"А", ЗА АНОНИМЕН Георги Ушев 01 МАР 1999 Когато бях ученик (в 131-во основно училище "Добри Чинтулов", София) в нашия клас имахме един Николай Първанов. Високо, жилесто, много силно момче. Един ден, бяхме вече 10 - 12 годишни, в момчешката тоалетна Николай разбрал, че може да пикае над цокъла. Това ние го научихме от наш съученик, случаен свидетел по време на Николаевите опити. Разбира се, на следващия ден при първото междучасие цяла група момчета от нашия клас помолихме Николай за демонстрация. Той склони, и убедително изяви пикателните си способности чрез написване на инициалите "НП" делече над цокъла, почти до тавана на тоалетната. Страхотно постижение! Което доведе до моментално обзалагане, с по лев на участник: може ли на следващия ден Николай да се изпикае до тавана, даже без да пръска инициали. Аз нямах пари и не участвах в обзалагането. Но защото падах точен в сметките, на мен ми беше доверена пачката с левчета - до като приключи опита за таванно опикаване. И така: на следващия ден, пак при първото междучасие, за да е по-спокойно, Николай и всички обзаложили се наблюдатели се завряха в тоалетната, а аз, "касиерът", чаках резултата вън в коридора. В тоалетната беше абсолютно тихо. После затътняха възторжени ревове… "Е-е!", "А-а!", с плътен, мощен примес на "Е-е-е-ба-а-а-а-ти-и-и-и!" Ревовете разтрясоха тишината на коридора - защото се бяхме унесли и бе минал първи звънец… Аз разплатих залозите, и при влизане в класната стая Николай Първанов беше представен с неговия нов - и доживотен - прякор: "Пикаец". После от време на време Пикаецът пак пръсваше по някоя и друга буква над цокъла. Обичаше да пикае "а", за анонимен. Но след всяка пикателна изява Николай отнасяше по една показалка от класната. "Другарко Маркова", възразих веднъж аз, нали все ми е допадало да съм опозиционер, още от детска възраст. "Защо обвинявате Николай, след като на стената е пикано "а", за анонимен? Може да е напръскано от някой от другите класове, от завист към Пикаеца." Стефана Маркова, класната, отговори: "Не "а", а "анонимен" изцяло да изпише, аз винаги ще знам кой е опикал стената! Ясно?" Спомените за Пикаеца и неговата анонимност придойдоха в мислите ми когато преди няколко месеца един ново-назначен тарикат от съседна група в службата ми го уволниха. Анонимно се включвал в порнографски стоянки на Междумрежието. Значи, той анонимен, и хората от Управление по Информация знаели всичко за него. И веднъж, анонимният тъкмо се радвал на страстни видеозаписи от една от неговите любими стоянки - и идват батковците от Промишлена Сигурност точно при него. Той не можал нито да изключи изчислителя, нито да превключи екрана от порнография към нещо по-служебно. "Освен това го хванали точно в отпечатването на порнографски кадър", доосведоми ме мой познат в Управление по Информация. "Той и отпечатването не могъл да прекъсне." "Тъп е бил, или какво?" питам аз. "Не е бил тъп, а някой от нашите хора бил превзел контрол от анонимния. Ние имаме право на това. Имаме и пособията. Той се е опитал да се прикрие, но, разбираш ли, той е нямал никакъв контрол върху изчислителя си. Седял е като патка пред ловджийско гюме." Последва оживено обсъждане между моя познат и мен на тема анонимността при употреба на изчислителни мрежи и установки. Анонимността, също както вирусите, съществува при по-висшите нива на програмиране. По-висши значи по-близки до човешката логика. Закопаеш ли на по-ниски нива, към машината, и вирусите стават очевидни, защото са програми, и анонимността става прозрачна… Всяко прехвърляне на ел-данни води опашка от адресни кодове. Може опашката да бъде скъсена. Може и да бъде отрязана - до някъде. Което обяснява частичния успех на анонимни пратки на ел-данни. Но при достатъчен брой "анонимни" прехвърляния даже остатъчните адресни опашки дават достатъчна обосновка за проследяване. Аз мислех, че моят познат малко преувеличава. Полезно е да се всява страх; държи служителите на щрек и ги придържа към "правия път" - ако някога се изкушат да кръшнат в работно време. И отминах изявленията му за превзимане на контрол и проследяване без повече размисъл по въпроса. Но един ден разбрах, че моят познат не само не бил преувеличавал, но изглежда е скромничел. Веднаж тъкмо инсталирахме нов мекотяш за нашите изчислителни системи, и както винаги нещата засичаха. Извикахме на помощ хора от Управление по Информация. Дойде едно момче, да ни помогне. То знаеше повече от нас, и успя да подмине блокажа в мекотяша - чрез което причини още по-голям блокаж… Голямо забатачване. И хоп - телефонът до изчислителя с блокажа звъни. Беше шефът на момчето. Той разбрал по "страничен начин", че още имаме проблем. Проследил ни, чак до засеклия изчислител и най-близкия телефон, и предложи да ни помогне. "Тук сме!" засмяхме се. "Псуваме мекотяша и чакаме." "А, аз от тук ще оправя работата!" каза човекът. "Само стойте на телефона за да ви напътствам след като де-блокирам нещата." И аз гледам - екранът на блокиралия изчислител се задвижи. Все едно някой работи по него - само дето копчетата на клавиатурата не мърдат! Всичко беше оправено и пуснато в действие. "Внушително постижение!" поздравих аз хората от Управление по Информация. "А, това е нищо." отговориха те. "Мекотяшът е за всеобщо, обществено потребление. Няма специални "дръжки" и "вратички"; тук боравехме със саморъчни средства, любителско ниво. Ако бъзикане с подобен мекотяш ни беше работата - тогава вече говорим за сериозен контрол. До Марс и обратно." "Да, анонимност в прехвърлянето на ел-данни няма. Анонимен си само за тези, които и без това не могат да ти направят нищо." съгласи се моят познат. "На практика, ако някой е в състояние да ти навреди - примерно батковците от разни агенций и служби за сигурност - за тях анонимността не само че не пази, но и би предизвикала съмнение. Според моето скромно мнение." Липсата на анонимност в изчислителните въпроси изглежда не е ограничена единствено до прехвърлянето на ел-данни. Примерно, ако пишеш нещо в ел-папка, и това го правиш на машина, включена в изчислителна мрежа, никога не можеш и да сънуваш кой, къде, и кога ще се натъкне на парчета от това което пишеш. Примерно, по време на работа с мои служебни доклади и на боравене с тяхните ел-папки аз съм зървал сълзливи писма за несподелена любов, защита по разводно дело, съдебно изложение срещу близко кметство, и какви ли не други ценности - чиито писатели и притежатели едва ли някога са предполагали, че любезно Вашият Георги Ушев ще чете. Не, аз нито знам как да разкопавам подобни данни от паметните устройства, нито бих смял да търся подобни чужди материали. Едно, че е неетично, и друго - че батковците гледат. Просто тези неща са се появявали като фрагменти в мои ново-основани (и уж празни) ел-папки или са се вестявали, като ел-папки с някакви чудати имена, в мои архиви… И да не забравяме, че аз съм обикновен потребител. И на службата ми (където съм чел изредените писмени ценности) боравя с изчислителни системи и мрежи, подсигурявани от какви ли не бариери и мярки за сигурност… Какво ли щях да чета ако работата ми беше именно ровене из съдържанието на служебните изчислителни мрежи, или следене на ел-данните, прехвърляни по свързочни възли, вкл. Междумрежието! "Как те кара да се чустваш - тази прозрачност около теб?" пита ме мой колега. "Дава ли ти самоувереността, прилежаща на свободен гражданин в най-могъщата демократична държава в света?" "Да ти кажа, чуствам се свободен." заявих аз. "Следенето, проследяването, и всичките тези геройства - това води до натрупване на данни. Сега, това не са научни данни, които да подлежат на логичен, научен, предсказуем анализ. Това са лични, или човешки данни. Неподатливи на аналитични алгоритми. Значи, говорим за натрупване на данни, което лесно прераства в пренасищане. Значи, все едно ги няма. Пък иначе нека някой някъде да следи всяко копче на моята клавиатура. Или да записва газовите анализи от пръдните в тоалетните." "Е, те газовите анализи са за засичане на пожар!" смее се колегата ми. "Добре ли се смея, така. Ще изляза ли добре на някоя тайна видеокамера? Виж, средният ми пръст може би да не излезе в правилна перспектива!" вдига той ръка със среден пръст и я размахва към тавана. Разказах му моите спомени за Пикаеца, с неговото "а" за анонимен. "Да, колкото повече се променят нещата, толкова повече остават еднакви." заключава колегата. "Това е плагиаризъм", отбелязвам аз. "А, нека ме проследят и накажат!" смее се той и пак маха ръката със среден пръст към тавана. "Юнак като мен - не ми пука! Анонимен съм." Аз също се правя на анонимен, но за всеки случай без да показвам среден пръст. "Да живее свободата на мисълта и свободата на речта и свободата на всичко!" викваме двамата към тавана. "И да живее анонимността!" "Това било приятно, а?" - хили се колегата. "Хем да си анонимен, хем никой да не те знае кой си!" "Хайде, хайде!" сепва ни гласът на прислужника иззад близък параван. "Я сега идете и повторете анонимното представление в някоя по-така "документирана" зона. И среден пръст се показва със сгънките на пръстите на долу, за анатомична правилност." Ние спряхме, гръмнати от способността на прислужника да знае за средния пръст на колегата без да ни е видял. "Ей тук елате, пред цепката между параванните панели, да видите как се прави!" - гръмко се разсмя прислужникът. "Какво са ви учили в университета не знам, ама на ум не са ви научили! Анонимни хаплювци, ей!"