Иван Меднев 15.08.1999 Като реклама на Rothmans Ходеше с нея от три месеца. Беше я поопознал. Чувстваше се страхотно, въпреки че не я обичаше кой знае колко. В периодите, когато нямаше връзка тя беше влюбена в часовника си. Носеше го на ръката си и беше с него през голяма част от деня. За да е с него тя просто го поглеждаше. Но това го уравновесяваше с ирония и като цяло живееше както обикновено. Откакто го познаваше времето спря да се измерва и тя нямаше нужда да го пълни. Един юлски следобед му каза. Беше серопозитивна. Знаеше го от една година. Мразеше я. Не мислеше за нищо друго. Всеки атом в него се скъсваше от работа. Това се сменяше със смес от любов и привързаност. Знаеше че изхода е само един. Той някакси се подразбираше. И това започна да го вбесява. Беше бесен от това. И му еба путката майчина, там на края на правата. В следващия миг се овладя, като го задържа без усилие и неистово заглушавайки всичко друго, го превърна в решение. На сутринта, още сънен, докато омекотяваше реакциите си, откри че има някакви смътни колебания. Направи си силно кафе. Запали цигара. Още на половината от чашата усети, как всичко почти изведнъж омекна. Всяко нещо беше на мястото си. Едновременно с това, адреналинът се заби в мозъка му и кръвта напъна артериите. В него се роди безумна лекота, която се вливаше във всяко нещо, което направи. Изпари колебанията си. Беше хапнал преди това достатъчно, за да не се изкривят нещата. Той мислеше чрез движенията си. Началния импулс го изстрелваше и мисълта радостно се сливаше с движението му. Известно време живееха в абсолютен синхрон и това го оставяше без дъх. Препълнените секунди се деформираха и изчезваха с невероятна скорост. В момента, в който усетеше някакво усилие, мисълта му започваше да умира страшно бързо. Допираше празния си поглед до предметите наоколо. Въздуха ставаше много рядък. После всичко се повтаряше. Спомни си решението, което беше взел. Знаеше, че нивото на което беше ще го изтощи и започна да балансира между него и предишното. Отиде при нея. Тя го пусна да влезе. -Защо се върна ? -Няма да бъде така. Не го искам. Тя започна да прави кафе. Той запали цигара. Мислите и вече не успяваха да се уравновесят. Обърканите и движения започнаха да го завладяват. Трябваше да направи нещо. ВЕДНАГА. Хвана леко главата и, и тя го остави да я целува. Цял ден ходиха насам, натам. Беше почти обикновен ден за тях. На моменти в главата на единия се появяваше някаква мисъл свързана със случилото се. Това заразяваше и другия. После се разсейваха. След малко течението се раждаше и отново ги повличаше до следващия такъв момент. Вечерта, когато бяха в един от тях, тя започна да говори какво трябва да правят. Звучеше убедително и малко хладно. Той още не беше включил напълно на нейната вълна и просто я гледаше. Разбра някои от нещата, които тя каза по начина по който тя искаше. За първи път усети, че си налага да я слуша. На другия ден тя продължи да му обяснява. Показваше му някакви списания. Той се отегчаваше все повече. След два часа успя да я изкара от тях. Беше целия нерви, но някъде в него нещо се беше появило и го влудяваше. Тя му даваше любовта си в информация. Когато бяха заедно говореше само за това. През следващата седмица той прегледа всичко. На нея все по-рядко и се правеше секс. По принцип той винаги си слагаше презерватив. “Достатъчно ти е”-вече крещеше на себе си, “Ако няма кръв всичко е ОК”. Тя започна да разбира какво става. Известно време се остави на течението. Изчакваше, без да знае какво. Искаше я повече от всичко. Мачкаше тялото и. Зъбите и разкъсаха долната му устна. Тя започна да го пие. Жаждата и набираше сила с всеки миг. Той усети, че потъва в нея. Потъваше с огромна скорост, дъхът му спря и в този миг тя го изпи докрай. Лежеше безжизнен на леглото и не мислеше за нищо. Знаеше, че най-вероятно не се е заразил. След малко я прегърна и заспа. Тя лежеше на леглото до него. Чувстваше се ужасно. Погледна часовника си. След малко го погледна пак. Времето пак беше започнало да набира скорост в главата и. Скоро всичко това щеше да е спомен.