Красотата е по хората! Отпрашихме за Лас Вегас за няколко дни. Много е красиво, да. Парата красела, казват. И като гледа човек, май вярно парата краси. Голямо строителство, голямо чудо! Помня едно време когато отвориха "Мираж", струвал цели Д120 милиона. Страхотно чудо! Тълпи да гледат и да зяпат! Но конкуренцията не спи. "Екскалибур" го спретнаха, за Д350 милиона. Когато го отвориха беше като приказките за феите. Страхотно чудо! Тълпи да гледат и зяпат! Защото тези неща все още привличаха тълпи. Значи, новост бяха, забележителност. След "Екскалибур" спретнаха "Луксор". Първоначално щеше да струва Д500 милиона. Обаче се оказа много трудна замисъл, и за инжинери, и за архитекти, пък и после за строители. Цената скочи на Д750 милиона. И когато го отвориха - пак тълпите и зяпачите! Отсреща на ъгъла "МГМ Величествен" дръпна комшилука с цена от Д1.2 милиарда. "Луксор" го разшириха, за крайна цена Д1.3 милиарда. "Монте Карло" се вдигна за Д1.5 милиарда. "Беладжио" после блесна за Д2.7 милиарда. След което "Венецианецът" го спретнаха за Д3.5 милиарда… Новичкият "Мандалей Залив" нещо избледня с някакви си Д3 милиарда; на евтиния заприлича, значи. Бре, какъв проблем! Пустата конкуренция! Де да можеше "Мандалей Залив" да го изместят магически в България, да събере очите на европейците! Остави хотела! То акватичният парк гълта бюджет почти колкото да разори Ривиерата… В това време стари хотели бяха взривявани ("Палас Станция", за "Мандалей Залив"; "Пясъци", за "Венецианеца"; "Дюни", за "Беладжио"), или разширявани ("Цирк-Цирк" беше удвоен; "Цезаровата Палата" повече от удвоена), или оглозгвани и вграждани в поставена върху тях гигантска структура (както стана със "Седемта Морета", вградени в "МГМ Величествен"). Капацитет, братче, та се пушек вдига! И все няма място по хотелите, и все още планове за още строежи! "Алладин" го бутнаха и го възкресяват в нова форма. Сериозна ли е конкуренцията? Сериозна е, и бичи като звер! Примерно "Стратосферата": от няколко години е в банкрутно положение. А е съвсем-нов хотел! Също страхотно скъп, говорим от милиардИ нагоре. Даже професионалните стачкаджий пред "Фремонт" си разбиха мурафета, след 10-годишна стачка и заебавания по улицата, и седнаха да бачкат - че хептем без работа ще останат. Масивното изливане на "български капитал" в "Златното Крайбрежие", чрез екс-български екс-баш-юнаци, си потъна като, такова, капка в пустинята. (Колко прилягащо за случая и географските особености!) Юнаците нещо, такова, се разпиляха. Поне онези, още живи след недоразуменията с италианските им колеги. И хотелът едва куца… Та от цялата тази работа, говорим масово пренасищане! Просто няма какво повече да те шашне! И "Париж" вдигнаха, барабар с Айфеловата Кула… Ама вече нищо не гъделичка тръпката за цивилизационен напредък… С други думи, избледня тръпката на материалната красота. И си останаха старите човешки възхищения от женския свят. Който този път беше уникално грозен. Е, за инжинерна или научна служба - красавици всички. Даже някои от лизбийките, на "неформална и неоповестена" конвенция в "Ню Йорк - Ню Йорк". (Нарочно не го споменах по-горе, и го споменавам тук, в едно изречение с леворезбарките. Учил ли съм пропагандно писане, или какво?!) Но общо взето - нещо като поразкрасени интелектуалки… Значи, умряла работа. Което води до висотата на бюфета в "Париж". Седим си и консумираме, в смисъл опитваме се да оправдаем и наваксаме нашите Д15/човек вход (и успяваме, да!), и гледам аз положение, тип пеленгаторно. Мъжете от масите отвъд нашата усърдно се концентрират с някаква точка, като зенитки по мишена. Очите им бляскат: дзън! дзън! дзън! Ха! Проследявам погледите им - и ме хвана срам. Смутих се, значи. То мацето било пред нашата маса. Почиства опразнена маса. Бавно, така, плавно. С хубави, бавни, така, движения. Говорим униформа, тип френска селска. Обаче с корсетче, тип бриджитче. И хубаво, така, изрязано деколтенце! Оле мале! С двете думи по холивудски: пу-шек! От ушите ми… С още две дума: о-гин! Изтърпя сърце мое да изчака мацето да се обърне да почисти масата откъм оная страна, с лице към мен. Че да оценя положението по-така, издълбоко. Ако можех да го оценя така, значи, издълбоко. Да… Обаче аз, такова, вързан. Семеен. С деца. Съпругата даже не рачи да ме подритне под масата… Отчаяна работа, какво повече да кажа… Но един приятел, нещо гузничко, реши за разумно косур да намери на момичето. Театро за пред неговата половинка. И, такова, намери го… Глезените й не били точно така най баш нещо си финни… На мен глезените ми изглеждаха много добре. Ама не ми беше до телесни описания, нали. Та критикува той глезените й… Ей! То театро, театро - ама хайде не до там! Та се изказах по въпроса, значи. Ушевско изказвене, тип отвлечен бръснач. "Момичето има глезени точно направени", заявявам, "че да може да носи!" Какво да носи ли? Хм... Ами бременност ми иде на ум; защо, какво друго може да е? Значи, измежду всичките велики лъснали хотели и казина - хубавинката е пак в човешкия елемент. Напълни ми душата, девойчето. Евала й правим! Три дни в Лас Вегас - и това е споменът, който ми остана. После на връщане до като цепехме с обичайните 150 км/ч, тук-там се възхищавах на човешката красота - и току прищпорвах Ветрозвездата до 180 км/ч. Да, красотата е по хората!