Добре Сме - Но Се Опитваме Георги Ушев 27 МАЙ 1998 Прелиствам личен полицейски седмичен отчет. Отчетът следва формулярен шаблон, и поради това включва много материал (описания, определения, данни), който не винаги е пряко свързан с отчитаната полицейска дейност. Този материал заема близо 200 страници, или около 80% от цялостния отчет. Шаблонни описания, определения, и данни не ме интересуват, защото причината за моето прелистване на отчета е да видя примери на полицейска дейност и нейното описание при ежедневното налагане на обществен ред. И аз започвам да прескачам през отчета с по-едро прелистване. Но скоро осъзнавам, че прелиствам страници, много дебела секция от подобни страници, които изреждат чудати имена и адреси. Имената веднага привличат моето внимание! Някои са безобидно странни, като "Луд Гъз Тълпари", други са просташки, като "Долу Гъз Сводници", а доста са злокобни и садистични, като "Кървав Камък" или "Училищен Двор Осакатители". С адреси като паркове, улични ъгли, страни на квартали... Зачуден, спирам прелистването и започвам да търся началото и края на секцията с тези чудати имена. Тя заема около 70 страници, с около 40 линий на страница, като всяка линия изрежда комплект от чудато име, адрес, и полицейски "разпознавателен код". Това прави... - Близо 3 000 банди. - разчита изчисленията ми стоящият до мен полицай. Изглежда лицето ми е изразило непроумяващ шок, защото полицаят се усмихва и повтаря, бавно и отчетливо: - Банди. Близо 3 000 банди. - Не знаех, че има толкова много банди в САЩ! - възкликвам аз. - Не, не в САЩ! - поправя ме полицаят. Той пък от своя страна е шокиран от моето неведение. - Говорим само за Южна Калифорния. Само околностите на Лос Анжелес и Сан Диего. Да, около 3 000 банди. - пак повтаря той, с тон като че говори с дете от детската градина. - Хайде де! Сериозен ли сте, 3 000 банди? - аз все още недоумявам, потресен. - Сигурен ли сте? - Не, разбира се, че не съм сигурен! Кой може да е сигурен?! Тези са само банди с престъпни прояви. По-точно, бандите, които сме успяли да свържем с престъпни прояви. Те са около 3 000. А иначе броят им е по-голям. Доста по-голям. По мое мнение, бута 5 000. - Какъв е този ужас?! - питам аз. - А, положението не е чак толкова зле. - успокоява ме полицаят. - От тези 3 000 проявили се банди, само около 200 и нещо са способни на редовна и сериозна престъпна дейност. Говорим за престъпления, надвишаващи граница на сериозност. Границата е противо-човешки престъпления: убийства, предумишлени и други, изнасилвания, и т.н. Както и изнудвания, ракетьорство, и наркотърговия. Но последната е така разпространена, че и в нея имаме граница на сериозност, мерена с нарко-оборот и снабдителен / пазарен обхват. Тези 200 и нещо банди са в територията на сериозна престъпност и сериозна нарко-търговия. Най-опасните от тях действат в затворите, или даже имат командни центрове там. Има още около 100 и нещо други банди, които от време на време прекрачват в сериозната територия. - Знаете ли, това - според моето ограничено разбиране по въпроса - наподобява национално бедствие. - осмелявам се да отбележа аз. - Това зависи от гледната точка. Дали е бедствие? - полицаят се замисля. - За да имаш общество, нуждаеш се от обществена структура. Щом положиш структурата, разграфяваш населението на това общество в обществени категорий. Тези категорий са на статистическа обосновка, спрямо номинален граждански стандарт, така да се каже. Щом категоризираш така населението, и го подложиш на такива граждански стандарти, говорим статистически, аксиоматично следва, пак статистически, че дадено малцинство от населението няма да може да бъде поместено в обществената структура. Част от това малцинство се само-насилва в нагаждане към структурата. Друга част не може, или не желае. Това са генийте, от едната страна на обществения спектър, и престъпниците, от другата страна. Впрочем, от съзидетелен гений до изобретателен, успешен рецидивист няма много разлика, по отношение на интелекта. Следователно, съществуването на престъпен свят, и от там на бандите, е неизбежен отпадъчен, така да го наречем, продукт на общественото съществуване. Кога този отпадъчен продукт прераства в бедствие? Сигурно има и тук някаква граница на сериозност, на бедственост, но за сега изглежда не сме я приближавали. Мое мнение, разбира се. - Щом не е бедствие, не можем да говорим за национален мащаб на несъществуващото бедствие, нали? - питам аз. - "Национален мащаб" - и това зависи от гледната точка. Борбата срещу бандите поглъща много ресурси. Потресаващо много ресурси! Примерно, само в нашата околия имаме около 200 полицейски специалисти по банди. Това са следователски, мозъчни длъжности. Всяка такава длъжност, по-правилно - всеки такъв щат, води верига от поддръжен личен състав. Фотографи - да следят развитията с банда графитите и символизъм; картотекари - да категоризират работата на фотографите по банди и клонове на банди и да я документират и обработват за анализи; аналисти - да събират данни за бандите и да ги синтезират в помагала за полицейската дейност... Има и социолози, и психолози, и какви ли не други специалисти по какво ли не - чак до химици за химически анализи на наркотиците, анастезиолози за развитията в нарко-производството, дерматолози за татуировките, зъболекари за разпознаване на трупове по зъбни останки. Има и историци, да изучават и следят развитията на бандите и тяхните взаимо-отношения. Има и ... Няма смисъл да ги изреждам. Някои от тези специалисти са на пълен щат, някои са призовавани като консултанти. - Такова усилие би изисквало участие на агенций над нивото на Вашата околия, бих предположил. - О, разбира се! Започва се от кметствата, те ни осведомяват за появата на графити и ги премахват. Това е дребна работа, но от там започваме, защото графитите са "бойните знамена" на бандите. После сме ние, на околийско ниво. Следва щатско ниво. И от горе идват федералните власти. Те включват участие от ФБР , БАТОО , ННА , и разни афилиати. И опираме до Вашия въпрос: дали положението с бандите представлява национално бедствие. Както вече казах, за нас, според нашата гледна точка, няма бедствие. За националния мащаб - операционните разчети на въвлечените организаций, приведени спрямо нашата околия, са, приблизително, между Д5 и Д10 милиона годишно. Редно е да удвоим тези цифри, за да включим разноските на съдебните органи и на затворническата система. Говорим за няколко десетки милиона годишно. Естествено, това е само за нашата една околия; в САЩ има много околий. Но пък повечето околий са чисти, без банди, примерно в Колорадо или Уайоминг. Проблемите са локализирани в около стотина околий. Сто околий по Д20 милиона, примерно, това са два милиарда разход на ресурси в борбата срещу бандите. Груба цифра, но служи за целта, нали? Сега, два милиарда са нищо за американските мащаби. Национален мащаб? Не за САЩ. Виж, с тези пари може да се финансира една енергична, динамична балканска война. Като пряк сравнителен пример, защото Вие сте роден в България. - разсмива се полицаят и ме гледа добродушно. - Броят на бандите включва ли мафия организаций? - Да, тяхните местни клонове. Но борбата срещу мафийте е водена най-вече на федерално ниво; ние оказваме помощ когато има нужда. - Значи, двата милиарда за борба срещу бандите трябва да бъдат допълнени със сумите, харчени по борба срещу мафийте? Грубо казано, да ги удвоим - за целта на нашия разговор. - Не съм запознат с подробностите по тези добавъчни суми, но даже ако нашите груби предположения са близо до истината, какво са четири милиарда, спрямо американския национален продукт? Нека ги удвоим отново, на осем милиарда: пак не са прекомерни. - Но това все пак не е ли загуба на обществени ресурси? - Не съвсем. Отново - зависи от гледната точка. Първо, отсъждания върху величината на тези цифри се удрят в семантика. Какво точно е "борба срещу бандите"? Закон-налагащи операций - да; предпазни мярки - зависи. Монтаж на ударо-устойчиви стъкла по училищата, за защита от стрелба - това да; операция на метал-детектори, за засичане на оръжие - и това да; бронираните лимузини на околийските Обществено Образование Надзорници, говорим за Д100 - 150 хиляди на лимузина, за дузина лимузини - едва ли. С дължимото уважение към надзорниците, но кой бандит би си губил времето с тях? Беше време, когато поддръжката на уличното осветление беше част от градоустройствената поддръжка; днес често това е разглеждано като "подсилване на обществената безопасност", и от там автоматично влиза в разчетите по борба срещу бандите. Поддръжка на зеленината, примерно подстригването на храстите в местния парк: това борба срещу бандите ли е? Защото щяло да бъде по-трудно за членове на банди да се крият измежду храстите. В някои училища разширявания или ремонти на тоалетните влизат в борбата срещу бандите. Защото намалявали вероятността за стълкновения между учениците. После следват кашите по наркотичните закони. Петима хлапаци, събиращи се за да пушат марихуана - това банда ли е? Отговорът следва процедурно - и скъпо - разследване. Без да засягаме въпроса дали употребата на марихуана е качествено различна от употребата на тютюн, и дали е престъпна проява. Ами ако някой от хлапаците има приятел в, примерно, Орегон, и този приятел отглежда марихуана, и изпрати малко за почерпка на нашите хлапаци - това между-щатска нарко-търговия ли е? Разпределение на нарко-производство? Установяване на нарко-пазар? Още разследвания, още ръсене на пари. В крайна сметка, по мое мнение само малка, твърде малка част от закръглените от нас четири миларда са действителни разходи срещу насъщната организирана престъпност. - Все пак, колкото и по-ниски да са действителните разходи, това не са ли пропиляни пари? - Изкушително е да виждате тези пари като пропиляни. Но същите тези "пропиляни" пари поддържат обществения ред, поддържат готовността на обществената структура да пази цялостта си, и - да не го забравяме! - създават поминък на много, много труженици в закон-налагащите власти и организаций. - Гледано от твърде циничен ъгъл, ако премахнем престъпниците, създаваме една вълна от безработни - които на свой ред могат да служат като зародиш на нова престъпност? - Такава опасност има, да. Винаги е имало. Точно за това увеличаването на закон-налагащите организаций изисква изключително внимателно и дълбоко размишление: ще бъде ли възможно тези организаций да бъдат намалени, един ден? За това най-мъдрият курс за едно общество е да намалява престъпността не чрез увеличаване на полицията, а чрез увеличаване на гражданската съвест на населението. Това е много сложен обществен проблем. Ние не можем да го разрешим, защото е извън нашите сили. Нашите значително по-скромни цели, но поне осъществими цели, са да си вършим полицейския дълг прилежно и безпристрастно. И да даваме личен пример, до колкото е възможно това за земни хора като нас, на максимално добри хора и граждани. С това ние бихме допринесли нашия дял към повишаване на обществената гражданска съвест. - Тези 3 000 банди: нямаше ли да е за предпочитане да боравите единствено с основните мафий, Италиянска, Колумбийска, и подобни? - Вярно е, че нашите успехи в борбата срещу, както се изразихте, "основните" мафий, са разбили структурата на престъпния свят и са позволили появата на много нови престъпни групи. Едно време, примерно, банда като "лудогъзите" е нямало да съществува - на име. Но тя може да е съществувала като клон на голяма мафийна система. Днес сигурно има повече имена на престъпни групи, но - от гледна точка на обществото - аз не мисля, че броят на организираните престъпници е увеличен. - Кое е за предпочитане: борба срещу една могъща, но организирана и следваща даден престъпен и делови протокол мафия, или борба срещу същия брой престъпници, надробени в няколко малки, полу-организирани групички, които не се придържат към протокол? - Борбата срещу могъщата мафия е по-лесна, в това няма съмнение. Но поражението, което такава мафия може да нанесе на обществото, е съответно повишено. Примерно, поведението на такава организация е лесно предогаждаемо, или контролирано, чрез вътрешната единна командна структура. Това е много хубаво за нас. Но такава групировка има силата да разбие живота на много, много законни граждани. Това е много опасно за обществото. От друга страна, малките престъпни групи са трудни за следене и разследване, но пък и по-трудно могат да подриват обществения ред. Какво е за предпочитане: десетина безконтролни маниаци, които взривяват част от една обществена сграда, или престъпна организация, наситена с наши доносници, но способна да координира взривяването на поредица обществени сгради по цялата страна? Вярно, щетите от десетината маниаци са реални, а щетите от голямата мафия са само възможни. Но ако дори само веднъж само част от тези възможности бъде осъществена? - Все пак, мафийте не са ли делови организаций, чиято цел е да печелят пари в рамките на обществения ред, а не да го подриват? - Те могат да бъдат разглеждани като делови организаций, да. Те нямат сметка да рушат обществения ред. Каква полза биха имали от разбиването на американското общество, след като с неговото разбиване всичките тяхни парични и имотни притежания в САЩ се обезценяват? Но това прави мафийте съперници, в даден смисъл, на организираните правителствени апарати. А едно правителство, като обществен организъм, не търпи съперници! - Знаете ли, може би дадена мярка на подобно съперничество е полезна. Примерно, когато през 1996 посетихме България, видях съпоставка на мафия и правителство. Магазини, застраховани чрез Държавния Застрахователен Институт, бяха обковани със стоманени пръти. Говорим за центъра на София! И редом с тези средновековни крепости стояха магазини без помен от решетка, със широко разтворени врати, но с малки лепенки на вратите. Лепенките обозначаваха "застраховка" от местен клон на българска мафийна група. Цените на ДЗИ бяха минимални. Цените на българската мафия бяха наричани "изнудване". Но процентът на това изнудване, спрямо оборота на застрахования магазин, беше значително по-нисък от процента на типичните американски застраховки и данъци! Българите наричаха българските мафиози "изнудвачи" защото не са боравили с американските данъчни власти и застрахователни закони. Да Ви кажа честно, аз видях българската мафия като делова организация, която върши насъщна обществена функция, предлага насъщен продукт, по-качествено и по-ефикасно от "съперничещото" българско правителство. Изглежда, че наличието на мафийте дава сила на обществото да се бори срещу некадърно или нежелано правителство. Което е била първичната причина за създаване на Италиянската Мафия, примерно. - Това може да е вярно, според Вашия опит. Но на мен ми се иска да мисля, че американците все още не са приведени до нуждата да търсят подкрепа от подмолни групи за борба срещу правителства. От друга страна, след трагедията в Оклахома... - Видяхме колко бързо се заговори за намаляване на данъчната повинност! - добавих аз. - Хм... Това беше интересно... Надявам се да е било съвпадение! - клати глава полицаят. - Смятате ли, че това обяснява безразличието, и в доста случаи злорадството, на доста американци след взривяването на федералната сграда в Оклахома? И разочарованието, че прицелът на взрива, именно федералните данъчни чиновници, не са били в сградата. - Като полицай, от професионална гледна точка, аз бих добавил и срама, че данъчната служба е била разположена отвъд, така да се каже, "щит" от невинни деца... И че до като данъчните чиновници изглежда са били предупредени да не влизат в сградата в деня на взрива, подобно предупреждение не е било дадено на невинните хора. - Вие май нагазвате в опасни води, прилагайки определението "невинни" и създавайки контраст спрямо данъчните чиновници! - Точно поради което млъквам по този въпрос! И аз плащам данъци; и аз подлежа на данъчни ревизий; също като Вас! - намига полицаят и многозначително свива рамене. После добавя: - А има и нещо друго. Даже ако предположим, че част от деловата философия на някоя мафийна група съблюдава общественото благо, или е готова на алтруистични действия, целящи общественото благо, или даже случайно съвпада с прокарване или подкрепа на нещо, облагодетелстващо обществото, каква е вероятността такава мафийна група да съществува в САЩ? Съдейки по моя личен опит - вероятността е нула! Практически всичките изредени тук 3 000 банди са чисто и просто престъпници. Те нямат обществена агенда. Повечето си нямат понятие от какво значи общество. Това са убийци, изнасилвачи, изнудвачи, които са се сгрупирали в банди не защото целят някаква обществена изява, а за да могат по-лесно и по-безнаказано да си вършат престъпленията. Сега, допускам, че има мафийни групи, по-точно ниво в дадени мафийни групи, където мафийната дейност добива обществен характер, дори само заради взаимодействието между обществото и мафийните водачи, адвокати, счетоводители, деловоди, и т.н. Но това ниво на мафийни прояви и този калибър мафиози са работа на федералните власти. Ние, на околийско ниво, се занимаваме със сган. Най-долнопробната сган. Не само отцедена от редовното общество, но и от обществото на организираната престъпност. -Не смятате ли, че подходът към борбата с бандите им придава толкова културна определеност, че на право въздига бандитската култура до част от американската национална култура. Ето, социолози изучават, и без съмнение пишат научни трудове по, банда история, графити, символи, поведение, и прочие. Това ще остане в националните културни архиви. - О, да видите какво правим с арестантите! Преглеждаме ги за телесни белези. Ако намерим такива, документираме ги, снимаме ги, и изпращаме материалите до банда аналистите. По това те съдят за промени в личния състав на бандите, в тяхната командна редица, в тяхните действия, в тяхните отношения с други банди... - Процедури за преработване на военно-пленници!? - Практически, да! Но военно-пленник няма право на цветен телевизор в килията си, и на личен нужник! И на меню, с избор на ястия, от кухнята! Затворниците имат и право на безплатна здравна помощ! Колко американци имат право на това? - Моля да простите моята прямост, но няма ли да е по-евтино тези телевизори, лични нужници, ястия, и прочие да бъдат заменени с по куршум на престъпник? Не само по-евтино, но и решително по-морално и по праведно, спрямо нещастните жертви. - Сега, ето, пак ме изкушавата да се клатушкам по границата на протокола за поведение! Как да отговоря на Вашия въпрос? Ето... Повечето от тези престъпници, да не кажем огромното мнозинство, са рецидивисти и садисти. Законът ни заповядва да ги пуснем, по дадено време, и знаете ли какво чуство е да освобождавате професионален престъпник или садист! Законът заповядва, ние изпълняваме. И се молим ново-освободеният гражданин да не намине край нашите семейства, или край семейството на който и да е порядъчен американец, преди да го приберем, за бъдещото престъпление... Това отговаря ли на Вашия въпрос? - Иначе следенето на 3 000 банди - това отделя доста от времето на Вашата полиция? - Изисква достатъчно вглъбяващо усилие, че да изпитваме чуство на удолетвореност. До колкото можем, до колкото законите ни позволяват, да помагаме на обществото. Вашите и нашите деца ще раснат в него; да им го предадем поне в малко порядък. Поне се опитваме! (Бележка: статията беше отпечатана в "Европа 2001", минус обмяната на тема Оклахома. Говорейки за която, от както имам достатъчно доход, че да плащам САЩ данъци, от 1978 до 1998, 20 години под ред, данъците бяха увеличавани. Всяка година аз плащах все повече и повече данъци. И като процент от моите доходи, и в брутни суми. Не говоря за разни "проучвания" и "анкети", а за твърдите нетни цифри. Тази година за ПЪРВИ ПЪТ видях намаление в данъците! Е, мизерно. Но намаление! И това намаление беше въз основа на данъчни закони, гласувани и въведени ... хм, съвпадение, странно ... няколко месеца след Оклахома. Обаче аз не разбирам тези неща, великата политика и демокрация, а съдя като последен простак по моите нетни данъци. Та съм хич безпредставен защо българското списание "Европа 2001" посъкрати нещата за Оклахома!)