Продуцентът се беше изтегнал на коженото си канапе, отрупано с копринени възглавнички и полуголи мадами, и гледаше с умиление към своята част от приходите на "Приказка без край" струпанa във вид на стегнати пачки върху бюрото му в далечния край на стаята . В очите му проблясваха онези златни искрици, в които всички, които го познаваха добре, можеха да разчетат ясно една единствена дума: ПРОДЪЛЖЕНИЕ. *** В далечната Страна, в чийто център се издигаше вече-не-чак-толкова-тайнственият-замък нещата се развиваха чудесно. Не, не си мислете, че освободената истина бе успяла да издържи повече от два дни преди да си събере багажа и да се набута обратно в кристала си, оставяйки хората да си лъжат на воля. Не беше това. Просто Страната се беше сдобила с чудесен туристически обект, който привличаше хиляди туристи дневно. Богати туристи. Предполагам, че и сами се досещате кои бяха понастящем собственици на обекта. *** Старият Джо размърда застрашително нарастналия си задник в коженото си кресло, изсумтя и отново заби дебелия си, окичен с огромни и предимно безценни пръстени, пръст в каталога пред себе си. Заговори отново: - Искам тези два меча, разбрахте ли? Имам всичко, което ми душа иска освен тези два шибани меча, принадлежали на моя идол Йорк Менгемето. Готов съм да платя представа-си-нямате-колко-много пари на всеки който ми ги донесе. Присъстващите, най-добрите ловци на съкровища в цялата Страна, се спогледаха алчно. Започна се...