"Никога не обичаме някого. Обичаме само представата си за някого. Всъщност обичаме някакъв собствен възглед накратко - самите себе си. Това е вярно в цялата гама на любовта. В сексуалната любов търсим собственото удоволствие, получено посредством чуждо тяло. В различна от сексуалната любов търсим удоволствие получено посредством наша собствена представа. Онанистът е отвратителен, но по същество е съвършеният логически израз на обичта. Единствен той не се преструва и залъгва. Отношенията между две души чрез толкова несигурни и разнопосочни неща като обикновените думи и използваните жестове са необичайно сложна материя. В самото изкуство на опознаването ние си оставаме непознати. И двамата казват "обичам те" или го мислят и чувстват взаимно, а всеки иска да изрази различна мисъл, различен живот, дори може би различен цвят или мирис в абстрактната съвкупност от възприятия, която съставлява дейността на душата."