Утре се очаква "кацането" на Дълбоко Пространство 2 (Deep Space 2) на Марс. И гледам аз на стоянката от НАСА различните изображения на полета на спътника към целта си... Днес отворих стоянката, когато ДП2 беше на над 600 хиляди километра; сега е на 440 627 км. И едно от изображенията е обзор от ДП2 към Марс. Картината бива додатвана на няколко минути, според скоростта на преработка на разните ел-данни от спътниковите параметри. И все едно зрителят лети към Марс. Не е съвсем истински полет. Защото доста от изображението не е "истинско", а е симулация въз основа на истински параметри. И гледката се сменя на стъпки, на няколко минути. Но за днешните възможности - полет си е. Да не говорим за човешките възможности от преди години! Даже от преди 10 години! Все едно: за моя човешки опит аз летя към Марс. И гледам, развълнуван от вътрешен прилив на спомени... От една страна съм навикнал на подобни гледки от днешната аерокосмическа технология, и от друга страна съм умилен от спомена как зяпах едно време в София, на ул. "11 Август", с мои приятели, някаква неземна черна лимузина, с американски знаменца над калниците, която ни бе прекъснала мача. Мачът на уличното платно, с кофи за боклук вместо врата, защото нямаше коли тогава. И осъзнавам, че сега гледам полета към Марс горе-долу както едно време гледах черната невъобразимо-елегантна, за тогавашното ни обкръжение, американска кола. Хем го виждаш, хем е далече, и хем е така досегаем! Може би един ден някое хлапе да се подиграва на спомени като моите. Сигурно вече някой се е подиграл на спомените ми от "11 Август", между "Екзарх Йосиф" и "Цар Симеон", обърнат на "футболно игрище" с кофи за боклук за врати... Като си помисля, дано някое хлапе един ден да се подиграва на моите сегашни вълнения от полета към Марс! Но, да ви кажа честно, току се запитвам два простички, макар доста завлечени въпроси: Когато хлапето ми се подиграва, след 30 години, ще може ли да ми се подиграва на български? И ще знае ли какво е гайда. Със или без компресор?