ТА НИ НАГРАДИХА Георги Ушев 06 МАЙ 94 . . . "И значи излезе, че вече близо пет години бяха изтекли от края на войната, и ние още не можехме да направим реактивен изтребител, който да бие Месершмита 262", разказваше с увлечение един от нашите стари инжинери, броещ месеците си до пенсия. Практически цялата му кариера, над 30 години, бе свързана с развитието на първите американски реактивни изтребители - от Ф-86 до Ф-100. "Срам и позор! Вдигна се врява. Надойдоха пратеници от Въздушните Сили и от къде ли не. Тълпи! Изпитателният център заприлича на конференция от намусени бюрократи. Усетиха се, че производството на изтребители не е точно бутане на хартия, плямпане по събрания, и попълване на правителствени формуляри. Оправиха се нещата, но много пушек се бе вдигнал. Та ни наградиха. За всеки случай, нали?" Последва многозначителна пауза, но ние не проумяхме за какво намекваше реторичният въпрос. "Това от мен да го знаете, момчета, с награждаването шега не бива!" довърши инжинерът историята и ни погледна със странна усмивка. "Обаче след това така се търкаляха глави и толкова некадърници бяха изритани на улицата - да ти е драго да гледаш. Така се гради страна - с компетентни хора! После нашите изтребители очистваха всичко чуждо по света." . . . * * * . . . "Проектът започна като лесна, кратка задача, но с голяма видимост от НАСА. С други думи, тоталният политически двигател! Лесен и кратък - може да се изпълни даже от некомпетентни протежета и правителствено-миропомазани малцинства. С голяма видимост - че въвлечените мозъци да се прочуят, редом с лансиращите ги началства - виж как добре следват правителствената линия! Бива ли обаче такъв проект-двигател да се пропусне без по-пълноценно оползотворяване! Освен че го натовариха с протежета и други некомпетентни, "внедриха" и разните там фикс-идеи на тоя и оня началник. Някой си падал по "плътна обмяна на идеи" - значи чести и безкрайни събрания; друг залитнал по "многоизмерно и динамично развитие" - значи всеки започва проекта от неговото парче, и непрестанно го поправя в зависимост от развитията с останалите парчета...които, надеждата е, евентуално се сглобяват в едно цяло - функциониращо цяло, де... После започна кадровата подготовка, значи въздигане на личните и правителствените протежета по ръководни позиций - че да се снимат с НАСА при завършването на проекта, нали! "Наша" мацка, 26-годишна с цели две години стаж - началничка на техническа група; "наше момче", със смътни технически позниния - общ ръководител; друга "наша" мацка, и тя боса професионално - координаторка между нас и НАСА... Ела да гледаш тоталното световно водачество и непоклатимо технологическо превъзходство в действие! Събрание след събрание, значи плътна обмяна на идеи, от тъпаци с илюзий за инжинерни способности, но твърдо подплатени от ръководни позиций и власт. Все пак някаква работа трябваше да се върши - и тук приложиха правителствено-прокарваната идея за "расова, етническа, и полова чувствителност". Значи, примерно ако мацката на техническата група не знае нищо за работата си, тогава някой трябва да е чувствителен към дългогодишната дискриминация против жените - и трябва да й върши работата вместо нея... В нейния случай, когато се нуждаех от данни от нея, аз правех нейните изчисления, предавах й ги неофициално, после официално я питах за резултатите, и тя вече официално ми ги предаваше; уж си разбира от работата... И това в "динамичното многоизмерно развитие", което по принцип граничи на анархия, но с некадърността на "нашето момче" ръководител се преобърна на... Как да го опиша с прилични думи! Разбира се, краткият проект, предвиждан да завърши след няколко месеца, се протече година, две, три, четири, пет... То не бяха поправки, връщания, доизяснения, уточнения, "мозъчни щурмове", обмяни на идеи, беседи... Заяде работата, но естествено не преди поне един от висшите водачи на проекта да успее да бъде награден - истински, с пари - за прекрасното изпълнение на служебния си дълг... После криво-ляво нещата се уталожиха, работата приключи, и внезапно никой нито знаеше, нито си спомняше да е знаел за великия кратък проект с голяма видимост. И аз го отминах като поредното политическо и бюрократично оплескване. Мина се около година, и започнахме да чуваме разни слухове. Първо единични, после върволици... Конгресмен запитал защо разчет на НАСА е така опразнен... Друг конгресмен зачовъркал в разчета и намерил "неизрядности", включително и надхарченото разплащане за проекта... Сенатор споменал проекта в реч, критикуваща парична разпасаност в НАСА... Няколко сенатори, с цел да отклонят правителствени пари от НАСА към тяхни по-любими програми, се разтърчали да подготвят правителствено обглеждане на надхарчванията в НАСА, с проекта като едно от доказателствата... Конгресмени, усетили вятъра, затропали обглеждането да прерасне в разглеждане и да бъде допълнено с повече конкретни подробности... Което вече миришеше на издирване на свидетели и показания... Чудна работа, нали? Те какво мислят, че ще стане с правителствените агенции като НАСА или с общата икономика когато прокарват "подтвърдителните акций" за специфични малцинства, насаждат тъпизмите за "расова, етническа, и полова чувствителност", или скалъпват разните закони, поощряващи некадърността в управлението на голямите компаний - особено на аеро-космическите! Един прекрасен ден, бях много зает с едни анализи, съм вглъбен в разни математически функции, простряни върху бюрото ми, когато усещам как някой ме подръпва за рамото. Обръщам се - група от голямите началства, изтупани като за прием, даже напарфюмирани, всичките захилени до уши с подчертана дружелюбност. "Моля, елате. Приготвили сме Ви малка изненада." Тръгваме, аз недоумяващ, а те ме тупат по гърба и ми правят път... Влизаме в една конференционна заличка, тъпкана с народ. Заоглеждах се - че повечето от нас сме все четници - бивши четници - от великия лесен и кратък проект с голяма видимост! "Докарахме още един почетен джентълмен", усмихват се началствата и ме канят да седна. "Дами и джентълмени", започна един от началниците. "Ние и нашата - вашата - компания просто не можем да изразим благодарността ни за вашата усърдна работа и лоялна служба! По тази причина сме приготвили тези специални благодарствени грамоти" - и началникът посегна към еднометров куп хартия, балансиран върху една маса. "Вижте какви могъщи хора са ги подписали за да изразят нашето всеобщо признание към вашия ентусиазиран, самоотвержен, и безвъпросно-всеотдаен труд към един от вече-отминалите наши - и ваши - проекти!" Началникът разтвори една от грамотите, и тя грейна със златни печати. Няма хлабаво, ей! С други думи, ако някой от вас рече да пее пред конгреси или сенати или разни разглеждания - да внимава! Защото за да пееш се иска това деликатно равновесие между замесеност - че да ти е достоверна песента - и необвързаност - че да сочиш лесно с пръст без ти лично да потъваш. Всички в заличката бяхме замесени. Обаче ако на някой някога му бе хрумвало, че е необвързан, то огромната грамота нежно му подсказваше, че не само е обвързан, ами е обвързан до гушата, и мърдане няма. Награден за велики приноси към успеха на проекта - иди ходи да пееш и сочиш с пръст! Първо, батковците явно знаят кой си, къде си, и как би могъл да им мътиш водата. Второ, с тези блеснали над главата ти печати, кой ще ти повярва?! Та ни изпонаградиха. Цял метър куп грамоти - демократично, признателно раздадени с усмивка и ръкостискане на всеки - я работил, я чул, за проекта. Ако бях казал, че имам куче, сигурно и за кучето щеше да се намери грамота! И знаеш ли какво? Културни хора, способни - и от тук, и от там. Системата работи! Повече и дума не се пророни за конгреси, сенати, и разни разглеждания. С наградите шега не бива! Но знаеш ли кое е жалкото? Помниш ли когато изритаха източно-европееца? Само седем години от тогава, а като че ли сме в друга страна. Как един единствен от некадърниците не се търколна! Да бяха изхвърлили поне една празна глава - колкото за символизъм! После защо пропадала Америка. След толкова награди, егати наградата!" . . .