Мъчили сме се. Но пък сме видяли истинското лице на човечеството. Когато си беден и никакъв, никой няма сметка даже да те погледне. (Да не говорим чак за поздрав!) И да, повечето хора не те поглеждат. Смятат се над теб. Или ги е страх, че ако те погледнат по-отблизо ще си спомнят за тяхните мизерий... Неудобен си, във всички случаи. И единствено добрите хора се държат човешки с теб. Аз бях щастливец, та срещнах много добри хора. Почти наброяват пръстите на двете ръце! Но хубавото от всичо това е, че сме станали човеци. Ценим живота. Не го пилеем за глупости. И никому не дължим нищо! Това е велика свобода, да знаеш! Да стъпваш на твоите си два крака, да ходиш изправен - и никому да не дължиш и ей-толкоз! Минал си през пералнята веднъж. Оцелял си. Даже си постигнал нещичко. Като сносна основа за децата ти. И ако някой много ти се дръвчи - на! Самоуверен си, че и на Луната да отидеш - и там ще оцелееш през пералнята. Тази психическа коравост си личи, Бориславе. В повечето краища на света народецът си свива парцалите. Психически. На този дължи за апартамента. На онзи за връзки за нещо си. На друг за още нещо... Ха шавнеш - ха някой ти забучил пръста: "Хей, младеж, ти без мен къде се виждаш? Нали аз ти уредих..." А ние цепим като ледоразбивачи! Приятно е, да ти кажа! Леко дишам! Свободен съм! Като го сложа на житейската мерилка - заслужава си цената! Пък и съпругата го оценява. По ней си начин. Последния път в България видяхме мъж, образован и културен, поне от водещите класи (сериозно вътре в тях) - да вдига скандал на съпругата си защо била изпекла месото така в тавата, а не иначе... Боже, какъв срам! Не, не че го прави пред нас. И не че тормози жената с подобни глупости. А че тормози себе си. Толкова му е нищожен животът, че пилее частичка от него по нерви за положение на печено месо в тава... А я този юнак да беше клечил в "Каролс Кафе" в Боузман, със шпатула да стърже вонята от пода! Докато разни наминаващи хлапаци му казват, че е "толкова пълен с лайна, че и очите кафяви"... Или в калта, да бере ягоди! Или да върти варелите с горещо плодово пюре, с дрехите му като кори от изсъхнала и кристализирала фруктоза! Все едно: минало, бешело. Оцеляли сме. Пък и доста повече от оцеляли!