---> На 15.08.99 CALEB започна новата приказка без край: Продуцентът се беше изтегнал на коженото си канапе, отрупано с копринени възглавнички и полуголи мадами, и гледаше с умиление към своята част от приходите на "Приказка без край" струпанa във вид на стегнати пачки върху бюрото му в далечния край на стаята . В очите му проблясваха онези златни искрици, в които всички, които го познаваха добре, можеха да разчетат ясно една единствена дума: ПРОДЪЛЖЕНИЕ. В далечната Страна, в чийто център се издигаше вече-не-чак-толкова-тайнственият-замък нещата се развиваха чудесно. Не, не си мислете, че освободената истина бе успяла да издържи повече от два дни преди да си събере багажа и да се набута обратно в кристала си, оставяйки хората да си лъжат на воля. Не беше това. Просто Страната се беше сдобила с чудесен туристически обект, който привличаше хиляди туристи дневно. Богати туристи. Предполагам, че и сами се досещате кои бяха понастящем собственици на обекта. Старият Джо размърда застрашително нарастналия си задник в коженото си кресло, изсумтя и отново заби дебелия си, окичен с огромни и предимно безценни пръстени, пръст в каталога пред себе си. Заговори отново: - Искам тези два меча, разбрахте ли? Имам всичко, което ми душа иска освен тези два шибани меча, принадлежали на моя идол Йорк Менгемето. Готов съм да платя представа-си-нямате-колко-много пари на всеки който ми ги донесе. Присъстващите, най-добрите ловци на съкровища в цялата Страна, се спогледаха алчно. Започна се... ---> BAGIRA продължи: ...Ne beshe nikak lesno da se nameriat tochno tezi dva shibani mecha,/i ne za drugo a zashtoto trudno se namirat shibani mechove, te ot krai vreme si biaha deficitna stoka/ no opredeleno si struvashe da si razmardat zadnicite za tiah.Pachkite izglejdaha taka primamlivo.Makar i da biaha nai-dobrite lovci, na vsichki be iasno, che malcina a moje bi i samo edin ot tiah/vse niakoi triabva da ostane za karaia na shouto/shteshe da se varne.Opasnostite biaha bezkraini, trudnostite nepreodolimi, no alchnostta im be oshte po goliama. I taka bez da chakat osobena podkana te se vpusnaha v tova po princip obrecheno meropriatie... ---> BRAVEHEART каза : ... Но, когато старият Джо видя алчните погледи на всички тези негови сънародници - търсачи на съкровища, веднага му мина през ума, че някой може да запази мечовете за себе си. Затова реши лично да подбере екип от хора. Беше чувал, че най-добри в търсенето на съкровища са едни представители на планетата земя наричани българи. Те били и ужасно честни(никой не може да си обясни как сценаристите са попаднали на толкова погрешна информация). Речено, сторено. Дъртият веднага изпратил чартър за най-добрия български екип. След 27часа, трима мъже и една жена(все българи) вече стояли лице в лице със Старият Джо. Имената им били: Харизан(Хари), Панталей(Панто), Добролюб(Все още не е оточнено съкращението) и Патриция(Пати - българка от смесен брак). Джо бавно(но славно) станал от стола си и усмихнат казал: -Е, нека се запознаем. Започнете вие. Кажете нещо за себе си? ---> Грирорий Нанев каза : " Ше взема да се гръмна със патрони за глиган Твърде съм красив за да живея сам..." ---> SJ каза : - Kazal Panto i naprawil towa, w koeto bil naj-dobyr: krystosal ochi i se usmihnal typo ( bednijat - oste se wyzstanowjawal ot poleta s goljamata ptica! ) ---> АРЧИ продължи : ..."Ами аз съм дребен и честен търговец на употребявани автомобили..." -започна представянето си Доби (Добролюб де) "...и бих могъл да ви доставя автомобил от желаната от вас марка, модел и цвят за 24 часа...Ако ми кажете номера на колата- и за по-малко..." и весело намигна на стария Джо... ..."Даааа, това е интересна професия и явно сте доста талантлив в нея" тихо промълви Мастър Джо и се зарадва на успешния си избор за предстоящия сериал...ако не друго, би могъл да смени стария си Кадилак с някое червено Ферари... ..."А аз работех в обслужващата сфера, в един български черноморски курорт..."-започна скромно представянето си мис Пати - ".. и допринасях за доброто настроение на туристите, а и на част от туристките.." в потвърждение на което Пати започна да смъква ципа на кожената си блузка, заплашваща да се спука по шевовете и небрежно разкърши снага под звуците на ориенталски ритъм... ...Мастър Джо не беше чувал `Радка-пиратка` но имаше усет към хубавите жени и не се двоуми повече да включи или не мис Пати в екипа си...