Защото нямаше да съм бил образован и служебно-научен да спазвам приложимите наръчници за писане на доклади и други публикаций в американската промишленост. Нашата линия е, че чуждите термини и думи винаги трябва да бъдат превеждани на английски, с изключение на някои изрично договорени (по политическа или друга линия) наименования, примерно руската космическа станция "Мир" не бива превеждана. Но във всички случаи даже изрично-договорените термини и думи трябва да бъдат писани с "английска азбука". Това се препоръчва даже в списъци за справочна литература. (Ако не знаеше, има английска азбука. Българска няма - нали самите българи я наричат не българска, а кирилица.) Причината за спазването на този писателски протокол, ако мога така да го нарека, е че човек трябва да уважава езика и езиковата култура, на която пише. В случая говорим за американски английски, ползван в американската промишленост. Подобни изисквания имаха западно-европейските авиолиний, за контрактни и други книжа по купуване на дъгласови самолети. В някои случаи нашите преводачи трябваше да се допитват до министерствата по култура на дадени страни, и получаваха списъци с равнозначни преводи. Някои от тези преводи бяха ново-създадени думи, с цел да предотвратят внасяне на английски чуждици. В други случаи думите бяха стари и изровени за нова употреба, с ново, уж свързано, значение. Примерно исландците, за екран (като на изчислител) изкопаха дума, едно време означавала намаслената кожа, кована върху прозорците зимно време. Аз мисля, че това уважение към собствения език е похвално. И най-старателно го спазвам при писането ми (а то е 99.9% от моята писмена дейност) на американски английски. И го прилагам при писането ми на български. Ако българите имат по-малко уважение към собствения си език - това си е тяхно право. Аз не ги насилвам и не им бутам думи в устите! Интересното е, че каквото звучи странно и даже неприятно на български читатели, звучи много приятно на други националности. Те се радват от уважението към тяхните езици. Може би защото ако французин или норвежец (или исландец, следвайки горния пример) заговорят за световна култура, те не усещат нужда да се откъснат от своята култура и да търсят нещо различно другаде по света. Но има причини българите да са радостни. Моите усилия към уважение на българския език НЕ са повсеместни всред другите български американци. Те изтичат от моята близост с езика, поне от моето детство. Няма опасност моите усилия да бъдат продължени даже по семейна линия. Нашите деца не изпитват подобна близост към българския, и не би ги било грижа за него до такава степен. Значи, евентуално преводи и нови български думи като моите ще изчезнат. И никой няма да си чупи настроението от ушевски български гнусотий като "пържилка", след като може да произнесе по-сладкодумното "фритюрник". С фелицитационни визии към вашите футуристични лингвинистични авоари!