ДА БЯХА САМО НАДЕНИЦИТЕ... Георги Ушев 28 ЮЛИ 92 Всяка година в градчето Ориндж ("Портокал") на югоизток от Лос Анжелес се провежда фестивал на етническите групи в Южна Калифорния. Клубовете, културните дружества, църквите, или други организации на редица етнически групи наемат даден парцел от главната улица и продават храна, типична за майката-страна. Участието във фестивала не само допринася за приятното прекарване на посетителите, но е и своеобразен вид културна реклама и възможност за набиране на пари за целите на етническата организация. Германският клуб Феникс, в който аз съм член, също присъствува най-редовно на тези годишни празненства с продажбата на сладки и печени наденици. Една година пекарите на наденици не можаха да дойдат за фестивала. Някои бяха на екскурзия в Германия, други имаха гости от там, трети щяха да отсъствуват по различни причини. Оставаха два дни до фестивала и трябваше да се наберат заместници. Докато една вечер аз и още трима напълно непознати германци мълчаливо пиехме по бира и гледахме представление от някаква баварска трупа, мой познат - бивш флотски офицер, женен за германка, и активист в клуба - се изопна край масата. Преди да се опомним, всички бяхме "мобилизирани" като доброволци да печем надениците за фестивала. В деня на фестивала групичката от трима германци и моя милост се явихме при германската сергия за наденици в шест часа сутринта. Фестивалът започваше в осем. "Началник Наденици" беше един едър, червендалест германски селянин, по занаят касап. Прочете имената ни по списък (мен ме прочете "Георг", та бъдещите ми другари не разбраха, че съм българин), и нали германците си падат по тези неща, накратко изреди професията и титлите на всеки от нас. Собственик на работилница за спътникови части и Дипломиран Инжинер по финно металообработване, представител на германска компания в Лос Анжелес и Доктор по Икономика, един "работи в Макдонел-Дъглас, без титли", и един (сиреч аз) "работи в Рокуел, без титли". Спогледахме се с другия "работещ" - със "светийството ни по скромност" явно бяхме колеги. Инжинер, икономист, и двама космически специалисти под ръководството на един касап. Ах, това да беше в България, че да сме направили касапина на пух и прах за да си седне на мястото! Или пък касапинът, от висината на началничеството си, да ни даде да разберем що за писарушки и мижитурки сме в сравнение с него! Преоблякохме се с фланелки с емблемата на Феникс, и в шест и половина се заехме с работа. Имахме три скари, които запалихме на тридесет минути интервал. Един от нас разтоварваше надениците и ги подготвяше за печене, друг ги печеше, и трети вадеше готовите наденици и ги доставяше на германките, които ги продаваха. Превъртахме се след петнадесет минути на всяко работно място, и после петнадесет минути почивахме. "Началството" сновеше да координира доставките на наденици, на всеки половин час почистваше и зареждаше поредната скара с дървени въглища, и един път на час ни донасяше охладителни - безалкохолни - напитки. Когато фестивалът официално бе открит в осем часа, германският клуб единствен започна да работи веднага с пълна пара. Гладните посетители, примамени от апетитната миризма, се заредиха пред сергията. Търговията започна и касата зазвънтя. По време на почивките с голямо любопитство разучавах развитията с нашите съседи - от едната страна френския клуб и от другата мексиканския. Французите дойдоха в осем часа. Последва половин час спор, тук-там подсилен до караница, докато се спогодят кой какво ще прави. Нови спорове и препирни докато задвижат работата си, и в девет и половина сергията на френския клуб влезе в действие. До тогава ние вече разтоварвахме втора сто-килограмова партида наденици. От другата страна мексиканците, всред смях, музика, и някой път повишен глас, се опитаха да се организират, но май не много успешно. Накрая се отказаха, и зад сергията им се установи тълпа от двадесетина човека. Всеки от тях авторитетно даваше съвети на другите относно работата им, и измежду това подмяташе по някоя закачка към мексиканските продавачки. Към обяд настъпи южно-калифорнийската жега - над 40 градуса! Нашата работна въртележка и хладните безалкохолни напитки, по часовник сервирани от "началството", ни държеха бодри и работоспособни. Французите си почиваха кой както може, и до известно време някой от останалите девет човека на двете им скари се загрижваше да замести почиващия. Производството им, често прекъсвано от непредвидености като изгоряли въглища, зацапани и пламнали скари, или неуредици със снабдяването, все пак креташе. Този относителен успех продължи докато някой не донесе студена каса бира, която (за моя изненада, познаващ французите) бе мигновено пресушена за разхлада. Жега от небето, жега от скарите, и бира в корема - жестоката комбинация повали поне половината французи. За обяд, когато придойде огромният наплив от купувачи, френската сергия трябваше временно да се затвори. Докато французите се прегрупират (и поизтрезнеят), опашката от тяхната сергия се прехвърли към нашата. Нашите три скари, обслужвани от четирима германци и един българин, бълваха наденици без спиране. Бяхме прехвърлили един тон, и производството продължаваше с германска ефикасност. Мексикански купувачи не можахме да привлечем. Тълпата зад мексиканската сергия бе нараснала на петдесетина човека, все съветници и помагачи. Малката част от производството, която успяваше да се размине с гърлата на работещите, бе раздавана безплатно на безбройните жени, мъже, деца, братя, сестри, и други роднини, наредили се пред заключената каса. Мексиканските опити да завържат търговия, дори символично, окончателно пропаднаха когато мексикански оркестър отседна край сергията, и цялата работа се обърна на безплатно ядене, пиене, и веселба. Един възрастен мексиканец специално дойде да почерпи и нас: станало му жал, като гледал как работим. За благодарност му отвърнахме с няколко порций наденици, които бяха най-стриктно записани като "рекламна продажба за нула долара и нула цента" от началника на германските касиерки. Както бяхме заети с прехвърлянето на вече тон и половина печени наденици, до ушите ни достигна цветуща сръбска реч. Сърбите също бяха наели сергия, бяха поставили и те някаква скара, но се разчу, че бяха забравили да извадят съответното разрешително за паленето на скарата. А днес беше почивен ден и фестивалните чиновници не работеха. Сега сърбите обикаляха из другите сергий да търсят къде да си купят обяд. Двама сърби се бяха спряли край нашите скари. Гледаха ни и говореха високо по наш адрес с убеждението, че никой не ги разбира. Единият сочеше в мен и с настървение приказваше нещо. Аз не знам сръбски, но достатъчно проумях, че да го преразкажа на подобаващия български: "Гледай го бе, гледай го, швабската свиня! Работи бе, само работи като машина! Какви говеда!" И тук напсува на майка всички германци, включително и мен. Аз се заподхилих. Бил съм псуван за мексиканец, за италианец, и за руснак; доживях да ме псуват и за германец! И то за това, че работя усърдно! Докторът по икономика под носа си промърмори "балкански диваци с първобитно отношение към работната етика" - на английски, за да го разбера. (Вече другарите ми знаеха, че не говоря немски, та ме смятаха за англо-саксоняшка мешавица. Нямахме много време за разговори за да им обясня истинското положение.) После докторът се обърна към мен, намести опушените си очила, и с учителски тон ми рече: -- Моето момче, вие американците сте малко зелени в географията, но едно нещо ще ти кажа. В Европа, на Балканския Полуостров, има пет страни: страна на крадците, на простаците, на мошениците, и на диваците. А, да, плюс Албания, шестата. -- Коя е петата? -- запитах го, и се опитах да остана безчувствен към този географски урок. -- България, но вие и без това така я мразите, та е безмислено да ти разправям повече. Такъв непринуден, невинен, и най-искрен комплимент на България никога не бях, и още не съм, чувал! Оказа се, че бащата на икономиста е бил в България на път към Крит през Втората Световна Война. Дядо му през Първата Световна Война се бил сражавал на Добруджанския фронт. Той самият бе обикалял из Балканите. Чукнахме се - с лимонада - и за Първата, и за Втората, и за - дал Бог най-сетне да е успешна! - Третата Световна Война... С отмъстително задоволство забелязахме как двамата сърби, които до преди няколко минути щяха с най-лични усилия да увеличават броя на хората и кучетата в Германия, най-чинно се наредиха на германската опашка. Едно е да псуваш, друго е да търсиш чиста, добре-приготвена храна с ефикасно, учтиво, и бързо обслужване. Когата дойде краят на деня нашият клуб беше единствения да спре работа. Другите бяха спряли, или се бяха отказали, няколко часа по-рано. Мексиканците бяха опразнили мястото си и бяха изчезнали за следобедната си "фиеста" още от обяд. С опразването на мексиканската сергия видяхме отвъдните ни съседи - гърците. Те също се изнесоха малко след обяд; бяха го избили на политика, бяха се изпокарали, и всички се разотидоха, сърдити. Французите бяха насядали зад сергията си и щедро се самовъзнаграждаваха за героичния и тежък работен ден. Отвъд французите бяха англичаните. Бяха имали неблагоразумието да заемат място, което ги поставяше в пряка конкуренция с народи, чиято храна беше значително по-привлекателна от английските варени зеленчуци и блудкави "пайове" - даже ако последните бъдат предъвквани под восъчните усмивки на британското кралско семейство. В резултат на логичната липса на купувачи, англичаните се въртяха символично около сергията си, която не работеше още от сутринта. Началникът ни по наденичарство ни благодари за работния ден, подари всекиму по германска фланелка, и ни раздаде покани за банкет във Феникс. Банкетът, включващ безплатна гощавка и оркестър за танци, беше в знак на благодарност към усилията на всички, участвували като доброволци в работата на клуба. Бяхме продали два тона наденици и стотина килограма сладки. Печалбата от деня за Феникс беше над десет хиляди долара. Тези пари щяха да подпомогнат редица културни мероприятия, развивани от клуба, за поддържане и разпространяване на германската култура в Южна Калифорния. След два дни получих по пощата квитанция от Феникс, удостоверяваща пред данъчните власти, че съм дарил клуба с десет часа от моето време. Придружаваше я благодарствено писмо от ръководството на клуба. Под писмото, на ръка, бе добавено: "Нашият германски клуб изпече и продаде повече месни продукти от колкото всичките останали клубове заедно! Поздравления!" Да бяха само надениците...