Бях там на гости в един джентълмен. Директор на голямо предприятие. Толкова богат, че даже съпругата му не ходеше на работа. (Така разбрах от тях.) Това преди близо 15 години. Леле, какъв глад! Всичко за ядене едно малко, стъргано на парченца за проба под електронен микроскоп! А аз бях ерген. Значи плувах всеки ден по 2000 м, три пъти седмично по два часа бях на курсове по бални танци. В съботите колоездех по 40 км до океана, после плувах там... Горех калорий - и си имах апетит. Вярно, в Холандия само се разхождах - но апетитът ми, даже намален, беше несъгласим с холандското ядене... Нейсе, издебнах ден да отида да си купя храна. Да се нахраня. Неделя. То пък в Неделя магазините не работели... Християни били. Ние в САЩ сме... Какво сме? Иначе в магазините продават по едно доматче, по една ябълка, по един орех. С панделки, с лепенки, с разни украшения. Раздути цени. Но и там всичко дребно, мижитуркаво. Срам не срам, веднъж подхванах домакинята. "Ние американците имаме различно културно отношение към храната", започнах издалеко. Та я помолих да пазаруваме заедно, но каквото аз искам - и на моя сметка. Че то и пазарските колички дребнички, такива. Две взехме. Всички женоря ни гледат изпулени! Холандците са маниаци на "обществено мнение", изглежда. Сакън да не видят някой различен от тях! Все богати дами - ние сме в магазин за класата на директори и подобни, разбираш. Но с мисловност на простак отзад оборите във Волуяк. Как може така да купуваме! С две колички! Такива количества! На мен не ми мигна окото. Зима беше. Около Коледа. Знаех ги вече какви са идиоти холандците, та си носех зимна ушанка, от Монтана (американския щат; там бяхме живяли). Тогава в Холандия беше на мода да не се носи шапка. И аз не само със шапка, а с ушанка. Американска. Но те нали не виждали "различни", в санитаризирано общество на класата живеят, под обществен филтър - и припадаха само ако ме зърнат с ушанка... Мислеха ме за руснак, или нещо подобно, ужасно. Та аз си я нахлупих посред магазина за храна! С ушанка на главата, и бутам две колички. Пълни с храна. Леле, какво безобразие, значи! Хулиган съм, бе! Тъп арогантен американец. Отивам да плащам. Магазинерите вместо да се радват, че оборот им правя и купувам колкото цялата изпулена тълпа зад мен, и те фасони дърпат. Но приеха парите! Виж - пари приемаха. Независимо дали бях със или без ушанка. Цента цепеха. Културните европейци. Дето се къпят веднъж в седмицата, преди църква. Защото водопроводните им тръбички едни нищожни, като моливчета. Сакън да не плащат за вода. Изобщо сакън да не се отпуснат да живеят като хора... Та щях да стоя там 20 дни. Едва устисках седмица. И си тръгнах. Платих на домакините за разходите по моето присъствие. Забелязаха, че надплащам почти двойно (значи са си правили сметката, великите европейски цивилизовани богаташи!). И си вдигнах куфара, нахлупих монтанската ушанка, и си тръгнах. На Шипхол платих наказуемо за смяната на полета. Предложих да платя двойно - само да се махам от ебаната лайнена Холандия. Девойчето на гишето беше американче - та ме разбра и се смя в съчуствие. Брей - усмивка да видя в Холандия. Те нали са все сериозни. Баш християни. Лекомислието, това усмивките и шегите - такова нещо е греховно... Хеле, в Ню Йорк слизам в летището. Мърсотията си е, такава, ню-йоркска. Градска цигания. Но на паспортното гише се запецнала една черна мама, митничарка. Захилена. Брей, така ми стана драго да видя усмихнато лице! "Мама", викам, "най-сетна да видя човешко лице!" (Негрите така си казват; аз тук-там съм прихванал негърски английски.) "Защо, и ти ли си от полета от Амстердам?" питя тя. Би ми печата в паспорта, нарочно без да гледа за проверка. Човек. Къде ти в Холандия някой бургер-топуз да изпусне случай да се намуси и напери! Повече в Холандия не съм стъпил. Не възнамерявам и да стъпя. Поканих холандските домакини в моята къща тук. Те богаташите, префарцунени, в 100 кв м къщенце; аз простакът тогава сам ерген в къща от 150 квадрата, барабар с домакински уреди и пособия дето европейските цивилизационисти не бяха сънували... Та те учтиво отказаха. Евала на тях; поне достойнство имаха. Значи, каква Холандия? Има ли такава дупка на картата?