|
Тема |
Обаче... [re: (цензуриран вариант)] |
|
Автор |
Св. Скромни () |
|
Публикувано | 10.12.99 19:03 |
|
|
Смислено писмо. Подкрепено с добре-обобщен икономически синтез. Добре написано.
Аз не мога да съдя за верността на оспорваната или изложената позиция. Но бих казал, че писмото подлежи на едно "обаче".
Хубаво писмо, значи, ОБАЧЕ:
а) Прицеленият читател (предполагам политик) ще има ли време да го прочете? Или търпение? Подобни дълги писма, примерно в САЩ, биват отпратени за четене към разни секретарки и "помощници", и практически прицелената велика личност така и не ги чете...
б) Прицеленият читател ще има ли умствената способност да разбере за какво става дума? И ако случайно я има, ще има ли образованието, че да схване същността на писмото по ОЧАКВАНИЯ от писателя начин? За да търчиш по изборни кампаний, да бъдеш подкрепян парично от задкулисните двигатели, И ПОСЛЕДНИТЕ ДА НЕ ГИ Е СТРАХ ОТ ТВОЯ УЗУРПАЦИЯ - това реже изкъсо качеството на интелектите, допуснати до изборни шансове в избирателния процес. Това писмо за такива мозъци ли е кроено?
Аз, примерно, като леко боравил с подобни изяви, забелязах най-ярко как писмото мирише на недоволство от данъци. А без данъци обществото пада. Демек, писмото изразява подривни противо-обществени идеи? Или се опитва да ги прикрие? Или се опитва да заплашва с влошаване на икономически показатели, и излагане пред международни комисий? (Това на майтап. Но защото го казвам аз. Я да видим майтапа ако го каже някой зад правителствено бюро?!)
Помня едно време един възрастен колега ни поучаваше, че писмо до политик трябва да бъде синтезирано в заглавна идея и параграф зад нея. Писани с по-едри букви и разширени редове. Всичкото на ЕДНА страница. Значи, след като сложиш протоколните адреси на подател, получател, титли, и канцеларски изисквания, и подпис, за заглавната идея и параграфа зад нея остава... цяла половин страница. "Пет изречения, по-кратки", учеше ни дядката, "колкото пръстите на едната ръка". И тогава писмото МОЖЕ БИ щяло да бъде четено от прицеленото височайше лице. Иначе - все едно пишеш за кошчето за смет...
Горните тарикатлъци важат за САЩ. Но много ме съмнява дали американските политици са чак толкова различни от българските! Или от бимбинистанските. Или от които и да било други политици в света.
Ще съм страхотно благодарен, ако ни осведомите, евентуално, за успеха на писмото. Започвайки с това, дали някой го е чел! Ако бъде прочетено И разбрано - зверско евала ще им направим на българските политици!
|
| |
|
|
|