|
Тема |
не се сърди, но... [re: Объркана] |
|
Автор |
случаен минувач () |
|
Публикувано | 14.12.99 10:32 |
|
|
Че си Объркана, сигурно е така, особенно когато си писала постинга - 25 мин. след полунощ. Надявам се, че си била трезва, защото иначе наистина става опасно, 25 мин. след дванадесетия час, когато самотата и отчаянието понякога ни се струват вечни.
Не знам дали го обичаш - ти го казваш, знаеш си най-добре. Само че когато човек обича някой истински, не мисли за такива глупости...като самоубийство например. Мисли за това как да направи човека до себе си още по-щастлив. А когато другият е намерил щастието/любовта в друг човек, ами на това му се казва съдба, или просто нещата от живота...такива, каквито са!
Явно с постинга си търсиш състраданието към себе си...Намираш го - с всички коментари (преди моя). Аз наистина съжалявам, когато прочета редове като твоите, явно породени от болката от изневярата. Само че в живота всеки има правото да търси новото щастие/любов винаги, и никой, дори и най-близките, нямат моралното право да изискват от другия вечна обич и любов.
Не бих искал да ти давам съвети. Но вместо да се опияняваш от силата на земното притегляне, помисли малко защо Той е потърсил и намерил Другата. А дали това не и шанс ти самата да се огледаш наоколо и да видиш света около себе си с други очи...не толкова объркани.
Хайде, усмихни се...:-))))
|
| |
|
|
|