Какво знаете вие за метани и метене на улици!? Примерно едно време Учителят Ньерере реши да се размърда и да посети Додома. Тя Додома беше обявена уж за столица, да замести "уязвимия на външно влияние" Дар ес Салаам, ама след обявяването нещо, такова, позабрави се ентусиазмът. И Учителят ще ходи на посещение в столицата. Много силно положение! Че като се емнаха юнаците от ТАНУ (TANU, Tanzanian Agricultural National Union, демек тяхното БКП) да се натягат! Всичко живо край пътя до Додома бе мобилизирано да... мете пътя. Голямо метене падна, ей! То хубаво, метенето, ама за да метеш, в такъв национален мащаб, се искат метли. Ама те пущините прекалено скъпи, бе! Хайде "второ-ниво" мобилизация за сечена на храсти. А те африканските храсти едни, никакви. Поне за метли не стават. Обаче клоните, навързани, наподобяваха на метли. За канапа юнаците на ТАНУ, всичките с черни африкански ризи (демек рубашки; те руснаците и негрите много общо имат, да знайш!), с голям джоб на корема, в джоба пищов, лесно "убедиха" индуските търговци в патриотичния дълг да подарят цели камиони с канап. За метлите. За метенето. След голямото метене от Дар ес Салаам оповестиха, че Учителят отложил посещението в столицата със седмица. Или две. Хайде ново метене седмица по-късно! Обаче тя шумата от навързаните клони вече изсъхнала и пада, та колкото метеш - толкоз нови боклуци изскачат изпод клоните... Хайде нови клони, нов канап, нови метли... Що земя обезлесиха натегаческите усилия! Няма нищо, отвори се нов проблем от колониалната експлоатация, по чиито повод да бъдат просени пари от Запада... Та значи, до сега две метения. След първата седмица забавяне. Но Учителят се забави и втора седмица... Ей, голям кеф, бе! За юнаците от ТАНУ да се веят да мобилизират още метеници и натегачки... И да почукват туй-онуй на гаджелък из по селата... Дойде денят, в който Учителят Ньерере седна в лимузината на път да посети столицата Додома. Всичко живо изкрай пътното трасе бе мобилизирано и подредено в редица край пътя. Народната обич да се лее! Та Учителят се ядосал. Защото нямало къде да може да спре край пътя за да се изпикае... Не, никой от подредения народ не успя да види Учителя през тъмните бронирани стъкла. Обаче дечурлигата бяха много впечатлени от лимузината. И от бронираните коли пред и зад нея. И след като Учителят пристигна на посещение в Додома, някакви от ТАНУ най-сетне вдигнали въпроса, с такова, приготовленията по пътя. Метенето. Екологичната катастрофа от колониалната експлоатация. Народната обич и готовност за три метения на пътя. С клони. И Учителят гледа, гледа, пък се обърне към шефа на охраната си. Пошушнал му нещо. И шефът като се разхилил! Неудържимо. "А бе вие", запитал, "ум нямате ли, че метете черен, непавиран път!?" Ей, силно положение станало, значи. Голямо излагане! Това колониализмът как бил отровил психиката на народа - ужас! След около девет месеца всички бяха забравили за посещението на Учителя в столицата. Защото като започнаха да се раждат бебетата от ТАНУ-вските любовни отклонение по време на метене-мобилизацитя, нещо друг шум се вдигна, това-онова. После шумът стихна и вятърът го отнесе...