СВЕТЛИНИ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИ ДЯВОЛИ Георги Ушев 15 НОЕ 96 Проспектусът изглежда внишителен, с отлична отпечатка и изработка. Около 250 страници на делови, счетоводни, и правни анализи, всички във върховната задълбоченост, прилягаща на могъщите корпораций, чиито Директорски Съвети ми изпращат тази книжовна ценност. От мен само се иска едно: като акция-държател в тези корпораций, аз съм помолен да гласувам броя на притежаваните и/или контролирани от мен акций. А гласуването, ако мога да се изразя така, ще бъде песен. Директорските съвети, от уважение към всички акция-държатели, вкл. и мен, вече са синтезирали 250-страницовия проспектус в едно безрезервно уверение, че предлаганата сделка е за наше/мое добро, и ни/ме съветват да се гласува "да". Сделката, така ентусиазирано предлагана от Директорските Съвети и така безупречно оценена от проспектуса, представлява отцепване на част от корпорация А, и купуване на тази част от корпорация Б. Деловата маневра въвлича акций и пари за над Д3.2 милиарда, плюс производствени мощности, прилягащи на тези суми, и пряко засяга около 25 хиляди работещи американци, без да включваме изложението на редица под-контракторни компаний, обслужващи корпорацийте. Подобна маневра би повдигнала кръвни налягания в министерствата по икономика в доста страни в света. Но за Америка такива развития са едва ли не ежемесечна отметка по задните страници на икономическите новини. Нали, като български американец, малко си падам Тома Неверни, запънах се аз лично да прочета проспектуса, с дължимото уважение към дамите и господата от Директорските Съвети, и чак тогава аз сам да реша как да гласувам моите акций. Да, маневрата облагодетелства акция-държателите ("максимализира стойността на вложението от акция-държателите"), и да, стратегически пре-разгръща промишлените мощности на двете корпораций ("стратегическа пре-организация, водеща до делови синергизъм"), и , трябва да се заключи , допринася по всякакъв начин към икономическия възход на нацията. Все пак, не е грях сам да се убедя. Четенето на проспектуса, по само себе си, взе значителни усилия. Бях очаквал да ми е сравнително лесно, защото не само моето университетско образование включва художествена и техническа литература, но и професионално съм работил (макар и от инжинерен ъгъл) с делови авиационни договори, мерени в стотици милиони. Учудих се, че ми се наложи често да проследявам граматическата структура, препинателните знаци, и номенклатурата за да разбирам дългите и замотани, ако и изрядно точни в правно отношение, изречения. Но скоро след нагазването в проспектуса така се увлякох в съдържанието му, че мисловните алгоритми по четенето станаха приемлива, направо незабелязана, част от добиването на един твърде интересен и изключително просветляващ поглед върху поле от модерното американско деловодство. Проспектусът, та даже придружителното писмо от Директорските Съвети, е звънтящ пример на класическата американска делова етика. Производственост - всички капиталовложения задвижени към насъщен промишлен потенциал; печалбеност - корпорационните доходи, криво или ляво, покачени над разходите; мащабност - числата закръглени от милион нагоре; отчетност - всички делови записи на двете корпораций синтезирани до най-малката (значима за случая) подробност; ефикасно и скромно, да не кажем стиснато, управление - петдесетте и нещо члена на върховното управление на продаваната и купувана корпорационна част въртят дело, мерено в десетки милиарди, и споделят един-единствен служебен вертолет и един-единствен служебен малък самолет. Даже американските пощенски връзки блестят с бързина и точност; къде по света едно лице се счита за осведомено, под съдебна процедурност, на третия ден след пощенския печат на препоръчано писмо, върху географски пространства като тези на САЩ! На всичко отгоре, цялата делова маневра е обгърната от искряща делова (за разлика от теоретична) честност - в проспектуса и в писмото от Директорските Съвети няма нито една отявлена лъжа. Деловата честност на страна, аз започнах да копая в няколкото малки подробности, разумно премълчани от Директорските Съвети, но изрично изгласени в проспектуса като договорни условия за осъществяването на деловата маневра. И тук изведнъж красотата на класическата американска делова етика закънтя на кухо. Първо, корпорация А отделя от себе си една част, и тази част е купувана от корпорация Б. Това е ясно, и нека за по-нататък наречем тази продавана/купувана корпорационна част "корпорационен блок", а нейното продаване и купуване - "делова маневра". Второ, корпорационният блок има висше управление от петдесет и нещо човека. Нека, за по-кратко, наречем тази група висши управители "ръководни юнаци". Трябва да отбележим, че ръководните юнаци запазват своите работни места и съответни работни възнаграждения при прехода на корпорационния блок от корпорация А в корпорация Б. Деловата маневра е сътресение за корпорационния блок, и изисква висши управителски качества като стратегическо мислене, делови усет, и организационни и водачески способности. Ръководните юнаци ще изпълняват критична функция в тази маневра, и е логично те да бъдат възнаградени за усилията си , в случай на успех , или наказани , в случай на провал. Страница след страница след страница на проспектуса описват и анализират какви ли не видове и количества възнаграждения, полагащи се на ръководните юнаци при успешна делова маневра. Тези възнаграждения са във вид на акций, често от извънреден тип и с подсилена гласоподателна сила, но при все това стойността на тези акций, евентуално, е свързана със степента на успеха в деловата маневра. Нищо лошо в това, вариация на управленческа логика - освен, че акцийте са раздавани в огромни количества и подарени с цени, стигащи до 1 цент, и гарантират славни печалби даже ако ръководните юнаци се провалят така, че акцийте спаднат от Д35 всяка, в момента, до немислимата разруха на Д1 всяка. Това намирисва на алчност, но може би пък наказанието за провал е съответно пре-сурово? Сега логиката запецва. Проспектусът не съдържа даже една клаузичка, или параграфче, или изречение, или, хайде , намек! , за наказание при провал. Но може би останалият личен състав от корпорационния блок, 25 хиляди човека, е също подобно облагодетелстван от деловата маневра? По този въпрос проспектусът е сух и безмилостен: за тези хора няма гаранций, нито за работни места, нито за работно възнаграждение, нито за облаги (като здравни осигуровки, отпуска, болнични, и т.н.), нито за нищо - защото всичко това ще бъде пре-основано върху новите пазарни условия след приключване на деловата маневра... Кои именно са ръководните юнаци? Това може да бъде проверено лесно. Проспектусът е съставен от няколко скачени договора, и всеки договор съдържа клауза, определяща "знание". На пример, в съдебно отношение корпорация А "знаят" нещо, ако това нещо е знато от едно или няколко от следните лица - и следва списъка на лицата (т.е. на висшето корпорационно управление), чието знание означава корпорационно знание. Но тези клаузи споменават името на само един от ръководните юнаци на корпорационния блок. Разбира се, такава анонимност е само стриктно придържане към правната стройност на проспектуса; корпорационният блок е пасивна партия в деловата маневра, и неговото ръководство не е приложим фактор в договорните контракти. Имената на ръководните юнаци може да не са договорно-приложим фактор, но тяхното парично присъствие е неизбежно. Те, в допълнение на всично друго, се броят и за част от личния състав на корпорационния блок. За тях проспектусът съдържа специална клауза, която насълзява очите ми от вълнение. И каква, по-точно, е тази умилителна клауза? Казано на земен език, щом корпорационният блок се отдели от корпорация А, ръководните юнаци де юре прекратяват службата си в корпорация А. Това изглежда е значителен психологически трус, и, за да бъде смекчена болката му, ръководните юнаци ще получат по Д300 000 парчето, като служебна закройка. Щом корпорационният блок е купен от корпорация Б, той става нова икономическа единица, и вече-опразнените работни места, преди заемани от ръководните юнаци, трябва пак да се попълнят. Това хич не е лесно, при такъв калибър хора. Значи, ще се нужни по Д415 000 парчето, като "поощрение", че ръководните юнаци да се съгласят да заемат своите предишни работни места. Между напускането, вечерта, на ръководните юнаци от корпорация А и влизането им, сутринта, в корпорация Б ще изтече цяла една вечер. Ами ако в това време те рекат да си търсят работа другаде? Така не бива! Значи, ръководните юнаци ще получат по Д830 000 парчето, като обвърз, за да са налични за попълване на тяхните работни места, щом последните бъдат открити, сутринта, в корпорация Б. До тук ние говорим за Д78 000 000 вътрешни разноски по деловата маневра; пари, които ще са разплатени в брой. Акцийните възнаграждения са, в крайна степен, възнаграждения за евентуален насъщен продукт, и десетките хиляди един-цент акции могат да бъдат преглътнати, дори с известно понагъване на чуствата за делова етика и за морална съвест; те са стимули, колкото и изродени, основани върху производство, върху създаване на национално богатство. Но тези Д78 000 000 не са стимули. Нищо съществено не се е случило - нито ново делово развитие, нито ново производство, нито нови поръчки, нито нов пазар; само, единствено подмяна на едни служебни значки с други. Тези Д78 000 000 са един много легален ход, подпечатан не само от двете корпораций, но и от американското правителство. Подобен ход, проведен от обикновен човечец, без войска адвокати, без корпорационни печати, без правителствени благословий, би бил наречен крадене, чисто и просто безсрамно крадене. Не че обикновен човек би могъл някога да закрадне така крупно. Ако е за въпрос, такова мащабно крадене е извън възможностите на престъпниците - колко обира, или сводничества, или нарко-търговий, или изнудвачески "предложения", или разни хайдуклъци трябват, че нетната, чиста печалба, за една смяна на значка, да е милионче и половина на четник, без дори да се задъхаш, и то напълно легално! Но нека не затъвам в морализъм. Аз съм акция-държател, и от моята гледна точка тези Д78 000 000 са един голям разход. Да, разходът не е дело единствено на ръководните юнаци в корпорационния блок; в действителност, проспектусът е замислен най-вече от ръководните юнаци, оставащи в корпорация А, и от колегите им от корпорация Б. Колегиалност, значи, услуга към хора, които може би в бъдеще да отвърнат с тяхна услуга Хубаво, така се върти светът. Но това не обяснява кой и как ще покрие Д78 000 000, преди моите акций да станат печелившо капиталовложение. От къде ще дойдат тези пари? Първо, тези Д78 000 000 са счетоводени като делови разноски по деловата маневра, следователно ще бъдат отписани от облагаемия доход на разширената корпорация Б; в общи линий, това би снижило данъчната повинност на корпорация Б с около Д31 000 000. Остават Д47 000 000. Тук имаме няколко възможности. Възможност (1): Ако ръководните юнаци и тяхните нови съратници от корпорация Б си знаят работата и са подсигурили "благоприятно правителствено отношение", американското правителство ще поеме Д47 000 000 като скромна цена за стратегическото пре-нагаждане на националната промишленост и следователно нова стъпка към световно икономическо водачество. (Невидима сумица за американското правителство; само федералните - за разлика от щатски, околийски, градски, и т.н. - данъци върху личния доход са около Д500 милиарда годишно; федералните данъци върху корпорационните доходи добавят още около Д300 милиарда.) Ако правителството се запъне, имаме възможност (2): корпорационният блок е много доходен, с печалби около 7% от общия оборот (средното за САЩ клони към 4-5%); значи оборот от Д700 милиона ще бъде отделен само за да изплати смяната на значките на ръководните юнаци. А има и възможност (3): едно работно място в корпорационния блок (както и в корпораций А и Б) разхожда около Д100 хиляди годишно; едно съкращение на 500 човека би стигнало. Коя възможност е най-приемлива? Разбира се, (1). Реалистична ли е? И как не! Когато г. Норман Аугустин и неговите ръководни юнаци от Мартин Мариета (Martin-Marietta) и Локхиийд (Lockheed) сляха двете корпораций в една, болката от смяна на работните значки трябва да е била неимоверна, и компенсацията на тази болка бе покрита едновременно и от правителството, и от съкращения; само правителствените разноски се въртяха около Д600 милиона. Все пак правителството не винаги са смукльовци; тогава коя възможност да поемем? Възможност (2) е твърде, как да го кажем, прекалено отявлена. Законните, по-точно праведни, разходи по деловата маневра и без това надхвърлят Д20 милиона (около Д12 милиона след намалението в данъчно изложение), или близо 2 месеца общ оборот за корпорационния блок; не е реалистично акция-държателите да се съгласят още 7 месеца оборот да бъдат така отбити от корпорационните печалби. Остава възможност (3). Тя изисква "управителска твърдост", но ръководните юнаци не са расли в манастир. Значи, режат 500 човека, бух шишето в прозореца, и музиката свири. А ако така и така ще съкращават, барем ще измайсторят една "повишена ефикасност", че да се отплатят и на акция-държателите; следователно, режат не 500, а 1 000 нещастници, със "спестените" в излишък пари да се разплатят по акцийте като пряка възвращаемост. (Това не е в проспектуса, но сигурно ще дойде по-късно. Нали евентуално ръководните юнаци ще трябва да се подпират, между другото, на повишената ефикасност и на възвращаемостта за да оправдаят годишните си премий.) Че дали било морално? Ние сме добри граждани и слушаме корпорационните светила, водещи националната икономика към съвършенство. Сам г. Хари Стоунсайфър, висш ръководен юнак на МакДонел-Дъглас (McDonnell-Douglas), заяви в обществена реч, че основната цел за съществуване на Дъглас е правене на пари, и производството на самолети там, даващо препитание на 30 000 човека, е само инцидентно на правенето на парите. Не било хубаво работни хора да бъдат изхвърлени на улицата? Вярно, това ще бъде "ре-локация" на "трудов капитал", но, освен че "паричният капитал" винаги рита в дирника, сиреч "ре-локира", "трудовия", какво са 500 - 1 000 безработни, от 25 хиляди, в сравнение с 15 хиляди, от 100 хиляди, съкратени от вече-споменатите г. Аугустин и чета, с 20 хиляди, от 45 хиляди, съкратени от ръководните юнаци в Дъглас, с 6 хиляди, от 12 хиляди, в момента изритвани от г. Алберт Дънлап, висш ръководен юнак в Слънчев Лъч (Sunbeam) (и специално назначен, със щедри "поощрения", именно за да проведе съкращенията), с хората от половин дузината заводи, които г. Джак Смит, Младши, висш ръководен юнак на Всеобщи Мотори (General Motors), планира да затваря или да изнася в чужбина, или със съкращенията в безброя други американски корпораций, чиито ръководни юнаци са също така заети със стратегическо пре-нагаждане на националната промишленост! Спомням си българския шедьовър, от "Пресовани Размисли" на Кунчо Грозев, че дали дяволът е толкова черен зависи от светлината върху въпроса. И чернилката по нашите ръководни юнаци от проспектуса започва да изсветлява. Защото, в крайна сметка, каква може да бъде съдбата на някакви си 500, 1 000, или 25 хиляди държатели на нищо друго освен на "трудов капитал"? Деловата маневра от проспектуса ясно е насочена към продължаване на производствената дейност в корпорационния блок, даже ако в бъдеще хората там бъдат зашлевени със съкращения. Което не е писано в проспектуса, но се подразбира от вътрешните развития в корпорация А, е, че ако акция-държателите гласуват "не" на деловата маневра, корпорационният блок ще бъде закрит или изнесен извън САЩ; ръководните юнаци ще получат наистина голями закройки при изместването си в чужбина, и 25 хиляди американци остават на улицата... Кой казва, че ръководните юнаци крадат, премахват поминъка на работни хора, и подриват националната икономика? Обратното - те скромничат в самовъзнагражденията, милостиво съкращават, пък и не изнасят промишлени мощности в чужбина. Значи, под светлината на сравнение с тяхните колеги, ръководните юнаци направо са честни, съвестни, порядъчни, и милостиви, а отгоре на всичко са и американски патриоти. Гледани под още по-друга светлина, те подсигуряват работата на 24 хиляди човека, които иначе са съвсем закъсали с тяхния някакъв си "трудов капитал". Чернилката по ръководните юнаци от проспектуса заблещуква като звезден ангелски прашец. Какво нещо е възпитателната сила на обществените икономически условия - и на осветлението върху американските икономически дяволи! Гласувах "да" на деловата маневра.