Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 12:48 29.02.20 
Клубове/ Мнения / Вашето мнение Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Стари шашми... (внимание: дълъг разказ!)
Автор Св. Скромни ()
Публикувано16.08.99 19:17  



ПРЕЦАКВАНИЯ Георги Ушев 10 ФЕВ 98 Бележка: Имената на cпоменатите личноcти cа изменени. Поканени сме в дома на мой бивш колега, за неделен обяд. Събрали сме се три семейства: това на домакините, на техен познат, и моята съпруга и аз. Завършихме необходимите обществени въведения и обмяната на дребни мнения по дребни въпроси, и сме седнали да обядваме. Обядът е запиран почти на минута от усложнения със сервирането и храненето. Шест човека сме, с четири религий. По-точно, две религий, но едната в три под-групи. Домакините и тяхните познати са евреи; ние сме българи. Домакинът и ние се храним без проблем; той е български евреин и е толкова залитнал по еврейството колкото ние по българското православие. Но домакинката е еврейка от арабския свят - и мале мила! То са правила, то са ограничения в храната, пък и ограничения в посъдините, и в сервирането, и в поднасянето... Другото семейство са също евреи: тя германо-американска, той румънски - и всеки със своите версий на еврейски правила, ограничения, и щуротий. Най-сетне обядът привърши, и всички се отпуснахме край масата. Познатият на домакините, да го наречем Бен, реши да ни понаучи на малко ум. Било му жал за нас, защото сме българи. В купа на българите Бен включи и домакинът, като български евреин, и от там и домакинята. Те се опитаха да проумеят причината за основанието на Бен да ни съжалява, че така великодушно да ни учи на ум. - Ами как не! Вие българите сте така честни, и така сляпо следвате законите, до такава глупашка крайност, че с вашите 360 градуса отклонение от мошениците - вас пак ви прецакват като мошеници... - поде авторитетно Бен. - Вие сте толкова умствено-ограничени, че във всичко виждате само морални принципи, закони, и изпадате до там, че ви се налага да вадите пари с работа... Не че много сте извадили! Младежите тук - и Бен посочи към моята съпруга и мен - учили, работили, цункат задниците на закони и на данъчни власти - и се друсат в някакво Форд Ескортче. Ясно! Но те са млади, могат да се поправят. А ти, мой човек, стар дъртак си станал - обърна се Бен към домакина - и след колко, 30 години трудов стаж, май си заложил къщата си за да издържаш децата ти в университета. А като да венчаеш сина си? По бели гащи остана! И сега какво? Сигурно такива българщини си налял в главите на твоите деца, че като се погледнат един ден, хем зубрили денонощно, хем бачкали като обречени, хем цял живот под началнически гъз. Нашето бебе се разбуди с плач. Съпругата ми се извини от масата и отиде да го кърми. Бен се облегна на зад, изпъчен. - А я виж мен! Има ли някой, който може да ме обвини, че някога съм работил? Извън израелската войска, искам да кажа, защото там ме прецакаха. Ей, какви хора! Никаква еврейска солидарност! Хванах лопата. Копах. Е, колкото да се каже, че мърдам лопатата, защото наредих работата с лазаретната сестричка. Но след войската - ти, вие, някой да ме е видял един ден да работя? Аз дело въртя, ей. Пари правя. Само тъпаците печелят пари; умниците ги правят. И какво? Среща ме вашият, българският равин, знаеш го, и ми пее за морали. Я-а-а! Ти на мен ли за морали ще ми знаеш? Ако си толкова драг на Бог, къде са ти парите? Какви морали, след като унижаваш жена ти да купува от най-скапаните и евтини магазини. Давал съм лош пример на децата! Какво ги плачеш моите деца, казвам. Те драскат по улиците с новите си коли, въртят си кефовете по университета, не ги друса за оценки - защото след като завършат тате ги чака с мрежата от връзки и с торбата пари, и си кютат до едро началничество - което ще им падне по реда на нещата. И един ден като ти запускат хилядарки в синагогата - ще забравиш и лоши примери, и морали. Вашият български равин... - Чакай сега! - опитва се да възрази домакинът. - Той не е нашия равин. Не че не съм съгласен с него... - Роден като теб в България, ум на твоето ниво - български равин, значи ваш равин. - отсича Бен. - Пее ми за морали, той. Защо, викам, пикаеш на свещените книги? Той засегнат от езика ми. Невинният! Ти, питам, на заплата от синагогата ли си, или далаверки връткаш, потайно, от страни, а? На заплата само бил, значи морален. И кой ти плаща заплатата, моралния? Честен човек не може семейството си да изхрани, та и на синагога да дарява. Твоята заплата се плаща именно от най-"неморалните", според твоето бръщолевене - защото в тях са парите. Не можел да продава съвестта си. Не искам да я продаваш, казвам, а да имаш уважение към тия, които те хранят и крепят сметките на синагогите, и от там, на дело, крепят еврейството. Това е неблагодарност, неуважение; аз ли да те уча, равин си уж, че неблагодарността и неуважението са грехове, а? И го пръждосах, със зачервени уши. След седмица - театър. Дарение ще правя, извадил съм чек да пиша, а той започва да пише разписка. Пиша единица, с редица нули след нея; и той не само забравил за моята неморалност, а на право се насира от кеф. Подавам му чека. Той чете: един точка и нула, нула, нула ... долари. Шест нули! Ама това е чек за един долар, вика, очите му като яйца. При всяко твое дръвчене по морали и шъшкънлъци - бутвах десетичната точка в ляво; остана един долар, викам. Той започнал да ми пише разписка, трябва да я допише. За един долар - да стане за позор! Обаче, казвам, ти трябва да си в мир с душата си. Как така, задъхва се той. Това е горе-долу единствения честен долар, дето някога съм имал, казвам; намерих го на улицата. Срам ме е да цапам теб и синагогата ти с остатъка до милион. Той се прави на отворен: не съм имал нито възможност, нито намерение да дарявам милион. Я-а, петел с петел, гледай тук грамота за пет милиона, дарени за еврейски благотворителности в Израел, казвам, и му бутам в лицето благодарствената грамота. Прецаках го яко. Но той бил надушил нещо, та започнал да пише разписката на нов кочан - и после изхвърлил целия кочан. За да няма запис как се е издънил. Какъв човек! - Много е било жестоко! - отбелязва домакинът. - Сцените за морала са част от работните задължения на равина. Божите лица трябва да са прагматисти. Но прагматизъмът не означава, че божие лице трябва да ти целуне дирника - поне така мълчаливо, както искаш ти. - Хайде сега да започнем по целуване на дирници! - захваща отново Бен. - И защото ти много знаеш - я кажи сега, ти как дойде в Америка? Как започна тук? Първо, висял си по опашки за виза. Да цунеш задници на консули. И после започнал си да работиш, нали? Че да ти го натъркат, след униженията по визата. И да цункаш задници на началници. - Защо, ти как си дошъл? - пита домакинът. - Слушай сега, че барем да поумнееш. - казва Бен, и леко се избутва със стола си на зад, като че ще ни държи лекция. - А и младежът тук да чуе тези неща как се правят. - Бен посочва към мен. - Значи, аз още от Румъния си го знаех, но в Израел, като ме бутнаха във войската и като ме засилиха с лопати и маршировки - викам си, тая работа иска връзки. И започвам, значи. Мацето в лазарета, от там хващам взводния - аз вече уреждам болничните, той ме бута за отпуска. Правя някоя и друга сделка до като съм в отпуска - почвам да въртя и по-голямите клечки. Но гледам на горе, на пред! Свързах се с тоя - оня от мафията. Нужда нямам, сметка нямам - просто от мое лично уважение... - В Израел няма мафия! - възразява съпругата на Бен. - Какви са тези глупости? - Да, вярно бе! Аз забравих - в Израел няма мафия. - съгласява се Бен моментално. - Моля за вашето извинение! Препознал съм се! - И, значи - продължава Бен - изкарах военната служба - с печати и всичко, на право да помислиш, че на истина съм служил. И ето ме отслужил. Разните там натегачи - кой шофьорче, кой стругарче, кой чиновниче - на бачкане. И аз се заведох на щат - то Израел си е социализъм, все едно Румъния, значи. Нещата по щатчетата са ми ясни. Правя се, че работя. Те се правят, че ми плащат. Не ми пука за парите - аз пари знам как да вадя. Уреждам си командировки в чужбина: Канада, САЩ, Западна Европа, на служебни разноски. Обаче съм скромен в командировъчните харчения - милея за държавата. За това по-често ме командироват, защото предпочитат да пратят мен вместо другите, със широките пръсти. Аз установявам отношения. Нали съм на началнически щат: толкова отговорна длъжност, че нямам никаква отговорност. И си въртя моите сделки. Когато някой богат евреин дойде да се заселва в Израел - аз му уреждам как да прецака данъчните власти. - О, великият! - заподиграва се съпругата на Бен. - Той сам урежда... - То тези хватки не се уреждат от сам човек. Имам хора зад, пред, и около мен. Но тъй като са от мафията, и в Израел - както всички се съгласихме - няма мафия - значи сам въртя делото. - невъзмутимо продължава Бен и се захилва. - Значи, - продължава той - станал съм съветник по имотно разпределение, така да се каже. И един ден - уредих се! Идва един чичка - напет, изтупан - бивша голяма клечка в дадена американска корпорация. Насъбрал куп пари, иска да се пенсионира в Израел. Браво, казвам, моите дълбоки уважения. Аз целунах израелската земя, когато дойдох от Румъния. И моята душа се топи от обич към еврейщината. Малко падам идеалист, казвам, и се опитвам да роня сълзи, за по-покъртително. Чичката ме прецака! Я си навирай идеализма в дирника, вика. Ако следвам израелските закони, жив ще ме одерат. Мафията иска половината от законното облагане, за да уреди нещата. Ти си вътрешен там, какво можеш да ми уредиш, пита. А аз си мисля, спукана ти е работата, Бен! Щом тази патка, още на Америка мирише, и вече знае за мен, ченгетата сигурно ми готвят отпечатъци и на сливиците... А израелските ченгета са... Прецакват и шаване няма! Какви хора! Никаква еврейска солидарност! Значи, става напечено за мен в Израел; ще се бяга! Аз го проучих; чист е. Казвам му: мой човек, каквото мафията ти е искала - аз имам хора там, ще ги навия да ти уредят нещата за половината. От тази половина, ти плащаш половината, и ми даваш възможност аз да платя другата половина. Значи, каквото са ти искали нашите хора - ти плащаш една четвърт. Спестяваш милиони; шест милиона, по-точно. "И как да ти дам възможност да доплатиш другите два?", пита чичката. Уреждаш ми положение, казвам. По-ло-же-ни-е. Учил съм английски. Даже врътвал съм се тук-там из САЩ и Канада. Аз ти уреждам нещата тук, за четвърт цена, ти ми уреждаш виза за САЩ и щатче някакво - примерно вице-президент на нещо. На продажби, примерно. Бен ни огледа с кратка пауза, увери се, че го слушаме внимателно - на право като гръмнати, и продължи. - Оправих нещата, и същия ден следобеда съм вече бегал. Чичката за седмица урежда всичко. Аз излъсках английския - голям човек ще ставам, представителност трябва. Чичката и билет ми купил, първа класа. И до като разни шматковци висят по опашки за виза за САЩ, аз съм вече вице-президент по продажби в солидна американска корпорация. И кабинетът му кабинет, с приемна, кухня, бар, и баня с вана като басейн, и секретарката му секретарка. Тогава бяха модерни някакви безформени шалвари. Моето момиче, казвам на секретарката, ние тук продажбени сделки ли ще въртим, или манастир ще отваряме. Хайде малко естетика тук, женственост. Захили се тя - мислела ме за някой от ония, религиозните. Уредих си кефа, значи. После се оглеждам - трябва да си извадя двете милиончета. И, повярвайте ми, хвана ме срам, че съм евреин! Че те американците го уредили така, както не бях и сънувал! В Румъния нито работиш, нито ти плащат. В Израел се преструваш, че работиш, и се преструват, че ти плащат. А в Америка - хем не работиш, хем ти плащат. За едрите началници говорим, нали; бачкаторът и на Марс да е - все си бачка за без пари; "строи бъдещето". Значи аз, като вице-президент, без да си мръдна пръста, всичко по инерция, автоматично цепя 25% премия, на заплата мерена със стотици хилядарки! Аз броя месеците до премийте, изкълвах договорите. Изчислих колко премий са ми нужни, за след-данъчни нето два милиона, и колко точно продажби са нужни. Турих сериозен поглед върху Отдел Разплащане. Научих всички корпорационни разпоредби за вътрешни и външни пътища за движение на разходи и разплащания; специалист станах! Да ви кажа, даже не знам какво продавам. Пука ми! Аз гоня премийте. Казах на мацето, секретарката, де, че сутрините съм много зает, затварям се, и на телефона. Уредих нещата с мои хора. Те купуват с камиони моята стока, аз купувам с камиони тяхната. С отложено плащане. Продажбите вървят, значи, на право бия рекорди. Следобедите и седмокраищата служебно пътуваме със секретарката. Сега, ерген бях, нали! После нямаше и нужда да съм в службата. От Израел бях разбрал - щом пушиш, и нещо дими в пепелника ти - възприема се като знак, че си някъде на близо. Тук си, значи. В САЩ пурите същите; браво! Купих от най-дълго тлеещите - два часа. Аз не съм пушач. Но в кабинета паля пурата, тя една смрадлива - всеки да разбере, че Бен вече е тук и продажби урежда, сиреч работи. Слагам пурата в пепелника, намигам на мацето - и обратно вън да си уреждам моите неща. Дойде ли някой да ме търси - мацето му казва, че съм излязъл за малко. Той погледне - види пурата още пуши, книжа на бюрото, сакото на стола - значи наистина там съм, изпълнявам си служебните задължения. Работя, значи. На два часа сменям пурата. След няколко месеца дойде време за премийте - ожулих нето двете милиончета, отделно месечната заплата. Всичко точно, казвам, и си подавам оставката. Защо? Боли ме по еврейството; връщам се в Израел. И се изнасям в друг щат, диагонално на картата. Точно на време, защото от складовете бяха започнали да докладват доставки на камиони с белина, кучешка храна консерви, и какви ли не боклуци. Това от моите покупки, за чуждите отдели в корпорацията. С отложеното разплащане - до като ми хванат номера, то минала почти година... Къде да ме гонят - че аз пък тяхните гащи да вея по съдилищата! Обаче аз съм имал началник, моля ви се! Старши вице-президент. Той какво, с харем секретарки и басейнът в банята на кабинета му олимпийски размер ли? И сигурно с кой знае какви премий, ако даже рече да погледне към кабинета си! Аз съм прост човек - не съм можел да проумея мащабността на американските далавери! И "началникът" ме загащва. Но аз съм подкован: проверил съм положението си с адвокатите на мои хора. Знам, вика "началникът", как си дошъл в САЩ. Най-легално, отвръщам, заради подсигурената ми служебна позиция. И тя подсигурена с връзки, казва. Естествено, както са назначени всички голями началници в САЩ, включително и ти; ти да си видял обществен конкурс за вице-президентска позиция в корпорацийте, казвам аз. А мошеничествата с продажбите, напира оня, а премийте? Всичко най-легално, отвръщам. По контракт. Продал ли съм стока - продал съм, даже съм бил първенец; премийте са най-законни, до буквата на моя назначителен контракт. А че съм направил разходи в други отдели - разходите са следвали корпорационните процедури до препинателните знаци, заедно с необходимите одобрителни подписи. Или намекваш, че що народ от началствата се е подписвал без да знае какво прави? И защо някой не направи разход в моя отдел? Бил съм съвестен и работлив, и корпорацията съм облагодетелствал с продажби, и съм опазил моя отдел и моите подчинени от неетични разходи. Така съм обкован със закона, казвам, че съм на право светец! Леле, оня позеленя. Не може да ме пипне и с перце! Той обръща платната. Точно така, вика, голям тарикат си; ще стане човек от тебе. За това бил дошъл, да направим някое сдружение. Ако пипаме заедно - щели сме да бъдем непоклатими! Слушай, казвам, все пак дължа ти за служебното спокойствие. Уредил съм, казвам, една фирмичка, по предприемаческа капитализация; ставаме президенти и си гледаме кефа. Фирма има, всичко законно и точно, и такава заплата му лепнах на оня, с такива премий; не забеляза, че ние сме президенти, но фирмата е контролирана от мои хора, уж финансови съветници. Станахме съдружници. Той мисли, че вече половината фирма си е негова; започна да прави разни шашми. Ние го документираме - за спомен. Така го оплетохме, че а някъде отвори уста - ще го съдим за какво ли не; ще го затрием. Моите хора закриха фирмата, и той остана безработен. Прецакахме го. После вече загоних обществената представителност. Намерих моето пиленце, тук - Бен посочи към съпругата си - и станах семеен човек. Съпругата на Бен бе проявила забележително хладнокръвие до като Бен бе споменавал за "мацето" секретарка. Лицето й не потрепна и сега. Човек би казал, че тя не се вълнува от такива подробности. А пък и не бях забелязал Бен много да се стеснява от нейното присъствие. Гореща и пламенна делова любов. Речта на Бен за малко бе прекъсната от връщането на моята съпруга. Тя седна на масата, и Бен продължи. - После един ден - моите хора от Израел. Знаят, че съм очистил двете милиончета. Много искам да ви се разплатя, казвам, но американските данъчни власти пипат яко. Имате избор, казвам: изплащам ви двата милиона, с лихва ако щете, по Д9 999 годишно, до идването на Месията, или ви дарявам парите срещу разписка - най-легално. Те искат да обсъдим моята идея с разписката. Добре, казвам, тук съм. Затварям телефона, значи, и час по-късно пред нас спира рейсче. Пълно с някакви еврейски религиозни. Чука един шматковец на вратата - дошли за религиозно четене... Гледам зад него религиозните - леле каква паплач! Кой ни изтърси тия изроди, питам жената. Ония си влизат - набутахме ги в празния гараж. На тия гнусни муцуни и вода да не си им дала, заповядвам на жената; иначе сменяме сервизите! И да не съм ги видял в тоалетните! Спокойно бе, вика шматковецът. Каза на изродите някакви религиозни щуротий; значи, щяли да стоят прави и нямало да смеят да шавнат из гаража. А сега да говорим сериозно, вика, и гледам с него дошли още двама. Всичките едни смотани - спъват се във връзките на обувките си. Това било театър, значи. Разбрахме се. Ония от Израел отварят благотворителна организация, уреждат всички хартий пред американските власти, отчитат се пред данъчните катили, и даренията към организацията стават най-легални, неограничени, и не подлежат на данъци за дарителите. Аз им плащам един милион, а те ми пишат разписка за пет. Другия милион ми го отбиват, защото съм ги научил на ум. Умът ти много скъп, викат те. Искаме и другия милион. Ще го имате бе, но защо от мен? Къде ви е еврейската солидарност, казвам. Всичките еврейски шмекери по САЩ дето ви дължат от Израел за това-онова и не ви се изплащат - вече няма да могат и гък да ви кажат. Ще даряват за еврейството, и ще са ви благодарни. Хем са се изплатили, хем получават данъчни облаги. Ако насъберете над моя милион - ще се разберем как ще делим! Всичко уредено. Умни хора, разбрани. Прибраха си изродите, изнесоха се, и повече не ги видях. Пратих милиона, резнаха ми разписка за пет, заедно с благодарствена грамота, и си насъбраха останалия милион от баламите. После разбрах, че били насъбрали близо пет милиона. Прецакали ме! Какви хора! Но го отминах; благороден човек съм. То и израелските ченгета бяха започнали да шават, та защо да натискам за моя дял и само да им се вра в очите. - Приятели - обръща се домакинът към нас, махайки с ръка към Бен да спре за малко. - Как да ви кажа, ние със съпругата, като ги слушаме тези историй, ни хваща срам. Ние сме порядъчни хора. И повечето евреи са порядъчни хора. Да не вземете да мислите за нас като за мошеници! Ние сме приятели с вас, но като слушаме Бен и неговата "еврейска солидарност" - постряскваме се какво ли може да си помислите за нас и за народа ни. Домакинът е приятел, пък е и бивш мой колега; познаваме се добре. Такива преноси от Бен към еврейството не ни бяха минали на ум. Виж, аз правех преноси, но от коренно-различно естество. Каквито и шашми да е правил Бен - поне се е придържал в рамките на закона. Разтягал е закона, обтягал го е, но не го е рушил - поне брутално и отявлено. Шашмите имат замисъл, размах, и не въвличат насилие, физическо или лично. И Бен, независимо с какъв цинизъм, споменава думата морал, пък и думите благодарност, уважение, и солидарност... Познати са му като речникови понятия. И се изразява с пълни изречения, с умело подреждане и изложение на мисълта. Дявол да го вземе, няма ли някой ден да срещнем български мошеник, който да е дори на половината на Бен! Ако това е културното ниво на еврейските мошеници - браво! - Бен си е добре! - заявявам аз, с остатъчна нотка на възторг от моите току-що отминали разсъждения. - Прави ви реклама, като го сравнявам с неговите български колеги. Бен ме изгледа изпитателно. Увери се, че не целя да го обиждам чрез моето неуместно сравнение, с българските му колеги. И продължи. - След работата с разписката, аз съм вече на щрек. Данъчните власти видят ли дарение за пет милиона, надушват пари. Започват да кръжат. Аз няколко пъти дарявам, вече на нормални еврейски благотворителни организиций, по сто, двеста хилядарки тук и там - че петте милиона да не стърчат изолирани. Уреждам се управител по пазарство на една електронна компания. Те се правят на тарикати: започват преговорите за заплащане с една трета от номиналната заплата, без премий. Аз приемам. Те се кефят, че са ме прецакали. Аз още по се кефя, че прецаквам всички. Разнасям произведенията на компанията по изложения и събори и въртя отношения с клиенти. Парите капят, на право ме заливат. Ето, да ви видя колко ви цепят мозъците. Имате десет кашона с електронна апаратура, специални кутий, като голями куфари, и трябва да ги закарате на изложение някъде си, само със самолет. Плащат ви четири хилядарки за билет за вас, защото такива билети, без резервация и чакане, са скъпи, и още три хилядарки за багажа. И вие какво правите? Купувате билетите, нали? Като българи. Бен се захили и ни огледа. Всички ние на масата най-скромно си мълчехме. - Първо, уреждам нещата със секретарките на разните инжинерни и потребителни дружества, организиращи изложенията и съборите. Значи, вече знам календарното разписание. От там планирам полетите. И седмица преди даден полет, събирам всички секретарки в нашата компания и те правят двадесет - тридесет резерваций за полета, от имената на началниците си, все с измислени и различни имена. До тук говорим за разходи само, но какво са един обяд за секретарките, групово, или един тоалет и инцидентни разноски, в по-лична насока. Разбира се, купувам си един билет, с моето истинско име. На деня на полета обикалям летището няколко пъти и обглеждам типовете, които приемат багажа за полета вън от бордюра. Намирам си някой черен - те имат душа, готови са да сложат човещината над буквата на бюрокрацията. Нося му куфарите и му се моля, облечен съм за случая, скромничко, небръснат. Брате, плача му, в развод съм! Кучката ме гони, съди ме, ченгета праща по мен; ще ми скъса гъза! Ей това съм спасил от ченгетата - иначе по гащи оставам. Моля те, брато, помогни ми! Те черните ако не знаят съдилища и ченгета, какво знаят; чуваш душата на човека как зажужава. Покажа му билета, бутна му по две двайсетачки на куфар, при по-оживените летища може и три, той лепне багажните етикети за полета, даде ми талончетата - и готово: куфарите на самолета. После ще си ги прибера най-легално - имам си талончета. Сега, багажните талончета са издадени въз основа на моя билет за полета; свързани са и с името ми. Но не посочват изрично номера на билета! До тук следвате ли развитията, вие всички? - пита Бен и ни оглежда. Ние всички кимаме в подтвърждение, и Бен продължава: - Влизам вътре, на централното гише, и си връщам билета. Имало наказуеми, предупреждава ме чиновничката, петдесет ли, нещо там, долари. Няма страшно, момичето ми, плащам ви наказуемото, и ви се извинявам най-искрено! После на гишето при самолетния портал. Питам имат ли останали места, беда ме е сполетяла, спешно трябва да пътувам. Мацето казва не, пълни сме с резервации, очакваме още двадесет - тридесет пътника. Очаквайте, мисля си, нали знам кой е направил резервациите. Аз чакам, те чакат, самолетът ще тръгва. Авиолинийте са хитри: примерно, за самолет със сто и петдесет места набират близо двеста потенциални пътника, но все пак - от моите двадесет - тридесет резерваций останали две - три места. Празно място да мъкне самолетът - това е чиста загуба. Видят ме такъв, смачкан, пуснат ме за минимална цена, да не са на чиста загуба, и хоп - и аз на самолета. С билет и багажни талончета. От компанията платили ми седем хиляди за пътуване и превоз, на мен ми струва под две хиляди. И всичко точно. И стоката на изложението, и аз въртя клиентите на пръст. Аз не съм ахмак да спестя пет хилядарки от превоза, и всичките да си ги бутна в джоба! Влагам хилядарка - две в отношенията с клиентите. Ние не сме търгаши, като конкурентите, казвам; щедри сме, искаме и вие да сте щастливи не само като клиенти, а и като хора! Клиентите доволни, та предоволни; купуват със затворени очи. Ако някой от компанията се загрижи за моите превозни навици - влагам спестяванията в купувачите, казвам, и му бутам поръчките в лицето. Аз доволен, и всички доволни! Но аз най-доволен. Четири изложения месечно, четири пъти по три - четири хилядарки в джоба, чисти и необлагаеми, отделно заплатата ми - пък ако ще да е една трета от номиналната. И покрай пътуванията такива отношения и връзки въртя - Америка ми става прозрачна. Уредил съм се. Шефовете на компанията започна да ги притиска съвестта. Или май се уплашиха от мен. Само от малкото, което те се досещаха, че виждат, надушиха на какви маневри съм способен. И се стреснаха. Искат да ми увеличават заплатата, да ме издигат, премии да капят. Недейте, дърпам се, аз съм набожен евреин, не му е времето да ми давате повече пари. Дръжте си ги за вас. След няколко месеца, когато получа Божията дума - вече може. И ето - малко след това идват данъчните копои - вадят копия от разписките за моите благотворителни дарения. Щом даряваш така, викат, имаш още много. А по данъчните записи - такива пари нямаш. И заради тези дарения ти практически нямаш и цент облагаем доход, вече колко години. Я ела да ни кажеш, сега, какъв недеклариран доход имаш, че да си платиш данъците. Тези дарения, казвам, са защото ме прецакаха. Дойдох в Америка, имах чудесна работа, с още по-чудесен доход. Велика страна е Америка, казвам; земята й целувам! Дава път на честните и работливите да се издигат! Но ме подведоха разни религиозни еврейски фанатици, че човек така благословен, с такъв доход какъвто тогава, за кратко време, имах, трябвало да дарява. Наплашиха ме, душата ми щяла да се пържи в Ада. Съгласих се на пет милиона. Прецакаха ме. Какви хора! И дарих петте милиона, и какво? Работата свърши, доходът изсъхна. Еврейските фанатици пак ме спипаха. Бог не бил щастлив с мен, стиснат съм бил. Трябвало още да дарявам, че отново да ми потръгне. Още дарявах; нали ме наплашиха гадинките! Прецакаха ме отново. Никаква еврейска солидарност! И съвсем обеднях! Сега едва свързвам двата края, казвам. О, ти имаш пари, твърдят данъчните. Началник си по пазарство, развяваш се по цял САЩ. Какъв началник съм, бе? Аз семейство не мога да имам от тия проклети пътувания. Четири пътувания всеки месец! Пълна експлоатация; изстискват ме като парцал. До там съм изпаднал, че ходя като просяк. Вие сигурно сте ме следили, казвам; да ме е видял някой даже облечен като човек. Все съм най-смачкания. Ти си един от големите шефове, си пеят данъчните; да ти припомним ли твоя служебен доход, и ми цитират номиналната заплата. Хубава я пеете, казвам, номиналната заплата. Те номиналните заплати важат за вас, номиналните американци. Аз съм тъп имигрант, казвам, отчаян и готов да работи за кора хляб. Приех работата за една трета заплата. И без цент премия! Прецакаха ме, но какво да правя? Идете проверете! Ако ми намерите още доход, кажете ми, че и аз бял ден да видя. Данъчните ме гледаха, гледаха, и си отидоха. - Не знаех, че дарения могат така да се разхвърлят върху няколко години. - отбелязвам аз. - На книга може, но под условия, които са трудно изпълними. - Данъкоправците са все отбрани мошеници. - заявява Бен. - И за стотина хилядарки можеш такъв висш мошеник да си намериш, че и твоето раждане да го отпишеш като делови или благотворителен разход. Което ме води към друг въпрос, да видя как стоят нещата с младото поколение. - Бен се обърна към мен. - Вие всяка година ли си плащате данъците. Искам да кажа, приключвате ли данъчните книжа за всяка изминала година до изискваната дата? - Как иначе? - чудя се аз. - Ами иначе, примерно, аз съм платил само минималния допустим процент от моите данъци, за миналите десет години. Най-законно, нали! Аз много обичам законите, да ги използвам до законно-допустимата граница. Моят данъкоправец автоматично подава заявки за отложено приключване на всички мои данъчни книжа, от всички възможни години. Уважителни причини измисля, върти, суче. Възможността за допустими отлагания за данъците от преди десет години се изчерпа. И - слушай! - данъчните власти ми дължат Д32, защото моят човек успя да изчисли, че съм надплатил. Знам, че звучи нескромно, но да ви кажа, в такива мигове изпитвам гордост от себе си! Значи, аз сега плащам, със сегашни пари, красив тлъст дял от данъците от преди десет години. Прецаквам ги!

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Стари шашми... (внимание: дълъг разказ!) Св. Скромни   16.08.99 19:17
. * Стари шашми... (завършек) Св. Скромни   16.08.99 19:19
. * Стари шашми... (завършек) ПОТЪРПЕВШ   17.08.99 02:13
. * super e :) mnogo got georgig   20.08.99 13:00
. * Стари шашми... (внимание: дълъг разказ!) Deny   02.09.99 16:23
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.