Habari za nymbani, Ndugu Spasi? За униформите говорех, сиреч черните африкански-стил ризи, на юнаците от ТАНУ. Отпред с джоб, на корема. В джоба пищов. Да. На юнака, учител по селско стопанство / ТАНУ натегач / народен деец / африкано-танзанийски националист / ТАНУ партиен секретар в Мпуапуа Гимназия (Mpwapwa Secondary School), пищовът беше Макаров. Черна рубашка, да. Някой път, за партийни функций, ако щеше да се говори за чудесното братство между Танаганика и Занзибар, сменяше (по ТАНУ наредба) черната рубашка с тъмно-зелена. Демек малко а-ла мохамедански цвят, знайш. Братя сме, не е шега работа. Скромно Ваш се подвизаваше в Мпуапуа. (Ние всъщност живеехме в Кикомбо, над Мпуапуа.) Учих в местната гимназия; първият европеец да учи там, в историята на гимназията. Юнакът на ТАНУ (забравих му името - ми как да го помня, като се вестяваше в класна стая веднъж месечно, в заплатен ден!) беше добряк. Все отсъстваше по "лични причини" (значи, не питаш какви; Мама Кралица ни е оставила маниерите, да?). Един вид, стоеше си в къщи при няколкото си съпруги. (Имаше 3, после май забърса още една - две.) Но в отсъствие ни даваше учебния материал, тип "мотично образование" (jembe education). Що мотика съм въртял, брато! То не беше "само-разчитане" (self-reliansi ; йеп! така се пише на суахили), то не беше развиване на социализма, то не беше чудо! И все с мотиката, развитието искам да кажа! Даже математика учехме с мотика, на полето. Обаче тогава копаехме зелеви насаждения. Американското зеле, му казвахме. Американски гений в САЩ решил, че за Танзания зеле му е майката! Витамин Ц, и минерални соли, и целулоза за редовно изхождане по нужда, и изобщо Божия дар на човечеството. И като се юрнаха американците (чрез Университета на Западна Вирджиня) да ръсят мангизите... Подариха и трактор, но с трактора се возеха юнаците на ТАНУ до партийните събрания по Конгуа и нататък, до Додома. Разгеле, китайците подариха мотики. И защото на мотика не можеш да се возиш и гаджета да сваляш, те останаха за, такова, копане. И ние копаме, в час по математика. Значи хубаво копаме, внимателно. (Не както копахме в час по селско стопанство, или в час по история, примерно.) А американските експерти ръсят семе, тор, вода... Ей, що вода изляха! И зелето прихвана, порасна. На пук на Майка Природа и на ядец на всички буболечки и гадини дето се опитваха да го ядат. Специално зеле, бе! Специални химий ръсеха по него! А бе, американска работа! Направо демокрация бе, напредък! И остават няколко дни до брането на "американското зеле". Обаче чичката от напояване отиде в отпуска. А напоителните помпи и клапи - всичко под ключ. Да няма краднене на вода, туй-онуй. Социалистическо доверие - не е шега! И чичката отишъл на отпуска с ключовете. Защото те му били връчени лично на него. И ТАНУ му били казали да не се отделя от тях, защото иначе ще има положение "Иди Амин". (Хранеше крокодилите, Иди Амин, помниш ли? Допринасяше за околната среда, човекът, покрай което угандийските крокодили станаха най-охранените крокодили в света! Хептем социализъм беше в Уганда, ей!) Та значи, чичката от напояване следва заповедите. И няма кой да пусне водата да напоява американското зеле... И стана тя една... "Американско зеле" стана нарицателно за голямо заебаване, поне за племето Гого (нашите хора около Мпуапуа). Всички зелки, целите тези десетки декари зеле, изсъхнаха и изгоряха от журещото слънце. Станаха на хартия. Като пипнеш зелките - разпадаха се на парченца суха дървесина. Даже кравите не искаха да го ядат... Обаче няма нищо. Чичката се върна, и развъртяхме мотиките да садим нещо друго. Какво нещо друго? Ами каквото решат юнаците от САЩ. Ама така и не успяха да решат, та разкопаните бивши-зелеви полета си обраснаха с бурени... А бе, какво да ти разправям! Шарени времена бяха.