (около 50), Колорадо 36 000 (около 30), Ню Мексико 100 000 (около 40), Калифорния 9 000 (около 60), Калифорния работник: 19 000 (около 40), Калифорния 64 000 (около 50), Калифорния 80 000 (23), Тексас 24 000 (около 50), Вашингтон 20 000 (около 65), Орегон 9 000 (19), Северна Дакота 30 000 (около 30), Джорджия 70 000 (около 25), Аляска 12 000 (около 30), Монтана пилот: 24 000 (около 40), Флорида 150 000 (около 50), Пенсилвания 36 000 (около 30), Калифорния 80 000 (около 40), Тексас шофьор: 80 000 (около 30), Калифорния 24 000 (около 60), Тенеси 9 000 (29), Калифорния ветеринарен лекар: 300 000 (около 40), Калифорния 30 000 (около 40), Невада 400 000 (около 50), Мисисипи 40 000 (около 60), Монтана 45 000 (около 35), Аризона хуманен лекар: 30 000 (около 35), Мисури 500 000 (около 50), Калифорния 50 000 (около 50), Калифорния 40 000 (около 40), Небраска 200 000 (около 40), Орегон Да не забравяме и някои по-особени професий: проститутка: 120 000, Калифорния 15 000, Калифорния 60 000, Невада 240 000, Юта продавач на наркотици: 1 000 000, Флорида 50 000, Калифорния 520 000, Илинойс адвокат/юрист: 500 000, Калифорния 45 000, Мичиган 1 000 000, Район на Колумбия политик: 60 000, Калифорния 40 000, Вермонт 200 000, Район на Колумбия Наистина, каква е заплатата на средния американец?