Френски съм учил две години в университета. Ужас! Но ми помогна в езиково отношение да добия по-дълбок поглед към английския. Защото от завлядяването на Англия от (френските) нормани до Шейкспир официалният език в Англия е бил френски. И много английски думи са произходни от френския. (До някъде това обяснява защо англичаните така си обичат Шейкспир: той е първият да третира вулгарният за времето си английски като пълноправен литературен език. Отделно, че Шейкспир е измисленото писателско име на един дребен благородник...) Английските думи ги буквя спрямо правописните провероци на думомелача. Няма логика - да. Но както казваше един американски индианец на тема неговите на пръв поглед разногледи становища спрямо индианските езици и английския: "Аз съм безпристрастен потребител на английския. Нищо повече. Той не е мой език - и неговата красота - или липса на такава - не ме вълнува." Аз също съм потребител на английския. Но нашите деца ги учим на български, като пръв, душевен език. Българският е за наш и нашите души; английският е за чуждия външен свят. Той е днешния външен език. Много вероятно утрешният външен език за нас да стане испанският. Ще станем потребители и на него. Но българският ще си остане наш. Виж, красотата на българския език ме вълнува. Точно заради което вместо да заемам готова чужда дума аз предпочитам да съставя нова българска. Защо "word processor" да е за предпочитане пред "думомелач"? Защото повечето българи нямат достатъчно английска езикова култура, че да видят еднаквостта в звученето на двете понятия. И от комплексен, рефлексивен срам от българското "странно" звучене предпочитат английското. Между впрочем, едно е да учиш децата си на български в България - друго е всред езиково съперничество. Ако ние със съпругата не изменяме българския до еднаква ефикасност и свобода на изразяване с английския - защо децата ни да се мъчат да учат не само английски, но и български! И ето думи като бурмяне, различавано от болтване или пиронване. Защото тук, в нашето обкръжение, българският трябва да се съревновава с обкръжаващия английски. Децата усетят ли, че дадена идея е по-лесно и по-точно изразявана на английски - веднага я подминават на български. И ние предпочитаме еволвиран, модернизиран български пред забравен и занемарен български. Но това не са проблеми, които могат да бъдат разбрани от български родители в България. Или от повечето български американци - които замразяват българския, и децата им при всяка нова стъпка в училище и с всяко ново понятие, научено на английски, без българска равнозначност, заборавят малко от българския. Примерно, нашите деца са кажи-речи единствените български американчета около нас, способни да говорят български, в описание на цялостния си живот, без да прибягват до английски. Да, ползват нови български думи като заколанчени (в колата), която е забензинвана, и подобни. От което ние се гордеем, да съм честен! Обич към един език означава и усета на свобода да го изменяш към нещо по-добро. Да сте живи и здрави! Ако живеете извън България и един ден имате деца - и речете да ги учите на български с цел той да бъде пълноправен език редом с обкръжаващия - дано си спомняте за моите езикови разбирания...